Решение № 1097 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000500316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 5496 от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 9646/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, съдът е отхвърлил предявените от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 128001319 срещу В. Б. В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 81 206.54 евро главница по договор за кредит „Жилище“ от 27.07.2006 г., ведно със законната лихва от 25.11.2016 г. до окончателното й изплащане, договорна лихва за периода 25.06.2015 г. – 24.11.2016 г. в размер на 10 170.87 евро, наказателна лихва за просрочена главница в размер на 1 485.89 евро за периода 25.06.2015 г. – 24.11.2016 г., неустойки в размер на 8 462.71 евро за периода 30.12.2015 г. – 24.11.2016 г. и лихви по преструктуриран кредит за просрочена главница в размер на 6 450.58 евро, които вземания са прехвърлени в хода на процеса в полза на П. Е. С., ЕГН ********** (починал на 17.08.2021 г. и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от наследниците си Е. Г. С., ЕГН **********, П. П. С., ЕГН ********** и Г. П. С., ЕГН **********) с договор за цесия от 22.03.2018 1 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 25.10.2017 г. по ч. гр. д. № 67735/2016 г. по описа на СРС, 39 състав. С оглед изхода на спора е разпределил разноски между страните.

Недоволна от решението е останал ищецът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, което в законоустановения срок е подало настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск. В тази връзка въззивникът излага съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява срещу издадената заповед за изпълнение да е подадено редовно възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което образуваното и проведено производство по чл. 422 ГПК се явява недопустимо. При условията на евентуалност поддържа доводи за неправилност на решението. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на извършените от кредитополучатЕ.та плащания по процесния договор за кредит, вследствие на което необосновано е достигнал до извод за наличие на надплащане, а оттам и за липса на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Отново при условията на евентуалност въззивникът поддържа, че дори да се приеме, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, първоинстанционният съд е следвало да уважи предявения иск поне до размера на вноските по договора за кредит, чийто падеж е настъпил към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция.

Въззивна жалба срещу решението са подали и третите лица-помагачи на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД - Е. Г. С., П. П. С. и Г. П. С.. В същата излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение, като сочат, че по делото не са представени доказателства за редовно подадено от кредитополучатЕ.та, в качеството й на длъжник в заповедното производство, възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В законоустановения срок В. Б. В. е подала отговор на въззивните жалби, с който обосновава становище за тяхната неоснователност. Иска от съда да потвърди решението като допустимо, правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивните жалби, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по приложението на императивни материалноправни норми, за което следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но се явява недопустимо поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на паричните вземания на банка „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД спрямо кредитополучателя В. Б. В., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 25.10.2017 г. по ч. гр. д. № 67735/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.

В кориците на заповедното дело е приложена товарителница №1000211479, с която в регистратурата на Софийски районен съд е прието възражение по реда на чл. 414 ГПК с посочен длъжник В. Б. В., чрез адвокат В. В. и с положен подпис за последната. Заедно с него и в една куриерска пратка е изпратена и частна жалба и молба по чл. 420 ГПК, като и в двете е посочено, че се подават чрез процесуален представител адвокат В. В. и е положен подпис за нея. От товарителницата се установява, че пратката е подадена на 18.12.2017 г., като подател е посочено лицето В. Б. с положен срещу името подпис. В долен ляв ъгъл е изписано като подател името В. В. като в скоби е дописано, че пратката съдържа възражение/молба за спиране по ч.г.д. № 67735/2016 г./ ЧЖ, 19 състав на СРС. Като адрес на подателя е посочено ***. В графа получател е посочен Софийски районен съд, с адрес: гр. София, Витоша 2, п.к 1000. В табличната част „Опит за доставка“ е посочено, че е направен опит пратката да се връчи на адрес бул. „Витоша“ № 2, но от там са отказали да я приемат, съответно е поискан нов адрес, който е на бул. „Цар Борис III“, № 54, където пратката е приета в регистратурата на Софийски районен съд, видно от положения върху възражението вх. № 3005051/17.01.2018 г. В графа „получено в добро състояние“, предназначена за попълване от служител на куриерската фирма, е налице нечетлив надпис, вероятно на фамилно име и подпис, като в десен горен ъгъл е налице и положен подпис за куриер. В най-долната част на бланката на товарителницата, под чертата, е посочено, че този екземпляр от нея е 3 предназначен за приемащ офис, като в дясно стой наименование Сити експрес ООД-София, 2007 г. В горен десен ъгъл на товарителницата е изписано СИТИ ЕКСПРЕС CITY EXPRESS като пред надписа е изобразена глава на заек с предни крака и тяло, състоящо се от пощенски плик.

Видно от доказателствата, приложени в кориците на заповедното дело, съдът е дал указания до длъжника В. Б. В., чрез сочения във възражението неин процесуален представител адвокат В. В., в едноседмичен срок от връчване на съобщението, да представи доказателства за връчване на заповедта за изпълнение от съдебен изпълнил с оглед преценка за спазване на срока по чл. 414 ГПК (изм. и доп. ДВ. бр.86 от 27.10 2017г.). На разписката за връчване на указанията адвокат В. е отбелязала, че няма контакт с В. Б. В. и е предоставила телефонен номер за връзка с нея. От разпореждане от 07.08.2019 г., обективирано върху самата разписка, се установява, че съдът е приел връчването на адвокат В. за редовно. По делото е налице и представена молба, подадена от ЧСИ М.-К. с рег. № 839, с която на съда е представено копие от разписката за връчване на заповедта за изпълнение, от което е видно, че това е станало лично и срещу подпис на В. Б. В. на 05.12.2017 г., но по делото няма данни поради каква причина е предприето това процесуално действие. Поканата за доброволно изпълнение и редовното връчване на заповедта за изпълнение на тази дата се установяват и от приложеното към делото изпълнително дело. С разпореждане от 07.08.2019 г. съдът е изпратил лично до В. Б. В. указания да представи доказателства за представителната власт на адвокат В. В., чрез която са подадени възражението по чл. 414 ГПК, частната жалба и молбата по чл. 420 ГПК. Същите са връчени на личния адрес на адресата на 01.11.2019 г., чрез лицето Ф. В., с отбелязване, че е роднина. В указания от съда срок не са предприети никакви процесуални действия по изпълнение на констатираната нередовност. Едва на 30.01.2020 г. по делото е постъпила молба, изходяща от В. Б. В. чрез адвокат Ю.н П. Д., в която последният посочва, че доверитЕ.та му е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу процесната заповед за изпълнение и иска от съда даде срок на банката за предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Молбата е придружена с пълномощно за този адвокат, но така и не е представено пълномощно за адвокат В. В., като не е направено и изрично потвърждаване на евентуално извършените от нея действия от името на В. Б. В..

С определение № 108025 от 02.06.2020 г., постановено по ч. гр.д. № 4

67735/2016 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е върнал подадените едновременно с възражението молба по чл. 420 ГПК и частна жалба, поради неизпълнение на указанията по редовността. С разпореждане № 20017817 от 20.01.2021 г. съдът е дал указания до заявителя - „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, че предвид подаденото възражение по чл. 414 ГПК има възможност да установи вземанията си като в едномесечен срок представи доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК. Указанията са изпълнени като настоящето производство е образувано въз основа на подадената искова молба от страна на банката.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът е оспорил допустимостта на предявения иск, като е навел довод, че възражението по чл.

414 ГПК е подадено след изтичане на законоустановения срок и поради това не е породило правното си действие, обуславящо необходимостта от установяване на вземанията на банката по реда на чл. 422 ГПК. В тази връзка е посочил, че възражението е изпратено до съда чрез дружеството „СИТИ ЕКСПРЕС“ ООД, което няма качеството на лицензиран пощенски оператор по смисъла на чл. 18 ЗПУ, поради което относно датата на подаването му не намира приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК.

Във връзка с изложеното и с оглед служебното задължение на съда да следи за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК, по отношение на която не намират приложение преклузиите по чл. 131 ГПК, в първоинстанционното производство е представено писмо от куриерското дружество „ИН ТАЙМ“ ООД, имащо качеството на регистриран пощенски оператор на неуниверсални пощенски услуги. От съдържанието на писмото се установява, че „ИН ТАЙМ“ ООД няма връзка с дружеството „СИТИ ЕКСПРЕС“ ООД, посочено като издател на процесната товарителница за пратката, чрез която е депозирано възражението на В. Б. В. срещу заповедта за изпълнение. Посочено е също, че „ИН ТАЙМ“ ООД използва търговската марка „СИТИ ЕКСПРЕС CITY EXPRESS“ с рег. № 0003706Y по силата на договор за изключителна лицензия, сключен с притежателя на марката „АБЕЛ КОНСУЛТ“ ЕООД. В заключение дружеството е заявило, че не разполага с оригинал на процесната товарителница и не може да предостави каквато и да било информация във връзка с нея.

По делото е приложено изявление на В. Б. В., адресирано до въззивната 5 банка и заведено при последната с вх. № 10524/19.12.2017 г., от което се установява, че въззиваемата е поискала спиране на образуваното срещу нея изпълнително производство, като е предложила да заплаща по 1 000 лв. месечно за погасяване на задълженията по договора за кредит за определен период от време – приблизително една година, до преодоляване на възникналите финансови и здравословни затруднения и продажбата на имота, послужил като обезпечение по кредита, след което с получените от продажбата средства да погаси остатъка от задълженията си.

Пред въззивната инстанция банката отново е повдигнала въпроса за допустимостта на обжалваното решение, предвид липсата на подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение. В тази връзка е открито производство по чл. 193 ГПК по отношение на товарителницата, с която е депозирано възражението.

От приложеното извлечение от регистъра на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т.1-3 ЗПУ е видно, че дружеството „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД, което съобразно справка в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията е ново наименование на дружество „СИТИ ЕКСПРЕС“ ООД е заличено като регистриран пощенски оператор за извършване на неуниверсални пощенски услуги, считано от 30.08.2017 г. т.е. преди датата на подаване на процесното възражение пред съда. По отношение на същото е представен и протокол от проведено на 30.03.2012 г. общо събрание на дружеството, от който се установява взето решение за промяна на името на същото и промяна на дейността. Представен е и отговор от страна на „СИТИ ЛОДЖИСТИКС“ ООД до Е. С., с който дружеството потвърждава, че считано от 08.09.2017 г. е заличено като регистриран пощенски оператор и не извършва куриерски услуги.