Решение № 36 от 04.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Даниела Харитонова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600849 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 51/18.11.2025 г. по НОХД № 1526/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново подсъдимият Е. Н. И., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. В. Т., пл. „***“ № ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, е признат за виновен в това, че на 22.02.2024 г. в гр. В. Т., ул. „З.“ № 76, отнел чужди движими вещи - сумата от 50 лева, от владението на собственика Р. П. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като използвал за това сила - престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 НК, вр. чл. 36, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 479,90 лева, както и 5 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Е. И., чрез адв. М. Н., в качеството му на защитник. В жалбата се заема становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Счита, че същата е постановена в противоречие със събраните в хода на делото доказателства. Моли присъдата 1 да бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

В хода на въззивното производство представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново моли да бъде прието, че първоинстанционната присъда е правилна и като такава следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата срещу същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите от значение за предмета на делото обективно, всестранно и с изискуемата от закона пълнота. Посочва, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на фактите по делото, коментирано е поведението на подсъдимия и на пострадалия. Намира, че поведението на пострадалия показва, че същият, подавайки сигнал на ЕЕН 112 за извършено спрямо него престъпление от общ характер, е казал истината и в последствие е потвърдил тази истина, а едва след започване на съдебната процедура е променил твърденията си, под вероятно притеснение от евентуално физическо насилие спрямо него от сочения за извършител на деянието. Посочва, че пострадалият изпитва затруднения във възпроизвеждането на подробности, които съобщава за пръв път във въззивното производство относно причината за възникналия спор на инкриминираната датата с подсъдимия. Посочва, че пострадалият е приел репарирането на заявените първоначално от него щети и то в размера, в който е заявил същите при първоначалния момент на подаване на сигнала за извършеното спрямо него престъпление, което показва, че такова е било извършено. Намира, че изводите на съда са непротиворечиви, взаимно допълващи се, съобразени със закона, като при определяне на наказанието съдът е обсъдил степента на обществена опасност на деянието и на дееца и е съобразил размера на наказанието, което е било определено на подсъдимия.

Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Н. заема становище за неправилност на постановената присъда. Счита, че в хода на досъдебното производство са събирани едностранчиво доказателства, а в последствие, в съдебна фаза се установяват нови фактически положения, които нямат нищо общо с обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд. Посочва, че пред първоинстанционния съд св. Р. П. е дал подробни показания, с които се установява липса на каквото и да било съставомерно поведение от страна на подсъдимия спрямо него. Заявява, че по настояване на прокурора спрямо този свидетел на два пъти е разяснена разпоредбата на чл. 290 НК, касаеща лъжесвидетелстване и втори път разпоредбата на чл. 286 НК, която е относима към извършване на престъплението набеждаване и въпреки това свидетелят не е променил позицията си. Счита, че безспорно между подсъдимия и свидетеля е възникнала някаква конфликтна ситуация, като е без значение конкретната причина. Посочва, че след като св. П. подава сигнал на тел. 112 се е обадил на своя работодател, но не му е казал, че парите му са 2 били отнети от подсъдимия. Счита, че не следва показанията на св. П., дадени в хода на досъдебното производство да се кредитират с оглед подготвителния характер на тази фаза и установените в последствие нови положения. Посочва, че свидетелят многократно е заявил, че не се страхува от подсъдимия, поради което и счита за неоснователни изложените в тази връзка доводи. Счита, че сумата от 50 лева е възстановена от подсъдимия, защото той и св. П. са били с впечатление, че производството ще бъде прекратено. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият И. в правото му на лична защита поддържа казаното от защитника му. Заявява, че е върнал сумата, защото полицаите са му казали, че така ще приключи всичко. Посочва, че не е дължал тази сума и не е вземал тези пари. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Великотърновският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въз основа на извършения собствен анализ, както и на наличните доказателства събрани от районния съд и въз основа на тези, събрани в хода на въззивното следствие, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, вещите лица, приобщил е писмените и веществени доказателства по предвидения процесуален ред и е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина. Въз основа на събраната в хода на досъдебното производство и проверена в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, чрез средствата и способите предвидени по НПК, първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата въззивна инстанция, и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Е. Н. И., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. В. Т., пл. „***“ № ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан.

На 22.02.2024 г. подсъдимият И. се намирал в таванско помещение на адрес гр. В. Т., ул. „З.“ № 76, заедно със свидетеля С. Д., който живеел там.

Двамата употребявали алкохол. Около 19:30 ч. св. Д. се обадил на пострадалия Р. П. (който живеел на друг етаж в същата сграда и работел с него) и го помолил да дойде, за да помогне с пренасянето на багаж. Пострадалият П. отишъл в квартирата. Там подсъдимият И. поискал от пострадалия 10 лева назаем. П. отказал, заявявайки, че няма пари. Подсъдимият отправил заплаха, че ако не му даде 10 лева, ще му вземе всичките пари. След отказа на пострадалия, подсъдимият И. хванал П. за ръката и го завел в банята на жилището, където затворил вратата. Там подсъдимият нанесъл удар (шамар) 3 по лицето на пострадалия, след което сам разкопчал ципа на джоба на якето му и отнел наличните в него пари – сумата от 50 лева (банкноти от 20 и 10 лева).

След деянието тримата напуснали жилището. Подсъдимият и св. Д. отишли в игрална зала (казино), а пострадалият П. се прибрал и незабавно подал сигнал на телефон 112. В обаждането той съобщил, че е ударен и ограбен от Е. и С., като посочил, че са му взети 50 лева. Впоследствие споделил за случилото се и на свидетеля Н. В. (негов работодател). По време на досъдебното производство сумата от 50 лева е била възстановена на пострадалия от подсъдимия.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото е идентична с установената от първата инстанция и се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния състав по фактите е формирано въз основа правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, НК, ІІІ НО; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о., НК/. С оглед изложеното и без да бъдат преповтаряни изводите на ВТРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Както е приел и първоинстанционният съд, между свидетелските показания, дадени в хода на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебна фаза, са налице съществени противоречия. На първо място следва да бъдат анализирани показанията на св. Р. П., които са от решаващо значение за установяване фактите по делото, доколкото единствено той и подсъдимият са преки очевидци на инкриминираната деятелност. За да се прецени достоверността на свидетелските показания, те следва да бъдат сравнени като се проследят измененията им във времето и да се потърси подкрепа /или опровержение/ на изложеното в тях чрез косвените данни, съдържащи се в останалите доказателства по делото.

В хода на досъдебното производство св. Р. П. е разпитван два пъти – пред разследващ полицаи и пред съдия. Първият разпит е проведен на 4

22.02.2024 г., като същият е надлежно приобщен на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. В показанията си св. П. изключително подробно и последователно разказва как подсъдимият И. му е поискал пари назаем, но след като св. П. е отказал, той го е отвел в банята, където му е ударил шамар „с дясна ръка по лява буза“, насилственото му е отворил ципа на джоба на якето и е отнел сумата от 50 лв. /две банкноти по двадесет и една от десет лева/. В последствие, на 23.04.2024 г., св. П. е разпитан пред съдия, като показанията му са приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. При разпита свидетелят излага идентична фактическа обстановка, като последователно и непротиворечиво свидетелства, че е отказал да даде на подсъдимия пари назаем, след което той го е завел в банята, ударил му е шамар и е отнел сума в размер на 50 лв. от него. В показанията си св. П. посочва, че е споделил за случая на своя работодател св. Н. В., който го е посъветвал да се обади на тел.

112, като св. П. го е послушал и е подал сигнал.

В хода на първоинстанционното производство, св. П. излага напълно противоположна версия за случая, като лансира версия, оневиняваща подсъдимия. Той твърди, че когато е излязъл от квартирата и е тръгнал към магазина е установил, че му липсват 50 лева, помислил е, че подсъдимият му ги е взел, поради което са се сбили и е подал сигнал на тел. 112 в състояние на афект. В хода на въззивното производство е допуснат преразпит на св. П., като същият излага пред съда трета версия за случая, която е коренно различна от изложеното в хода на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд. Свидетелят твърди, че възникналият между него и подсъдимия конфликт изобщо не е бил свързан с пари, а с момиче, към което и двамата проявявали интерес. В показания си пред въззивния съд отрича подсъдимият И. да го е вкарвал в банята или да му е вземал пари, като твърди, че се е обадил на тел.