Определение № 383 от 28.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20265000600414 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор от Окръжна прокуратура - Пловдив срещу определение № 743 от 15.07.2026г., постановено по ЧН дело № 1372 по описа за 2026 година на ОС-Пловдив, с което е отменено постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 19.06.2026г, за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 291 по описа за 2023 г. на ОСО при ОП-Пловдив, водено за престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

С протеста се иска да бъде отменено атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди постановлението на Окръжна прокуратура - Пловдив от 19.06.2026 година за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи, че атакуваното определение е неправилно, като се оспорват изводите на първоинстанционния съд за липса на анализ и съпоставка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че в постановлението е извършен пълен и структуриран преглед на събрания доказателствен материал, като изрично са анализирани и съпоставени показанията на свидетелите Н. М., А. Ш. и Р. Д., и въз основа на тях е установено, че на пострадалия е било възложено извършването на дейност по метене и почистване на санитарни възли. Сочи се, че не е възможно да се установи по-ранна дата на започване на работа от пострадалия, което от своя страна препятства изграждането на обвинителна теза в тази насока. Оспорва се приетото от първата инстанция вътрешно противоречие между констатацията в постановлението за наличие на трудова злополука и извода, че липсва извършено престъпление. Посочено е също, че се касае за различни правни институти, като квалифицирането на настъпилия инцидент като 1 трудова злополука не води автоматично до съставомерност на деянието по чл.

123, ал. 1 НК. Посочено е, че ангажирането на наказателна отговорност по този състав предполага извършваната дейност да представлява източник на повишена опасност, докато възложената на пострадалия дейност по метене и почистване по своите обективни характеристики не притежава такъв характер.

Поради това и не съществува противоречие между приемането на инцидента за трудова злополука и извода за несъставомерност на деянието като престъпление. В подадения протест е посочено, че задълженията по Наредба № 2 от 22.03.2004 г. относно работата на височина са неотносими към конкретно възложената дейност и липсва причинна връзка между неизползването на посочените от съда предпазни средства и настъпилия резултат. Това е така, тъй като изискванията за специално осигуряване срещу падане от височина чрез колективни и лични предпазни средства са относими към лицата, извършващи същински строително-монтажни работи, а в случая такива дейности са били възложени на друго лице. Доколкото на пострадалия е било възложено единствено метене и почистване, се поддържа, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отсъствието на строителни предпазни колани или скеле на стълбищната площадка и внезапното му падане, както и че работодателят не е имал задължение да осигурява алпинистки предпазни средства за извършването на тази дейност. Направени са възражения във връзка с констатацията на съда, че не е обсъдена евентуална съставомерност на деянието по чл. 122 НК. В протеста се сочи, че този въпрос е бил предмет на изрична преценка, като е прието, че събраните доказателства сочат нещастен случай, обусловен от субективни фактори, а по отношение на лицата, представляващи търговското дружество, не е установена проявена виновна непредпазливост под формата на небрежност или самонадеяност. В тази връзка, не са обсъждани други престъпни състави, поради липса на доказателства, които да обосноват такава необходимост.

Поддържа се, че дадените при предходната отмяна на постановлението за прекратяване указания са били изпълнени, като са извършени допълнителни процесуално-следствени действия и са събрани нови доказателства, които обаче не довели до промяна на фактическите и правни изводи на прокурора.

Същите са потвърдили вече установената фактическа обстановка и извода за липса на извършено престъпление. Оспорен е изводът на съда, че прокурорът не е обсъдил правилно здравословното състояние на пострадалия. Поддържа се, че прокурорът се е доверил на съдебномедицинската експертиза, според която непосредствената причина за смъртта е шийна травма от падане от високо, а хроничните заболявания са разгледани само като възможна причина за загубата на равновесие. По отношение на наличието на фамилията „*“ на едно място в акта, то същата се смята за резултат от очевидна техническа грешка, която не засяга законосъобразността на постановленията, тъй като пострадалият е ясно индивидуализиран в останалите материали по делото.

Сходството между постановленията също, според прокурора, не обосновава незаконосъобразност, доколкото събраните допълнителни доказателства са потвърдили първоначално установената фактическа обстановка, поради което не е било необходимо прокурорът да променя крайния си извод.

2

По делото е постъпило писмено становище от адв. К. Е., в качеството му на повереник на Р. Б. М. и А. В. М.. В същото е изразено несъгласие с изтъкнатите в протеста доводи, като същите са преценени като неоснователни.

Споделени са мотивите на Окръжен съд – Пловдив, изложени в обжалваното определение. Моли частния протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

Частният протест е процесуално допустим – подаден от надлежна страна, в предвидения от закона срок и против подежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледан по същество същият е неоснователен като съображенията в тази насока са следните:

От събраните по ДП писмени материали се установява, че инвеститор на строеж „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се на ул. „*“ в ж.к. * в гр.

*, е търговско дружество „*“ ЕООД, със седалище в гр. *, чийто управител към 2023г. е Д. Х.. Между последното дружество, в качетвото му на възложител, и „*“ ООД, със седалище в гр. *, с управител Г. Ч., в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за строителство на 07.01.2019г. на посочената сграда. След извършване на посочените в договора СМР, на 02.09.2021 г., е съставен Акт за приемане на конструкцията (т.нар. Акт образец 14), който по същността си представлява междинен документ в процеса на строителство и се съставя съгл. Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. Със същия, в присъствието на представител на възложителя, строителя, проектанта – част „Конструкция“ и строителния надзор е удостоворено, че носещата конструкция на обекта е изпълнена качествено, безопасно и в съответствие с одобрения инвестиционен проект, като е разрешено извършването на довършителни работи на строежа.

Към месец октомври 2023 г. все още не е бил издаден Акт образец 16, като в сградата се извършвали СМР. Управителят на дружеството инвеститор на обекта – свид. Д. Х. възложил на служителка във фирмата си - свид. Н. М. да намери фирми, които да осъществят довършителните работи на обекта. Свид.

М. познавала свид. А. Ш. и поискала от него да й помогне да намери хора, които да изградят куфари от гипсокартон, с които да се затворят ВиК тръбите от инсталацията в баните, както и да се извърши почистване в същите, а впоследствие и в цялата сграда. Свид. А. Ш. се свързал със свид. Р. Д. и с В.

М.. На 30.10.2023г., около 08,00-08,30 ч., св. Д. се срещнал със свид. М., която му разяснила, че трябва да направи куфари от гипсокартон в баните, като му оставила и ключовете от сградата. Същия ден Д. успял да довърши баните на 3 и 4 етаж. На 30.10.с.г. се провела среща и между св. М. и М., на която присъствал и св. Ш.. Уговорили се М. да започне работа на 31.10., тъй като същия ден трябвало да пристигне камион с плочи, който трябвало да се разтоврава и св. М. имала ангажимент по организацията на разтоварването. На М. било възложено да извършва почистване в баните, след като Д. постави гипсокартона и изгради куфарите. На 31.10.2023г. пострадалият М. се явил на работа на строителния обект. Св. Д. бил вече на обекта и допушвал цигарата си на първия етаж от сградата, когато възприел непознат за него мъж на общото стълбище, над 60-годишен, който носел в ръцете си метла. Около 5 мин по-късно св. Д. чул силен шум, който наподобявал „падаща торба с 3 цимент от височина ии тежък предмет“. Тръгвайки към стълбите видял счупени гипсократони на стълбите и след като погледнал към мазето възприел същия непознат мъж на площадката. Веднага се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за инцидента. След около 10 мин. Пристигнал на място екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на В. М..

Така установената фактическа обстановка е възприета и от първоинстанионния съд, който е приел, че в обжалваното от повереника на наследниците на пострадалия М. постановление за прекратяване на наказателното производство липсва обсъждане на събраните по делото доказателства, от които са изведени крайните изводи на прокурора, както и допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на акта, изразяващи се в липса на мотиви и вътрешни противоречия.

Няма съмнение, че на обекта в строеж- „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се на ул. „*“ в ж.к. в гр. *, към 31.10.2023 г. са били извършвани СМР и довършителни такива. На същата дата пострадалият се е явил на обекта и е започнал изпълнението на възложената му от св. М. работа, което изцяло е в подкрепа на извода на прокурора, че злополуката е трудова. В подкрепа на този извод са и събраните по ДП материали, от които се установява, че на 21.11.2023 г. е съставен АУАН № 16-2300302 от Д „*“- към ГД „*“ на „*“ ЕООД – * за допуснато административно нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, затова, че като работодател е приел на работа като общ работник на строителния обект В. М. при установени елементи на трудовото правоотношение – работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. На осн. чл. 405а, ал. 2 от КТ с постановление № 2 от 21.11.2023 г. на Д „*“-* е обявено същестуването на трудово правоотношение между „*“ ЕООД – * и В. М., считано от 31.10.2023 г.

От назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 204/2023 г., изготвена след оглед и аутопсия на трупа на М., е установено, че причината за смъртта му е шийна травма, довела до дихателна недостатъчност. Описани са всички травматични увреждания, за които е прието, че са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при поетапно падане от високо, катое установено, че всички са получени прижизнено. СМЕ е в подкрепа на фактическия извод на прокурора, че М. е паднал от стълбищната площадка на строителния обект, в пространството между стълбите, свързващи първия и втория етаж, при което е починал на мястото от удара в земята в следствие на получената шийна травма, която е довела до дихателна недостатъчност.

На база така установените факти прокурорът е приел, че на инкриминираната дата В. М. е извършвал почистване в строителния обект, без да е бил осигурен срещу падане от височина чрез използване на лични и колективни предпазни средства (стр. 4, абзац 5). Приемайки за установено, че общественоопасният резултат е настъпил по време на изпълнение на трудовата дейност и без необходимото осигуряване срещу падане от височина средства, в постановлението е прието, че липсва престъпление, поради 4 несъставомерност на деянието, поради което е прекратил наказателното производство, на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Тези фактически и правни изводи са взаимно противоречиви. Правилно първоинстанционният съд е прие, че това противоречие влияе върху законосъобразността на прокурорския акт, което се споделя изцяло и от настоящата инстанция.