Решение № 460 от 13.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Велико Търново, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20204100500695 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 58 от 15.06.2020 година, постановено по гр. дело № 792/2019 година по описа на Районен съд – Свищов са отхвърлени предявените от В. И. Й. против С.Й. С. исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД, а именно иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 303,00 лева – представляваща половината от заплатената сума за вноски за месеците юни, юли и август 2019г. по договор за кредит от 14.12.2016 година; исдк с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1300 лв. – стойността на една от закупените по време на брака им две крави, с която ответникът неоснователно се обогатил; иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4800 лв. – половината от стойността на закупените по време на брака им животни – 101бр. овце, 3 броя кочове и 9 бр. кози, с която ответникът неоснователно се обогатил и иска по чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2250,00 лв. – половината от получена от ответника субсидия за съвместно отглеждане на животни за стопанската 2017/2018година, с която ответникът се обогатил. Отхвърлени са и претенциите за присъждане на законна лихва върху горепосочените суми. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 750,00 лв. – адвокатско възнаграждение.

1

Против това решение жалба е подадена от ищцата В. ИВ. Й. чрез адв. П.М. и адв. И М. Обжалва се изцяло постановеното решение, като се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Сочат се нарушения на чл. 235, ал. 2 от ГПК при обсъждане на доказателствата, като първоинстанционният съд изцяло бил игнорирал представените от ищцата доказателства. Излага подробни аргументи и извършва свой анализ на доказателствата, целящи да обосноват основателност на предявените искове.

Претендира се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение, с което да бъдат уважени всички предявени против ответника искове. Претендира присъждане на разноските по делото.

Направено е искане от жалбоподателката да бъде снабдена със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от банката за доказване причините за отпускане на потребителския кредит.

От ответника С. И. С. чрез адв. И. И.е подаден писмен отговор на въззивната жалба, с който се заема становище за неоснователност на жалбата. Смята решението за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка била правилно установена и въз основа на нея първоинстнационният съд е направил правилни правни изводи относно неоснователност на претенциите на ищцата и ги е отхвърлил изцяло. Съдът е спазил не само закона, но се е съобразил и със задължителната съдебна практика. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира разноски по делото.

Намира направеното с въззивната жалба доказателствено искане за неоснователно и недопустимо, тъй като липсват основанията и условията на чл. 260, ал.1 и чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Съдът с определението по чл. 267 от ГПК е отхвърлил доказателственото искане на жалбоподателката, поради липса на предпоставките по чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

2

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Свищов са предявени от В. И.

Й. против С.Й. С. осъдителни искове, единият квалифициран по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 303 лв., представляваща половината от заплатените вноски за месеците юни, юли и август 20219г. по договор за потребителски кредит от 14.11.2018 година, ведно със законната лихва от датата на предявяването на този иск до окончателното плащане, а другите квалифицирани като такива по чл. 55 от ЗЗД с искане ответникът да заплати на ищцата 1300 лв. – цената на една от купените по време на брака им две крави, сумата от 4800 лв. – половината от стойността на закупените по време на брака им 101 бр. овце, 3 бр. кочове и 9 броя кози и сумата от 2250 лв. – половината от получената субсидия от ответника за съвместно отглежданите животни за стопанската 2017/2018г. Твърденията на ищцата са, че това е полагащия й се дял от неподеленото при развода имущество. Претендира заплащане на половината от вноските за посочените месеци, за кредит, който бил изтеглен и усвоен по време на брака, но платени след прекратяването му; сумата платена за двете крави били средства в режим на СИО – сума пари взета от ищцата в заем от Е. И.; претендираната ½ от стойността на горепосочените животни била сума с която ответникът се обогатил, тъй като те били придобити по време на брака в режим на СИО и останали неподелени при развода, а сумата от 2250 лв. претендира като полагащата й се част от получена субсидия в размер на 5500 лв. от ответника за отглежданите съвместно по време на брака животни. С всички тези суми ответникът се бил обогатил неоснователно.

Ответникът оспорва предявените искове, като счита същите за недопустими и неоснователни. Недопустимостта обосновава с обстоятелството, че тези въпроси относно имуществените отношение след прекратяването на брака са уредени със споразумението по чл. 51 от СК, одобрено от съда при постановяване на решението за прекратяване на брака с ищцата по взаимно съгласие и се позовава на ТР № 60 от 12.08.1987г. на ОСГК на ВС, което не е загубило своята сила и при действието на новия СК от 2009 година. Неоснователността на исковете обосновава по следния начин: 1. По отношение за претендираните вноски по кредита се позовава на споразумението по чл. 51 от СК в който има клауза, че кредитите остават за този от тях, на името на когото са разкрити; 2. По отношение исковете за неоснователно обогатяване заема становище, че същите са неоснователни. Допустимо било предявяване на иск от единия бивш съпруг против другия за изравняване на икономическо създаденото по време на брака неравновесие, стига твърденията в исковата молба за неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял от личното имущество. Твърди, че в случая животните, чиято стойност се претендира от ищцата са лично имущество на ответника и чл. 22, ал. 2 от СК ги изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност, тъй като са движими вещи, които му служат за упражняване на професия или занаят, като лична собственост на това основание са и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храна, предназначени за пазара, а не за лична консумация на семейството.

3

При горните твърдения исковете се квалифицират като такива по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и искове по чл. 55 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти:

Страните са сключили граждански брак на 23.08.2014 година. С решение № 127 от 27.05.2019 година този брак е прекратен на основание чл. 50 от СК – по взаимно съгласие и със същото решение е одобрено постигнато по между им споразумение по чл. 51 от СК.

Съгласно това споразумение молителите са постигнали съгласие, че не са придобили недвижим имот в резултат на съвместен принос; придобитите по време на брака движими вещи са поделени извънсъдебна; нямат влогове и депозити в левове и валута, придобити в резултат на съвместен принос, като влоговете и кредитите остават за този, на името на когото са разкрити, както и съгласие, че никой от тях не е бил регистриран като едноличен търговец и нямат дялове и акции от търговски дружество.

От представения по делото писмен договор за потребителски кредит№ ** от 14.12.2018 година се установява, че жалбоподателката/ищца в първата инстанция/ е сключила договор за потребителски кредит с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.

София, по силата на който последният е предоставил на В.Й. - С. потребителски кредит в размер на 10000 лв. срещу задължението същият да бъде върнат на за 72 месечни вноски от по 184,49 лв., при плаваща лихва – ГЛП 5,99% и ГПР 10,29% и фиксирана надбавка 5,85% с първа вноска на 01.01.2017 година

Като поръчител по този кредит се е задължил ответникът С.Й. С.

Не се спори по делото, че ответникът С. е бил регистриран като земеделски производител през периода на брака с ищцата, а и след това. От приетата като доказателство по делото регистрационна карта се установява, че това е станало на 21.02.2017 година. На 31.01.2017 година С. купува от Ц. Ц. А. 101бр. овце, 3 бр. кочове и 9 кози за цена 9600,00лв. общо. Не се спори, че през време на брака му с ищцата са били закупени и две крави на стойност 2600 лв. Животните са отглеждани с цел продажба и добив на суровини и храна, предназначени за пазара, а не за лична консумация на семейството. Като регистриран земеделски производител през стопанската 2017/2018 година и 2018/2019 е получил от ДФЗ субсидия за отглеждане на животните в размер на 6988,80 лв.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – И. Й. – баща на ищцата и Ц. Н.– майка на ответника се установява, че страните като семейство са живеели в село Х., а в село С. е била фермата, където били отглеждани животните и развивано стопанството на регистрирания като земеделски производител С.С.. Св. Й. сочи, че ищцата е работила като финансист в кметството в село С., но след работа помагала при отглеждане на животните. От показанията на свидетелката Н. се установява, че ищцата само финансирала стопанството, не е присъствала на сключване на договора за покупко-продажба на животните. Основно в животновъдното стопанство работил ответника С. Свидетелят Й. сочи, че когато бил изтеглен заема тогава ответника се регистрирал като земеделски 4 производител и тогава били купени животните. След развода дъщеря му не получила нищо от имуществото.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно тази правна норма всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу останалите солидарни длъжници за разликата. Ако не е уговорено друго, това което е платено от солидарните длъжници, трябва да се понесе по равно. В конкретния случай се установи, че по посочения от ищцата потребителският кредит двамата с ответника са солидарни длъжници, но тази солидарност произтича от обстоятелството, че ответникът е подписал договора в качеството на поръчител като е поел да отговаря за изпълнението на задължението на главния длъжник – кредитополучателя /ищцата/ към кредитодателя. В случая ответникът е сключил договор за поръчителство с кредитора, по силата на който се е задължил спрямо него да отговаря за изпълнение на задължението на ищцата. Кредиторът всякога може да иска изпълнение от двамата солидарни длъжници. В случай обаче, че главния длъжник погаси своето задължение то той няма право на иск по чл.