Решение № 80 от 15.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Шумен, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20243600500095 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от Ц. М. Д., чрез пълномощника – адвокат Г. К. от САК срещу решение № 13/12.01.2024 г. по гр.д. № 2771/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което било прекратено настаняването на детето на жалбоподателя А.Ц.Д. в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. .... и същото било настанено в биологичното семейство на майката В. И. М.. Жалбоподателят излага, че постановеното решение се явявало неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. И понастоящем между родителите на детето бил висящ спор за родителските права по отношение на същото, като независимо от това ДСП – .... си позволила да издаде заповед за прекратяване на настаняването на детето и определила кой от родителите ще упражнява родителските права. В решението липсвали мотиви защо е предпочетена майката, а не бащата на детето за реинтеграцията му. Сочи обстоятелства, обуславящи липсата на родителски капацитет у майката. Счита, че първоинстанционният съд подходил формално към предявеното искане, което личало от протокола от съдебно заседание, като жалбоподателят твърди, че не е правил каквито и да е изявления. Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – В. И. М., чрез пълномощник, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите страни – Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. не подават отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 2771/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на искане, депозирано от ДСП – .... за прекратяване на настаняването на детето А.Ц.Д. в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. .... и за реинтеграция на детето в биологичното семейство на майката В.И. М. от гр. Шумен. Молителят описал, че родителите на детето са В. М. и Ц. Д., които никога не са живели заедно. Сочи причините, поради които А. била настанена извън семейството. Позовавайки се на извършено социално проучване, излага, че понастоящем майката разполага с необходимия ресурс, жилищни условия, финансови средства и подкрепяща среда за отглеждане на детето, с което изградила емоционална връзка.

В съдебно заседание всеки от родителите на детето – В. М. и Ц. Д., е изразил съгласие с направеното искане.

В съдебно заседание приемните родители – Л. и Ц. Я.и също изразили съгласие с искането на ДСП – .....

Детето, чието прекратяване на настаняването извън семейството е предмет на делото, не е ицслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. поради ниската му възраст.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДетето, като с решението си прекратил на настаняването на детето А.Ц.Д. в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. .... и настанил същото в биологичното семейство на майката В.И. М. с адрес в гр. Шумен.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявеното искане за прекратяване на настаняването на детето А. в професионално приемно семейство.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане от 12.06.2023 г., изд. въз основа на акт за раждане № 47/17.01.2022 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че А.Ц.Д. е родена на ...... г. в гр. Шумен от майка В. И. М. и баща – Ц. М. Д.. С решение № 241/19.08.2022 г., постановено по гр. д. № 399/2022 г. по описа на РС – ...., влязло в сила на 18.11.2022 г., детето било настанено в приемното семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. с постоянен адрес в гр. ...., обл. Шумен за срок от една година, считано от влизане в сила на 2 решението. От представената заповед № ЗД-Д-Н-НП-052/17.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” общ. .... се установява, че на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗЗакрД, е временно прекратено настаняването извън семейството на детето А. и същото е реинтегрирано в семейството на майката В. М.. В приложения социален доклад, изготвен от социален работник при посочената дирекция се посочва, че детето било настанено извън семейството поради подаден сигнал на 07.03.2022 г. и установяване, че майката, заедно с приятеля си и детето напуснали пределите на страната и А. била отглеждана в продължение на няколко дни в камион. Поради това, детето било настанено в приемното семейство на сем. Я.и в гр. ..... От настаняването на детето, всяка седмица биологичните родители се срещали с него, като на много от срещите присъствал и сегашният съжител на майката. И двамата родители участвали интензивно в програми за повишаване на родителския капацитет. Било извършено проучване от ДСП общ. Шумен, в което било изразено становище, че понастоящем М. разполага с необходимия ресурс, жилищни условия, финансови средства и подходяща среда за отглеждането на детето. Същата създала емоционална връзка с А.. Майката съжителствала с лицето М.Д., като двамата обитавали жилище под наем, находящо се в гр. Шумен, ул. „.....“ № 27, ет. 3 при отлични битови условия. М. полагала труд, а съжителят й работел в автосервиз. Понастоящем майката била бременна и очаквала второто си дете. В заключение, социалните работници изразяват становище, че е изцяло в интерес на детето то да бъде реинтегрирано в семейството на биологичната си майка. В съдебно заседание пред ШРС социален работник при дирекцията излага, че детето се намира при майка си, считано от 17.11.2023 г., като М. не препятствала контактите на детето с биологичния баща.

По делото е представено решение № 13/12.02.2024 г. по в.гр.д. № 290/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна /невлязло в сила, обжалвано от Ц. Д./, с което било потвърдено решение № 118/28.04.2023 г. по гр.д. № 262/2023 г. по описа на ШОС в частта, с която родителските права по отношение на детето А. били предоставени на майката В. М..

Въззивният съд определил местоживеенето на детето при неговата майка и нов режим на лични отношения на бащата Ц. Д. с детето. В мотивите на цитирания съдебен акт е отразено, че с определение № 673/18.12.2023 г. са определени привременни мерки относно режима на лични отношения на бащата с детето предвид местоживеенето на детето при неговата майка.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Установи се, че по реда на чл. 28 от ЗЗакрД, детето А. било настанено в приемно семейство. Доказа се, че майката на детето понастоящем е в състояние да полага грижите по неговото отглеждане и възпитание, както и че оставането на детето в семейството на родителя си е в негов интерес. Преди депозиране на искането, социални работници при ДСП общ. Шумен и ДСП общ. .... са извършили проучване и са направили преценка за най-добрия интерес на детето, а именно – същото да бъде отглеждано в дома на свой биологичен родител. Съобразно предвиденото в нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗЗдет., дирекцията взела решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето, съобразявайки всички 3 относими обстоятелства – причините, поради които детето било изведено от семейна среда, създадената емоционална връзка между детето и майката, проявеното от последната отговорно поведение и съдействие на социални работници, създаване на ново семейство от М., включително осигуряване на финансови и жилищни условия за нормално отглеждане на дете. В рамките на правомощията си при издаване на заповедта за временно прекратяване на настаняването до произнасянето на съда ДСП предприела мерки за реинтегриране на детето в семейството на биологичната му майка. Това решение съответства и на двата, макар и неокончателни съдебни акта, в които родителските права са предоставени на майката.

Указание за правилността на предприетите от ДСП действия е нормалното развитие на детето, считано от заживяването му при майката – от м. ноември 2023 г. В изготвения социален доклад се сочи, че за А. се полагат адекватни родителски грижи, майката не ограничава контактите на бащата с детето. Тоест, установява се наличието и на двете предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗдетето, обуславящи необходимостта от прекратяване на настанявяне на детето А. извън семейството.

Предвид горното, настоящият състав приема, че в интерес на непълнолетното дете е да бъде прекратено настаняването му в приемното семейство на Л. и Ц. Я.и. Произнасяйки се в тази насока, първонистанционният съд е постановил правилен съдебен акт, в частта му, с която е прекратил настаняването на детето извън семейството. Възраженията на жалбоподателя, че в протокола от проведеното съдебно заседание са вписани негови изявления, които той не е правил са неоснователни. Същият е разполагал с възможността по предвидения специален ред да инициира производство за поправяне на протокола, но не е сторил това. Неоснователно е и възражението за формално изследване на наличието на предпоставките по чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДет. – същите са обсъдени от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че първоинстанционното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Досежно частта на решението, с която съдът настанил детето А. в биологичното семейство на майката В. М.: настоящият състав намира, че в тази му част обсъжданият съдебен акт се явява недопустим. В производството по спорна съдебна администрация, каквото е процесното, съдът дължи произнасяне единствено относно посоченото от ДСП наличие на предпоставките за прекратяване на настаняване на дете извън семейството, но не и за бъдещото му местоживеене. Недопустимо е в това производство съдът да решава въпроси, които са предмет на спор за родителски права и местоживеене на дете между родителите на детето. Още повече, в случая такъв спор е висящ между М. и Д., като е налице произнасяне с определение за привременни мерки от въззивния съд относно личните контакти между бащата и детето. Ето защо, в тази му част, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА решение № 13/12.01.2024 г. по гр.д. № 2771/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА, с която детето А.Ц.Д. е настанено в биологичното семейство на майката В. И. М..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/12.01.2024 г. по гр.д. № 2771/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5