Решение № 52 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Д.а П. Генова в присъствието на прокурора Л. Вл. Д. като разгледа докладваното от Д.а П. Генова Въззивно административно наказателно дело № 20241100606692 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е с подадена въззивна жалба от адв. Д. П. от САК, служебен защитник на Б. Й. срещу Решение № 3890 от 26.08.2024 г. по н.а.х.д. № 10774/2024 г., с която Софийският районен съд (НО, 14 с-в), е признал Б. Й. ЕГН:**********, ЛНЧ:**** за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.168, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го освобождава от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв. На основание чл. 189, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е възложил разноските по делото на обвиняемия Й. в размер на 384.61 лв Във въззивната жалба се излага становището, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в която подробно се излага тезата, че първоинстанционният съд e направил неправилен анализ на доказателствения материал, вследствие на което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че не е налице субективен елемент на престъплението, поради което същото остава недоказано. В тази връзка моли да се отмени Решението на първоинстанционния съд в цялост.

В съдебно заседание на въззивния съд обвиняемият Б. Й. се явява лично заедно с адв.

Д. П. от САК. Поради факта, че обвиняемият не владее български език му е назначен преводач от турски на български език – Т. А. О.. Процесуалният представител поддържа 1 въззивната жалба и моли съда да отмени Решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Престъплението по чл. 168, ал. 1 НК е винаги умишлено престъпление, тоест подсъдимият трябва да е знаел, че извършва престъпление и да е целял настъпването на съответните правни последици от това. Излага становището, че доверителят му е турски гражданин, не е бил запознат със законодателството у нас и не владее нито писмено, нито говоримо български език. Той не е знаел, че извършва престъпление, поради което счита, че деянието е несъставомерно. На второ място, същият е отишъл със своята карта за постоянно пребиваване да гласува, която видно от представените доказателства по делото, картата на постоянно пребиваване е изписана в съответните изборни документи. От тях става ясно, че същият е турски гражданин с постоянно пребиваване у нас. Вместо членовете на секционната комисия да го върнат и му кажат, че няма право да гласува, те са го изпратили при друг член от комисията, който му е попълнил декларацията на български, която той е подписал. С оглед изложеното моли съда да отхвърли първоинстанционното решение и да оправдае доверителя му.

Представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба, счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли въззивния съд да го потвърди.

Обвиняемият Б. Й., изказва съжаление за това, че е упражнил правото си на избор, без да има такова право, поради незнание и моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да бъде оправдан, за да може да извършва своята търговска дейност в Република България. В последната си дума моли въззивния съд да го оправдае.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на Решението на първоинстанционния съд с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Обвиняемият Б. Й. е роден на **** г. в с. Крушари, община Крушари, област Добрич като Б. М. А., турски гражданин, паспорт № U****, издаден на **** г. от Република Турция валиден до **** г., с разрешение за пребиваване № ****, издадено от ДБДС на 15.07.2021 г. и валидно до 13.07.2026 г., неосъждан, турски гражданин, женен, висше образование, управител на фирма, с постоянен адрес: гр. Добрич, общ. Балчик, с. Оброчище, ул. ****, ЕГН: **********, ЛНЧ: ****.

През 1978 г. обвиняемият Б. Й. е напуснал Република България със семейството си.

От датата на напускането територията на Република България същият е загубил българското си гражданство - с факта на изселването, съгласно тогава действащото законодателство (чл.

6, ал. 2 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 70 от 26.03.1948 г.. отм . бр. 79 от 11.10.1968 г.: "Български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване."). Същият е придобил турско гражданство с Решение № 7/18047 от 23.08.1979 г. на Министерски съвет на Република Турция, с имената Б. Й.. След това, обвиняемият Б. Й. не е инициирал процедура по възстановяване на българско гражданство. Единствено на 10.08.2020 г., на основание чл. 39.

2 ал. 1 от Закона за българското гражданство, обн., ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г., в сила от 19.02.1999 г., е подал заявление за установяване наличието на българско гражданство до Министерство на правосъдието на Република България, като на 25.08.2020 г. му е било издадено удостоверение, че не е български гражданин. Обвиняемият Б. Й. подал заявление № 621/23.06.2021 г. за издаване на разрешение за пребиваване. На 15.07.2021 г., ДБДС-МВР издала разрешение за постоянно пребиваващ в Република България на обвиняемия Б. Й., валидно до 13.07.2026 г. и връчено му на 15.10.2021 г. На 02.10.2022 г. обвиняемият Б. Й. отишъл в избирателна секция № 325300658, находяща се в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, за да гласува на избора за народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, като представил на членовете на секционната избирателна комисия разрешението си за постоянно пребиваващ в Република България и подписана от него декларация по чл. 33, ал. 2, вр. чл. 243 ИК до СИК (попълнена от неустановено в съдебното дело лице). След това в посочената избирателна секция обвиняемият Б. Й. упражнил избирателно право при избора за народно представители за 48то Народно събрание на Република България, а личните му данни (две имена, ЕГН, номер на разрешението и постоянен адрес в Република България) били вписани от член на СИК в допълнителната страница към списъка за гласуване извън страната в изборите за народни представители на 02.10.2022 г. в Турция, Истанбул, Секция № 325300658 - под № 156, срещу който номер обвиняемия Б. Й. положил подписа си.

Горното се установява, след като е била задействана проверка след постъпил сигнал от ЦИК за гласували в нарушение в изборите за народни представители на 02 октомври 2022 г. Резултатите от проверката са били изпратени на ЦИК със съответните приложения и заверени копия на документи. Съгласно последните се установило, че лицето Б. М. А. или Б.

Й. е гласувал в нарушение на изборите за народни представители на 02 октомври 2022 г.

Подаден е сигнал към Районна прокуратура – гр. Добрич, ТО Балчик, поради факта, че постоянния адрес на лицето е в община Балчик, област Добрич. Същият сигнал обаче е препратен по компетентност на основание чл.37, ал.1, т.1 НПК към Софийска районна прокуратура. След извършен преглед на материалите Софийска районна прокуратура е внесла в Софийски районен съд постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по описа на досъдебно производство № 376/2023 г. по описа на СОСГП, пр. пр. № 39664/2023 г. по описа на СРП по отношение на обвиняемия Б. Й., ЕГН ********** за това, че на 02.10.2022 г. в Република Турция, Истанбул, общ. Силиври, кв. „Алибей“, в избирателна секция № 325300658, упражнил избирателно право при избора на народни представители за 48-то Народно събрание на Република България, без да има такова право съгласно чл. 243 от Изборния кодекс: „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42 ал. 1 от Конституцията“, а именно – не е бил български гражданин - Престъпление по чл. 168 ал. 1 от НК.

Производството е протекло по реда на Глава XXVIII НПК, като е приключило с Решение № 3890 от 26.08.2024 г. по н.а.х.д. № 10774/2024 г., с която Софийският районен 3 съд, Наказателно отделение, 14-ти състав, е признал Б. Й. ЕГН:**********, ЛНЧ:**** за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.168, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв. Този съдебен акт е предмет на ревизия в настоящото въззивно производство.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните в хода на производството доказателства.

Заключението на назначената съдебно-графическа експертиза е дадено от компетентно лице, обосновано и логично е и се подкрепя се от другите доказателствени материали по делото.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.

Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани (в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС). Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съставомерността на престъплението, уредено в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 НК предпоставя упражняване на избирателно право без деецът да разполага с такова.

Обектът на престъплението са обществените отношения, свързани със законосъобразното упражняване на избирателно право. Изпълнителното деяние може да се прояви в две форми в зависимост от това дали се касае за упражняване на активно или пасивно избирателно право - в първия случай то ще се състои в гласуване от лице, което не разполага с активно избирателно право, а във втория - в предприемане на неправомерни действия, предвидени в съответните избирателни закони. В настоящия случай деецът е осъществил първата форма, тъй като се касае за упражняване на право по избиране на лица, което право е от значение за формирането на определен изборен орган.

От обективна страна, обвиняемият Б. Й. е упражнил избирателно право без да има такова право, тъй като по отношение на него не е било спазено изискването на чл.243 от Изборния кодекс/ИК/ - „право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията“. Съгласно 4 цитираната правна норма право да избират народни представители имат граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. В конкретния случай, същият е над 18 години, но не е бил български гражданин. Налице са и двата елемента от изпълнителното деяние - упражняване на правото и липса на правото в "патримониума" на дееца.

От субективна страна, обвиняемият е действал виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Тук присъстват както интелектуалният, така и волевият елемент от вината.