Решение № 150 от 09.06.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Перник, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500193 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 3267/10.02.2025 г. – п.к. 07.02.2025 г., подадена от „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1, с ЕИК:113509219 чрез адвокат Х. М. от САК срещу решение № 41/16.01.2025 г., постановено по гр. дело № 2696/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. И. И. от ***, с ЕГН:********** по иск с правно основание чл. 200 КТ сумата от 19 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от придобито професионално заболяване с ЕР на ТЕЛК - *** - „***” с определени 30% ТНР по чл.7, т.12.2 с ДИ - 09.08.2022г., за общо заболяване - 36% ТНР, с ДИ - 06.07.2022г. по съвкупност краен % ТНР - 42 % ТНР със срок на определения % ТНР - 01.04.2027г. с ЕР № *** на ТЕЛК към УМБАЛ „***” ЕАД - ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.05.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска; както и дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 1 431.76 лева - съдебно деловодни разноски.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила на ГПК и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да отхвърли изцяло всички искови претенции, като неоснователни и недоказани, евентуално да присъди размер на обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърления размер на исковата претенция.

Излага съображения, че присъденото обезщетение било в прекомерно завишен размер, който бил в несъответствие с действително претърпените болки и страдания на ищцата и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а и обхващал и обезщетявал увреждане на здравето на ищцата, което нямало пряка причинно-следствена връзка с твърдяното заболяване и за което дружеството не носело отговорност по чл.200 КТ; че нямало причинно-следствена връзка между работните условия и работа при „Стомана Индъстри“ АД и придобито от ищцата професионално заболяване; че експертното решение на ТЕЛК от *** на което се позовавал съдът, не било породило правно действие и не било влязло в сила; че било налице противоречие в и между обстоятелствената част на исковата молба и петитума на исковата молба, с което правото на защита на „Стомана Индъстри“ АД било нарушено, при което съдът недопустимо се произнесъл по нередовна искова молба, неясни искания на ищцата и по непредявени искове; че в нарушение на процесуалните правила на ГПК и материалния закон, съдът необосновано и незаконосъобразно не уважил направеното възражение на ответника, че от предявената претенция за неимуществена вреда от твърдяно професионално заболяване, следвало съгласно чл. 200, ал. 3 КТ да бъдат приспаднати всички получавани суми от ищцата при изплащаната й пенсия или пенсия за осигурителен стаж и възраст и получавани обезщетения от държавното обществено осигуряване, във връзка с твърдяното професионално заболяване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Ц. И. И. чрез адвокат Б. В. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят редовно призован не изпраща представител. Въззиваемата чрез адвокат В. оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд в обжалваната му част.

Претендира присъждане на разноски.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба с вх. № 2

11431/27.05.2024 г. (уточнена с молба вх. № 13994/24.06.2024 г. и в съдебно заседание на 21.10.2024 г.), подадена от Ц. И. И. против „Стомана индъстри“ АД, с която се моли съдът да постанови решение, по силата на което след като установи, че ищцата е заболяла от болестта „***“, професионална по своя характер и в резултат, на която й е била призната временна неработоспособна (с призната трайна неработоспособност 30 %, считано от *** до 08.02.2026 г., то ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 24 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за периода от настъпване на заболяването, констатирано като професионално с ЕР на ТЕЛК – *** до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че общият трудов стаж на ищцата до момента на подаване на исковата молба бил 34 години, 0 месеца и 24 дни, от които 27 г., 06 м. 03 дни като *** в „Стомана“ АД, гр. Перник, „Еврометал” ООД, гр. Перник и в „Стомана Индъстри“ АД, което последно дружество било правоприемник на предходните. В резултат на изпълнение на трудовите и задължения като *** и при условията на труд в ответното дружество заболяла от горепосоченото заболяване, признато за професионално и установено по надлежния ред с експертно решение на ТЕЛК. Вследствие на заболяването търпяла болки и страдания, както и редица ограничения, което щяло да продължи и в бъдеще.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмено отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Излага съображения, че не била спазена процедурата по установяване на твърдяното професионално заболяване като експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, на които се позовава ищцата не били влезли в сила и породили действие; че размерът на претендираното обезщетение бил завишен; че нямало причинно-следствена връзка между заболяването на ищцата и работните условия; че се претендирало обезщетение, включващо болки и страдания от заболявания, които нямали професионален характер; че следвало да се извърши приспадане съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.

Прави възражение за погасяване по давност на исковите претенции. Излага и доводи за нередовност на исковата молба.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда.

Решението е и допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в каквато връзка неоснователни се явяват възраженията по въззивната жалба за нередовност на исковата молба поради противоречие в и между нейните обстоятелствена част и петитум.

Видно от самата искова молба, както и от уточнителната молба от 24.06.2024 г., а така също и от уточненията на процесуалния й представител, направени в съдебно заседание на 3

21.10.2024 г., ищцата е формулирала ясен петитум, в който посочва конкретното професионално заболяване, от което твърди да страда, а именно - „***“, за което и е призната трайна неработоспособност 30 %, считано от *** до 08.02.2026 г. и въз основа на което претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В съответствие с петитума, ищцата е изложила подробни фактически твърдения, а това дали някои от заболяванията, които има са т.нар. „общи“ или се включват като част от професионалното заболяване (синдроми) е въпрос по същество на спора, при което и няма противоречие между претенцията за обезщетение за вреди от професионално заболяване и изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Ясно е че исковата претенция на ищцата се основава на твърдяно от нея професионално заболяване, а дали такова действително е налице и в какво се изразява то (съвкупност от какви синдроми е) е въпрос по същество на спора и на доказване от страна на ищцата.

Ищцата ясно посочва и на кое конкретно експертно решение се позовава, а именно ЕР на ТЕЛК № ***, влязло в законна сила на 13.05.2024 г. (видно от положения върху същото печат от страна на РЗИ - РКМЕ - ***), което е постановено вследствие на предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК (ЕР на ТЕЛК № *** и ЕР на НЕЛК № ***) и посочването им от страна на ищцата по никакъв начин не води до неяснота, доколкото всички тези актове са постановени в една процедура, касаеща установяване наличието на процесното професионално заболяване на ищцата – първоначалното експертно решение на ТЕЛК е отменено с решението на НЕЛК и в резултат на което е постановено решението на ТЕЛК от 17.04.2024 г., съобразено с препоръките на НЕЛК, както е отбелязано в самото решение. При това е ясно, че претенцията на ищцата касае така определената и с последното решение на ТЕЛК 30 % неработоспособност вследствие на професионалното и заболяване, считано от 09.08.2022 г.

Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с жалбата на „Стомана Индъстри“ АД доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че от 09.11.1988 г. до 30.05.1995 г. ищцата е работила в ТМК ”Ленин” / фирма Стомана, гр. Перник, като заемала длъжността „***“, от 30.05.1995 г. до 12.03.1997 г. работила в Стомана АД – гр. Перник, като заемала длъжността „***“ в ***, от *** до *** работила в Стомана АД, гр. Перник на длъжност „***“ в ЕСДЦ, от *** до *** работила в „Стомана“ АД, гр. Перник, като отново заемала длъжността „***“ в ЕСДЦ, от *** до *** работила в „Еврометал“ ООД, гр. Перник, като отново заемала длъжността „***“ в ЕСДЦ, от *** до ***, работила в „Стомана Индъстри“ АД - гр. Перник, като заемала длъжността „***“ ЕСДЦ, от*** до ***, работила в „Стомана Индъстри“ АД – гр. Перник, като заемала длъжността „извънреден труд – ***“, от *** до ***, работила в „Стомана Индъстри“ АД – гр. Перник, като заемала длъжността „извънреден труд – ***“, от *** до ***, работила в „Стомана Индъстри“ АД – гр. Перник, като заемала длъжността „извънреден труд – ***“.

Впоследствие трудовото правоотношение между страните е прекратено поради придобиване 4 право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 10.09.2021 г., но ищцата продължила да работи при ответника до 09.09.2022 г., като към момента на проучването на професионалната болест вече не работела при ответника. Общият й трудов стаж е 34 години, 0 месеца и 24 дни, от които 27 г., 06 м. 03 дни като *** в „Стомана“ АД, гр. Перник, „Еврометал” ООД, гр. Перник и в „Стомана Индъстри“ АД, което последно дружество е правоприемник на предходните.

От представените по делото множество епикризи, издадени в различни периоди през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. от УБ-МБАЛ „***“ ЕАД - ***, се установява, че ищцата е постъпвала за изследвания и стационарни лечения в болничното заведение по повод заболяване от *******************. С протокол № *** за извършено проучване на проф. болест от НОИ ТП - Перник са констатирани данни за рискови фактори, при които е работила ищцата - общи вибрации, болести причинени от шум, болести причинени от желязо и съединенията му.