Решение № 973 от 17.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Добрич, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230102485 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: г***, представлявана от изп. директор Л. К. Д. срещу С. Х. С., ЕГН **********, село ***. Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на заповед за парично изпълнение №78/18.03.2021г. по ч. гр. д. №817/2021г. по описа на ДРС, а именно: 376.34 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит №592704427/11.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК 202513690 /кредитор/ и С. Х. С. /кредитополучател/, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното и изплащане задължението и 79.89 лв. – лихва за забава, от която: 76.32 лв. начислена за периода от 15.03.2018г. до 13.03.2020г. и 3.57 лв. за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил с „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството на 1 кредитор, договор за потребителски паричен кредит №592704427/11.07.2015г, като размерът на кредита е 500.00 лв. Сумата е била преведена от кредитора по банковата сметка на длъжника при подписване на горепосочения договор.

Кредитът е следвало да бъде върнат на 60 седмични погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/. От 23.11.2015г. С. преустановява плащането на вноските. Падежът на задължението е настъпил на 03.09.2016г. /краен срок на договора/, с което е станал изискуем и неизплатеният остатък от заема.

На 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е сключен договор за цесия. По силата на договора и чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията по договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, става второто дружество – ищеца по гр. д. №2485/2021г.

Ищцовото дружество е отправил писмено уведомление до С. Х., съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД към длъжника, изпратена му на 04.08.2021г., чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка, но останала невръчена, поради промяна на адреса на адресата, като задължението на С. остава неизплатено и към момента.

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е подал заявление до ДРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №817/2021г. и е издадена заповед за парично изпълнение срещу ответника за сумите от:

376.34 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит №592704427/11.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК 202513690 /кредитор/ и С. Х. С. /кредитополучател/, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното и изплащане задължението и 136.07 лв. – лихва за забава, от която: 132.50 лв. начислена за периода от 04.09.2016г. до 13.03.2020г. и 3.57 лв. за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. и 54.04 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 23.11.2015г. до 03.09.2016г. и 75.00 лв. – съдебни разноски по заповедното производство.

Заповедта е връчена на С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд е дал указания на заявителя, да предяви установителни искове срещу длъжника в 1-месечен срок, считано от получаване на съобщението, като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подал в срок 2 настоящата искова молба срещу ответника.

Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи само част от сумите, предмет на заповед за парично изпълнение №78/18.03.2021г. по ч. гр. д. №817/2021г. по описа на ДРС, а именно: 376.34 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит №592704427/11.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК 202513690 /кредитор/ и С. Х. С. /кредитополучател/, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното и изплащане задължението и 79.89 лв. – лихва за забава, от която: 76.32 лв. начислена за периода от 15.03.2018г. до 13.03.2020г. и 3.57 лв. за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г.

С разпореждане ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, което е било получено лично от особения представител на С. на 24.01.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва по основание и размер исковете. Навежда възражения за изтекла погасителна давност и на главницата и на лихвите, сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, сключен в нарушение на императивни разпоредби от ЗПК /чл.10, ал.1 от ЗПК/ и при липса на задължителни изискуеми реквизити /чл.11, ал.1 и чл.12 от ЗПК – нямало погасителен план/, също така, клаузите за договорната лихва били нищожни, поради противоречие със закона. Ответникът твърди, че не е бил надлежно уведомен за цесията, с всички произтичащи от това правни последици. Моли, за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледани, предявените искове са процесуално допустими и основателни.

Съображенията за това са следните: с установителния иск по чл. 422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да 3 влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение, тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането, а на ответника - възраженията си срещу вземането.

От приложеното ЧГД №817/2021 г., по описа на РС Добрич, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №78/18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца следните суми: 376.34 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит №592704427/11.07.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК 202513690 /кредитор/ и С. Х.

С. /кредитополучател/, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното и изплащане задължението и 136.07 лв. – лихва за забава, от която: 132.50 лв. начислена за периода от 04.09.2016г. до 13.03.2020г. и 3.57 лв. за периода от 14.07.2020г. до 12.03.2021г. и 54.04 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 23.11.2015г. до 03.09.2016г. и 75.00 лв. – съдебни разноски по заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви искове за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, което му е връчено на 05.07.2021 г. и на 04.08.2021 г. с писмо рег. №6126/05.08.2021 г. по описан на ДРС, е подадена настоящата искова молба.

Поради гореизложеното, настоящото установително производство по чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК се явява допустимо.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит от 11.07.2015 г.

/л.5-9/, се установява, че кредиторът „Провидент файненшъл България“ ООД е предоставил на длъжника С. А. Д. - ответник в настоящото производство потребителски кредит в размер на 500.00 лв. Договорена била такса за оценка на досие в размер на 25.00 лв.; фиксирана лихва в общ размер на 98.62 лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 391.49 лв. Така, общият размер на дължимата сума по договора била в размер на 1015.11 лв., като срокът на договора бил 60 седмични плащания, всяко в размер на 16.92 лв., а 4 последното60-то плащане е в размер на 16.83 лв.

Ответникът е преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 23.11.2015г. А крайният срок на договора е уговорен да настъпи на 03.09.2016г.

С Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. /л. 12-20/, се установява, че на 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД /в качеството на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на цесионер/, са сключили договор, с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1 към договора. От удостоверение от 29.07.2021г., изд. от „Провидент Файненшъл България“ ООД /л.21/ е видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016 г.

С пълномощно от 19.06.2019г. /л.22/, цедентът „Провидент файненшъл България“ ООД, е упълномощил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, да уведомява длъжниците за сключения Договор за цесия от 28.07.2016г.

Било е изпратено от цедента /по горепосочения договор за цесия/ Уведомление от 04.08.2021г. до ответника С. А. /л.23/ за извършеното прехвърляне на вземания от „Провидент файненшъл България“ ООД в полза на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 28.07.2016 г., което е останало невръчено, защото от приложената обратна разписка на л.24 се установява, че писмовната пратка е била върната на подателя, тъй-като адресатът се е преместил на друг адрес.

От приетото по делото и неоспорено от страните, заключение по допуснатата ССчЕ /л.107-112/ се установява, че усвоеният паричен кредит по процесния договор е в размер на 500.00 лв., с договорна фиксирана лихва в размер на 98.62 лв. и допълнителни услуги „Кредит за дома“ в размер на 426.49 лв. и за оценка на досие в размер на 25 лв. Кредитът е бил дължим на 60 броя едноседмични вноски, всяка в размер на 16.92 лв., а последната в размер на 16.83 лв.1 като последната вноска е с падеж 03.09.2016 г.

Първата непогасена вноска е била с падеж 14.11.2015г.

Остатъчното задължение е сума в общ размер на 859.38 лева, както следва: главница в размер на 376.34лева; договорна (възнаградителна) лихва в 5 размер на 52.68 лева, лихва за забава в размер на 150.22 лева за периода от 04.09.2016г. до 12.03.2021г., от която: 101.61 лв. за претендирания период от 15.03.2018г. до 12.03.2021г., 17.21 лв. – такса а оценка на досие и 262.93 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“.

Съдът кредитира заключението по ССчЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.

От ответника не са ангажираха доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.

Съдът дължи произнасяне по всяко едно от своевременно направените от ответната страна с отговора по исковата молба правопогасяващи възражения.

Относно, възражението на ответника, че не е редовно уведомен за цесията, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.

Безспорно, процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/583d08ec-f732-4b45-9dbc-3de14b03a8df