Решение № 22 от 17.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. С., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20245400900030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

Образувано е по иск, предявен от В. Я. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 95, вх. Г, ап. 76, депозирана чрез адв. В. Т. срещу Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“, с ЕИК 120526005, със седалище и адрес на управление: с. С., общ. С. обл. С., представлявано от Х.Х.Р. за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, проведено на 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното на В. Я. Д. от УС на сдружението наказание „лишаване от членство за срок от 3 години“.

Ищецът твърди, че е член на сдружението – ответник по делото и член на Ловно-рибарска дружина „З.“ повече от 10 г., като на 18.09.2023 г. е бил уведомен /несвоевременно/, че за 21.09.2023 г. от 13.30 ч. е насрочено заседание на Управителния съвет на сдружението, на което е предвидено вземане на решения за налагане на наказания на членове на сдружението за нарушения на нормативни актове и устава, вкл. и касащо ищеца за посочени нарушения на чл. 27, ал. 1 от Устава. На следващо място сочи, че тъй като е бил възпрепятстван да се яви на заседанието, е изпратил Заявление вх. № 89/21.09.2023 г. с отговор на отправените обвинения, но впоследствие е бил уведомен, че за същите нарушения му е наложено наказание „лишаване от 1 членство за срок от 3 години“, срещу което е подал жалба до общото събрание.

Ищецът излага доводи, че на 06.06.2024 г. е уведомен, че на проведеното н а 17.05.2024 г. на общото събрание н а ЛРСНЦ „Глухар“, с. С. е взето решение, с което е потвърдено решението на управителния съвет за налагане на процесното наказание. Навежда аргументи, че е наказан за нарушения, които не са конкретизирани – няма посочени дата, час, място на извършване, срещу кого са насочени и т.н., както и че изразяване на мнение досежно организацията на лова, провеждането на ловните излети, поведение и безопасност не следва да се тълкува като създаване на дразги и напрежение.

Посочено е, че ловните графици се изготвят от отговорника по стопанисване на дивеча, предоставят се на директора на съответното стопанство, който след проверка и становище на старши лесничеите съгласува графиците и ги връща на сдружението и на тяхна база се издават разрешителните за лов, а промяната на графика може да стане по изключение. Направен е извод, че с оглед сложната процедура, в която ищецът не участва, той не може да извърши или предизвика смяна или подмяна на графиците за ловуване.

Ищецът също така заявява, че подаването на жалби и сигнали е конституционно право на гражданите, които вероятно не познават нормите и не могат да преценят дали едно поведение представлява противозаконно действие, което е в правомощията на съответните институции. Освен това сочи, че липсват мотиви и защо наложеното му наказание е в най-голям размер – лишаване за срок от 3 г.

Направен е извод, че решението на управителния съвет от 21.09.2023 г. за налагане на наказание на ищеца в настоящото производство е необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Направено е искане за отмяна на решението на общото събрание от 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното от УС наказание.

В предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор на ответното дружество, депозиран чрез адв. И. Г., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че описаната от ищеца фактическа обстановка отговаря на действителната, но са пропуснати няколко съществени момента, като обаждането по телефона на 07.09.2023 г. от страна 2 на Б.М., изпълняващ длъжността „Специалист по лова“ при сдружението, с което е уведомил ищеца за насроченото за 21.09.2023 г. заседание на УС, като му е прочел и текста на изпратеното до него съобщение.

В писмения отговор е отбелязано и изрично посоченото от председателя на сдружението Х.Р. обстоятелство, че се е видял с ищеца, който е знаел за насроченото заседание, вкл. за оплакванията срещу него и предвидения дневен ред. Направен е извод, че не е нарушена процедурата по налагане на наказание и с оглед организираната от В. Д. защита и представянето на заявление, във връзка с вменените му нарушения.

На следващо място е посочено, че с влязъл в сила съдебен акт безспорно е установено, че ищецът е оказвал тормоз над колегата си Б., като го е принуждавал да направи път и да даде пари, за да стане ловец и да бъде заверен ловният му билет, което само по себе си е основание за налагане на оспореното наказание. Наведени са аргументи, че от гласните сведения на разпитаните пред УС на сдружението лица се установяват и останалите нарушения, допуснати от ищеца, който не е предприел никакви действия за снабдяване с преписката по налагане на наказанието му, не е пожелал и не е присъствал и на общото събрание на сдружението, проведено на 17.05.2024 г., за разлика от други ловци с наложени наказания, чиито аргументи за отмяна са предизвикали сериозен дебат. Посочено е, че в случая разпоредбите на чл.

27, ал. 5 и ал. 7 от Устава не са нарушени, тъй като не е било нарушено правото на защита на ищеца и е релевирано искане за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2023 г. от 13 ч. е проведено заседание на УС на Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“, с. С., за което ищецът В. Д. е бил уведомен, вкл. за предвидената в дневния ред точка за вземане на решение за налагане на наказания на членове на сдружението за нарушения на нормативни актове и на устава на сдружението, вкл. спрямо него и вменените му нарушения. Със Заявление вх. № 18.09.2023 г. ищецът е изложил 3 становище, че не е извършил никакви нарушения на устава на сдружението, вкл. подробни доводи и аргументи досежно конкретно посочените нарушения.

На горепосоченото заседание УС на ответното сдружение е взело решение за налагане на наказание на ищеца „лишаване от членство за срок от 3 г.“ за извършване на средните нарушения: 1/ системен тормоз на колегата А.

Б. за осигуряване от него на трактор и финансиране построяването на път в с.

В.д., заплахи за разследване; 2/ смяна на графиците на ловуване, без знанието на ръководителите на лова и останалите членове, разногласия в организацията на лова, противоречия с колеги и 3/ поведение в разрез с ловната етика и морал, както и в противоречие с устава на сдружението, системно създаване на проблеми и дразги между колегите, опити за еднолично налагане на начин на поведение и ловуване спрямо неговите разбирания, които не кореспондират с разбиранията на останалите колеги, закани за саморазправа, писане на жалби и сигнали, повече от които анонимни, вследствие на което ръководството на ЛРД З. и отговорниците по групи са подлагани на проверки и тормоз, писане на сигнали против сдружението, вследствие на което са извършвани проверки от НАП и МВР С. и М., без констатации за нарушения.

Във връзка с депозираната от ищеца жалба от 13.10.2023 г. срещу наложеното му наказание, за 17.05.2024 г. е насрочено и проведено общо събрание на сдружението, на което е потвърдено решението на УС, с което на В. Д. е наложено наказание.

По делото няма спор, че ищецът е бил член на ответното сдружение към датата на общото събрание, на което е прието оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение.

С Присъда № 20/12.12.2023 г. по НЧХД № 388/2023 г. по описа на РС – С. подсъдимият А. А. Б. е признат за невиновен в това, че на 02.07.2022 г. в жалба до председателя на ЛРСД „Глухар“, с. С. , както и пред други хора, които са узнали за въпросната жалба, е разгласил позорни обстоятелства за В.

Я. Д. с думите, описани в нея „…Във връзка с моя прием в ЛРД, с. З. аз бях подложен на системен тормоз в продължение на една година от лицето В. Д. от дружина с. З., група с. В.д.… След това срещу мен се започна тормоз и изнудване да подсигуря трактор и да финансирам за направата на път във В., разбрах, че г-н В. Д. разговарял и заплашвал председателя на ЛРСД „Глухар“, с. С. – г-н Х.Р., че ако ме приемат в дружината докато той не разреши – В. Д.

4 ще започне разследване срещу тях.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият А. Б. е признат за невиновен в това, че на 13.12.2022 г. в сведение, депозирано пред оперативен работник при РУ – М.

/като същото е станало достояние и на наблюдаващите прокурори при РП – С. и ОП – С./, е разгласил позорни обстоятелства за В. Я. Д. и му е приписал престъпление /изнудване по смисъла на чл. 214 от НК/ с думите: „… На един от излетите видях В. Д., който тогава бе трети групов отговорник в ловната дружинка. Същия ми постави условие – заяви ми, че за да ме преместят трябва да направя път в местност /не се чете/ с моя техника, тъй като знае, че разполагам с такава и за моя лична сметка. Преди това имаше друго условие – каза ми, че ако му дам 1 600 лв. веднага ще ме премести, т. е. аз бях поставен да избирам или направа на път или пари… Заплатих тази такса, но тук пак ударих на камък – не мога да си взема билета, който се указа, че се задържа отново от В. Д., в края на м. септември на 2021 г. направих пътя, който В. Д. искаше и веднага си получих билета. Това на мен ми струваше около седем осем хиляди лева…“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

Присъдата е потвърдена с Решение № 17/28.05.2024 г. по ВНЧД № 6/2024 г. по описа на ОС – С., което окончателно.

Разпитаният по делото свидетел Б.И. разказва, че познава ищеца още от дете, който се е променил и в последно време е станал доста арогантен към местните, започнал е да кадрува и самоволно да взема бележки и разрешителни за ловни излети, по време на лов е ходил където си иска, вместо да стои на определеното място. Според свидетеля ескалацията на отношенията е била с подаването на фалшиви сигнали до различни органи – че дружинката има „черна“ каса, а двамата групови отговорници са откраднали, както и конфликта с А. Б., на когото ищецът е заявил, че няма да стане ловец, докато не направи път в една местност и след оплакване ищецът е завел дело за клевета. Свидетелят сочи, че поведението на В. Д. е станало непоносимо и затова на събранието, на което е бил предложен за наказание, всички са били единодушни, че трябва да бъде наказан.

При така установената фактическа обстановка С.ският окръжен съд 5 намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна.

Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят неснователност на предявения иск, поради следните съображения:

Налице е и константна съдебна практика на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ – Решение № 50097/30.09.2022 г. по т. д. № 385/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Решение № 85/30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др., в която е прието, че проявлението на правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК в производството за разглеждане на иск по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ предполага конкретните пороци, заради които се иска отмяна на решение на общото събрание на сдружение по ЗЮЛНЦ, да се посочат от ищеца в исковата молба, а произнасянето на съда относно законосъобразността на решението и/или неговото съответствие с устава да се сведе до проверка и преценка дали твърдените пороци действително са налице. Подчертано е, че в този случай съдът няма правомощия да извършва проверка за законосъобразност и съответствие на решението с устава на основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, а с оглед изрично очертания в чл. 25, ал. 4 от същия закон обхват на съдебния контрол не разполага и с правомощия да преценява целесъобразността на решението.