Определение № 631 от 28.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 10900/11.09.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника юрк. ***, срещу разпореждане № 4209/02.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20251520102063, по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против длъжника М.Н.Н., ЕГН: ********** за вземания, произтичащи от договор за кредит „А1 карта“ № 988057/09.02.2022 г., сключен между длъжника и Аксес Файнанс ООД (с правоприемник Аксес Файнанс АД).

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснато от заповедния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че заявителят е следвало да представи доказателства за цедиране на вземанията предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че договорът за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. Сочи се, че единственото съществуващо законово задължение е, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Застъпва се, че няма основание разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, изброяваща писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, да се тълкува разширително. Допълва се, че в производството по чл. 410 ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл. 410 ГПК и за липсата на 1 отрицателните такива по чл. 411 ГПК, като при съобразяване на същите, заповедният съд е следвало да уважи така подаденото заявление. По изложените съображения се отправя искане съдът да отмени обжалваното разпореждане, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против М.Н.Н., за парични вземания както следва: 1/ 791.99 лв. – главница по договор за кредит „А1 карта“ № 988057/09.02.2022 г., сключен между длъжника и Аксес Файнанс ООД (с правоприемник Аксес Файнанс АД), ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ 14.44 лв. – договорна лихва за периода 09.02.2022 г. – 19.02.2025 г.; 3/ 104.20 лв. – мораторна лихва за периода 10.02.2022 г. – 29.07.2025 г., както и сторените разноски – 21.25 лв. - държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са представени: договор за кредит „А1 карта“ от 09.02.2022 г., сключен между Аксес Файнанс ООД и М.Н.Н.; приложение № 1 към договор за кредит „А1 карта“, с КИД 988057 от 09.02.2022 г. – рамков договор за издаване и предоставяне на платежна А1 карта и общи условия към рамков договор за издаване на платежна карта А1 Карта на „Изи пеймънт сървисиз“ ООД.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявление с вх. № 8853/29.07.2025 г., по което е образувано ч. гр. д. № 20251520102063 по описа на РС – Кюстендил, като е приел, че след предоставен тридневен срок, заявителят не е отстранил констатирани в заявлението нередовности, изразяващи се в непредставяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на същото (в размер на 21.25 лв.) и за цедиране на претендираните вземания.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. В принципен план, при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, съдът не събира доказателства за съществуването на вземането, доколкото целта на производството е не установяване на същото, а само проверка дали то е спорно. Изключение е предвидено единствено по отношение на вземанията, произтичащи от договор сключен с потребител, при която 2 хипотеза законът (в чл. 410, ал. 3 ГПК) изисква към заявлението да бъдат приложени договорът, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, с оглед извършването на проверка за наличието на неравноправни клаузи касаещи заявеното вземане.

Заповедното производство може да има за предмет само съдебно защитими права, във връзка с което разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т. 3 на същата разпоредба - ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тези отрицателни предпоставки съдът следи служебно, тъй като още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя.

С договора за цесия кредиторът прехвърля едно свое вземане. По силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария и длъжникът може да направи на новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария неговото положение не може да бъде влошено от цесията. Той може да загуби единствено възможността да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор, но само ако се е съгласил с прехвърлянето на вземането. Доколкото цесията не оказва влияние върху правното положение на длъжника и предвид че договорът за цесия няма характер на потребителски, настоящият състав не намира основание за разширително тълкуване на разпоредбите на чл. 410, ал. 3 и 411, ал. 2 ГПК, поради което приема, че при заявяване на вземане от цесионер по реда на чл. 410 ГПК, за последния не съществува задължение да прилага договора за цесия.

Следва обаче да се отбележи, че подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено не само поради непредставяне на договора за цесия, с който заявителят твърди да са му били прехвърлени процесните вземания, но и поради липса на доказателства за заплащане на дължимата за разглеждане на същото държавна такса. С разпореждане № 3504/29.07.2025 г. заповедният съд, след като е констатирал посочената нередовност, е указал на заявителя, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 21.25 лв. Последното е било връчено на 06.08.2025 г. чрез ЕПЕП, но от страна на настоящия жалбоподател не са били предприети действия за изправяне на посочената нередовност. Липсата на платена държавна такса за разглеждане на заявлението се установява и след повторно извършената в рамките на настоящото производство проверка, видно от която включително към 23.10.2025 г. заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не внесъл дължимата държавна такса в размер на 21.25 лв. по ч. гр. д. № 20251520102063, по описа на РС – Кюстендил.

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Също така процесуалните правила предвиждат, че докато не бъде внесен пълният размер на дължимата 3 държавна такса, съдът не следва да дава ход на делото, включително и с оглед нормата на чл.

129, ал. 6 ГПК, предвиждаща отговорност на съдията по чл. 6 от Закона за държавните такси, а именно глоба в троен размер. Доколкото отказът да бъде издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е аргументиран от районния съд и с непредставянето на документ по чл. 128, т. 2 ГПК за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението, каквато действително не се установи да е платена въпреки дадените указания, следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4209/02.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20251520102063, по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 8853/29.07.2025 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу длъжника М.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес: ****, ж.к. ***, ул. „***“, ****, за вземания, произтичащи от договор за кредит „А1 карта“ № 988057/09.02.2022 г., сключен между длъжника и Аксес Файнанс ООД (с правоприемник Аксес Файнанс АД).

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Кюстендил, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500439 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 10900/11.09.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез пълномощника юрк. ***, срещу разпореждане № 4209/02.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20251520102063, по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК против длъжника М.Н.Н., ЕГН: ********** за вземания, произтичащи от договор за кредит „А1 карта“ № 988057/09.02.2022 г., сключен между длъжника и Аксес Файнанс ООД (с правоприемник Аксес Файнанс АД).

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснато от заповедния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът е приел, че заявителят е следвало да представи доказателства за цедиране на вземанията предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че договорът за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. Сочи се, че единственото съществуващо законово задължение е, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Застъпва се, че няма основание разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, изброяваща писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, да се тълкува разширително. Допълва се, че в производството по чл. 410 ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл. 410 ГПК и за липсата на 1 отрицателните такива по чл. 411 ГПК, като при съобразяване на същите, заповедният съд е следвало да уважи така подаденото заявление. По изложените съображения се отправя искане съдът да отмени обжалваното разпореждане, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.