Решение № 3280 от 28.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110214784 по описа за 2024 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14784 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д -чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/:

Образувано е по жалба от К. И. К. срещу Наказателно постановление № *** от 15.02.2024 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя К. И. К. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от К. И. К. се оспорва материалната компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Твърди се, че препис от АУАН не е връчен на нарушителя, с което е била нарушена процесуалната разпоредба на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и е препятствана възможността на жалбоподателя да подаде възражения в срока за това. В жалбата се твърди и допуснато съществено процесуално нарушение, във връзка с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в обжалваното наказателно постановление са посочени неточно датата и мястото, където е било извършено нарушението, без да се конкретириза в какво точно се състои твърд***та неточност. Навеждат се и доводи за материална незаконосъобразност на НП, тъй като деянието е несъставомерно. Твърди се още, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се сочат родробни аргученит в тази насока. Въз основа на тези твърдения и аргументи е се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К. И. К., уведомена по телефона, не се явява. За нея се явява адв. М. Т. от САК, редовно упълномощена, която пледира съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения.

Процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че е опорочена процедурата по съставяне на акта, която не може да бъде санирана по смисъла на чл. 53 от ЗАНН. Адв. Т. заявявав също така, че АУАН е връчен при условията на отказ, но липсва свидетел на отказа той да бъде връчен. Прави искане за присъждане на разноски за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закон за адвокатурата, като сочи че е регистрирана по ЗДДС.

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Постъпили са писмени бележки от Началник група при Оотдел „Пътна полиция“ при СДВР, чрез пълномощника му – главен юрисконсулт В.П., в които се иска подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2024г., около 23:06 часа, жалбоподателят К. И. К. управлявала лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, собственост на Д.К.К., в гр.

София по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от с. *** към гр.

София. Управлявания от жалбоподател К. автомобил бил спрян за проверка срещу магазин „***“ от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, един от които бил свид. И. Д. – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Проверката била извършена в тъмната част на денонощието. В хода на същата, полицейските служители установили, че задната регистрационна табела на автомобила е неосветена.

Въз основа на така установеното и свид. И. Д., в присъствието на Г.И.Б. съставил против водача на автомобила - жалбоподателя К. К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. G A № 1169984 от 05.02.2024 г. за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че заднията регистрационен номер на автомобила не е осветен, в тъмната част на денонощието. Актът бил връчен на нарушителя, в хипотезата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателята К. К. отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел Г.Б.. Срещу акта не са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от 15.02.2024 г., от Началник сектор към 2 отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя К. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на И.

С. Д., както и писмените доказателства - справка картон на водача К. К. за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заверен препис от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република

България и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. И. С. Д., който след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него акт за установяване на АУАН, серия GA № 1169984 от 05.02.2024 г. заявява, че актът е съставен и подписан от него, като сочи, че не си спомня за конкретния случай, което е обяснимо предвид изминали период от време повече от 1 /една/ година от установяване на нарушението, но заявява, че той е направил констатацията в акт.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, съгласно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.

Издадени са в предвидената от закона писмена форма. Давностните срокове по ЗАНН и НК са спазени. АУАН е връчен при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН на жалбоподателя К.. Тук е мястото да се посочи, че възражението, направено с жалбата, съгласно което жалбоподателят не е могъл да се запознае със съдържанието на АУАН и да подаде възражения е неоснователно, доколкото на жалбоподателката е бил предявен АУАН, но тя по своя воля е отказала да го подпише, което е обусловило прилагането на чл. 43, ал. 2 ЗАНН и отказът е бил удостоверен с подписа на свидетеля по него. В тази връзка 3 следва да се посочи, че процедурата съответства на нормативните изисквания, установени с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат нормативно установеното за тях съдържание, съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тук дследва да се отбележи, че наведеното в жалбата твърдение за процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не съдържа конкретика, а представлява формално твърдение, че са неточно посочени дата и място на нарушението, без да се конкретизира, кое точно е некоректно. Доколкото в АУАН и НП е дадено достатъчно подробно описание на обстоятелства на нарушението, което позволява на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере за какво е ангажирана защитата му, съдът намира, че изискванията на процесуалния закон относно реквизитите на двата, основни за производството, акта са спазени. Предвид изложеното намира възражението в тази насока за неоснователно.

Нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП предписва на водачите на МПС, че през нощта следва да се движат с включени къси или дълги светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.

От свидетелските показания и от писмените доказателства по делото, се установява, че жалбоподателят К. К. е имала качеството на водач на МПС, тъй като е била спр*** за проверка от полицейските служители по време на движение, като е управлявала автомобила. В хода на проверката полицейските служители са установили, че светлината за осветяване на задната табела с регистрационния номер не работи. С оглед показанията на актосъставителя – свид. Д., който пред съда сочи, че той е съставил акта, в който е записано, че проверката е извършена през тъмната част на денонощието, съдът намира, че е налице и обективният признак, че движението на МПС се е осъществило през нощта.

От субективна страна, доколкото става дума за формален, а не за резултатен състав на административно нарушение, съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл.

Предвид липсата на специална санкционна разпоредба за извършеното административно нарушение, приложение намира тази на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв., каквото административно наказание е наложено на жалбоподателят К. К..

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът намира, че претенцията на упълномощения представител на въззиваемата 4 страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР - главен юрисконсулт В.П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в минималния размер на 80.00 /осемдесет/ лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума жалбоподателят К. К. следва да бъде осъдена да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от 15.02.2024 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на К. И. К. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА, К. И. К., с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощения представител на дирекцията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5