Решение № 804 от 15.07.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 21/2024
- Вид
- Решение № 804
- Подписан
- 15.07.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 804 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. И. К. чрез процесуалния му представител срещу решение № 901365/13.01.2022г. на ОСБлагоевград, 2 състав, постановено по т.д. № 33/20г., с което срещу него е уважен иск с правно основание чл.288, ал.12 във вр. с ал.8 във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и необоснован. Поддържа, че няма задължения към ГФ, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в закона за предявяване на регресен иск. По делото не е установена причинно -следствената връзка между него и всички претендирани от ищеца суми. Счита, че вземането му е погасено по давност, която започва да тече от датата на извършеното деяние. Увредените лица не разполагат с права спрямо него, тъй като са погасени по давност. С отказа да изплати обезщетение ГФ е инициирал съдебно производство, като така възникват и съдебните разноски и адвокатско възнаграждение, което е осъден да заплати. Счита, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Счита, че погасителната давност е изтекла по отношение на лихвата.
1
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
В депозиран писмен отговор Гаранционен фонд чрез своя пълномощник е заявил становище за неоснователност на въззивната жалба, както и на доводите, развити в нея.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.288, ал.12 от КЗ/отм/. Ищецът Гаранционен фонд/ГФ/ твърди, че е изплатил обезщетения за неимуществени вреди в общ размер от 371 366, 27лв. на М. К., И. К., В. К. и Н. К. като наследници на Г. К., загинал при ПТП, настъпило на 11.11.2010г., присъдени с влезли в сила решения по гр.д. № 10612/12г. на СГС, ГО и по в.гр.д. № 1868/14г. на САС.
По това дело ответникът е участвал като трето лице помагач на негова страна.
Виновен за катастрофата е И. К., съгласно споразумение по нохд № 545/11г. на ОС-Благоевград. Той е управлявал лек автомобил „БМВ 525 ТДС“ с рег. № ******** без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и е нарушил правилата за движение по пътищата.
Пострадалите лица М. К., И. К., В. К. и Н. К. като наследници на Г. К. са поискали от ищеца да им изплати обезщетение за неимуществени вреди и е образува щета 210163/ 16.08.2011г. ГФ е отказал да определи и изплати такова поради липсата на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера му. Молителите са предявили искове срещу него, по който е образувано гр.д. № 10612/12г. пред СГС и в.гр.д. № 1868/14г. на САС, по които им са присъдени обезщетения. По издаден изпълнителен лист срещу ГФ е образувано изпълнително дело, по което е заплатил общо 252 000лв. главница, 83 916, 14лв. законна лихва, разноски и такси по изпълнителното дело в общ размер на 17 527, 60лв./ разноски 5 531лв. и такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ11 996, 60лв./. По сметка на СГС е заплатена държавна такса от 10080лв. По изп.д. № 334/15г. е изплатил 6588лв. съдебни разноски по гр.д. № 1868/14г. на САС и 1 254, 53лв. разноски по изпълнителното дело. Поканил е ответника да му възстанови заплатената сума, но това не е станало. Затова моли съда да го осъди да му заплати сумата от 371 366, 27лв., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на 2 сумата. Претендира разноски.
В депозиран в срок писмен отговор ответникът И. К. чрез процесуалния си представител оспорва иска. Последният е неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеното срещу него вземане. Счита, че обезщетението е неоснователно изплатено, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на регресния иск. Счита, че приложима е разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ/отм./, а не на чл.558, ал.7 от КЗ. Липсва причинно- следствена връзка между твърдяното деяние и заплатените от ГФ лихви. Счита, че причината за начисляването им е неправомерното поведение на ГФ, тъй като е отказал да изплати обезщетение на увредените лица, което наложило те да инициират съдебно производство.
Неоснователен е искът в частта за претендираното адвокатско възнаграждение и други разноски във връзка с водените срещу ищеца съдебни производства.
Счита за неоснователен акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД, тъй като върху лихви не могат да се начисляват лихви.
По делото не се спори, че на 25.11.2010г. е настъпило ПТП, при което е починал Г. К.. За това обстоятелство е съставен Констативен протокол за ПТП № 47/25.11.2010г. Представено е удостоверение за наследници на Г. К. изх. № 276/24.11.2010г.
Не се спори, че ответникът е бил водач на лек автомобил „БМВ 525 ТДС с рег. № ********, който е участвал в ПТП. Не е спорно и че той не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на инцидента.
Безспорно е, че е отправена писмена претенция до ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 16.08.2011г. от М. К., И., В. и Н. К.и , но им е било отказано да се изплати такова – писмо изх. № 24-01311/31.10.2011г.
Не се оспорва, че М. К., И., В. и Н. К.и са предявили искове по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм/ срещу ГФ по който е образувано гр.д. № 10612/12г. на СГС, ГО, 7 състав. С решение № 7293/04.11.2013г. им е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в 80 000лв. за първата от тях и по 64 000лв. за всеки един от останалите ищци, в едно с лихвата за забава за периода 16.08.2012г. до 15.11.2011г. върху главниците. С решение № 161/22.01.2015г. на САС, постановено по гр.д. № 1868/14г. са коригирани 3 размерите на присъдените обезщетения като общият им размер е 252 000лв.
Издаден изпълнителен лист от 30.01.2015г.
Безспорно е, че И. К. е участвал като трето лице помагач по делото, образувано пред СГС и САС.
Не се спори и от приетите писмени доказателства- изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение и платежни документи се установява, че ГФ е изплатил претендираните суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди -главници и лихви, разноски, държавна такса и разноски по изпълнението.
С регресна покана от 18.12.2018г., получена лично от ищецът го е поканил да му заплати исковата сума. ответника,
По делото е допусната счетоводна експертиза, която е установила, че ГФ действително е изплатил претендираната сума.
Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.
При така събраните доказателства окръжният съд е уважил предявения иск изцяло.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.288, ал.12 от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.288, ал.12 от КЗ/отм/, доколкото ПТП е настъпило при действието на отменения КЗ. Приложимият закон е този към настъпване на пътния инцидент, когато е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ГФ.
Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ/отм/ предвижда регресно право за ГФ, след като изплати обезщетение по ал.1 и ал.2 на увредените лица до 4 размера на платеното и разходите по ал.8 срещу виновния водач.
Основателността на регресния иск е обусловена от наличието на следните предпоставки, като част от правопораждащия фактически състав: платено обезщетение на увреденото лице, деликт и наличие на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, виновният водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм./
От събраните доказателства се установява, че горните предпоставки са се осъществили и за ГФ е възникнало регресното право срещу виновния деликвент, жалбоподател във въззивното производство, както и субругационното право да встъпи в правата на кредитора/увреденото лице. От приетите по делото доказателства се установява, че ГФ е изплатил на пострадалите обезщетения за неимуществени вреди, в едно с лихвата за забава и законната лихва, както и разноските за определяне и изплащане на обезщетението. Това е станало по изп.д. № 66/15г. и по изп.д. № 334/15г. на 18.02.2018г., на 10.06.2018г. и на 17.06.2018г., от когато се е породило регресното му право срещу деликвента.
Искът е основателен за сумата от 370 111, 74лв., тъй като разноските по изпълнението не могат да се приемат като такива за определяне и изплащане на обезщетението./ Р № 127/18.10.2019г. по т.д. № 2835/18г., ВКС, I т.о./ Следователно от претендираната сума 371 366, 27лв. следва да се извадят разноските по изпълнително дело № 334/15г. от 480 лв. адвокатско възнаграждение и таксите, дължими на ЧСИ в размер на 774, 53лв. Разноски и такси по другото изпълнително дело не се претендират с исковата молба.
Искът е основателен за горната сума.
В настоящият процес въззивникът има право да направи всички възражения, които да го освободят от отговорност, включително и това за липса на предпоставките за плащане на обезщетение на пострадалото лице от страна на ГФ . И. К. е участвал в процеса по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм/, като трето лице помагач на страната на фонда, където е могъл да ги релевира.
След като не го е направил се е преклудирала възможността му да го въведе в настоящия процес. По отношение на него е налице установителното действие на съдебното решение, постановено по гр.д. № 10612/12г. и установеното в мотивите е задължително за него в отношенията му със страната, която го е 5 привлякла.
Неоснователно е възражението, поддържано в жалбата за анатоцизъм при присъждане на претендираната сума.
То е направено пред първоинстанционния съд, а дори и да беше релевирано едва пред въззивната инстанция, тъй като се отнася до приложението на императивна материалноправна норма, която следва да се приложи от настоящата инстанция, трябва да бъде разгледано.
В случая вземането на ищеца представлява съвкупност от изплатеното обезщетението за неимуществени вреди като главници, законната лихва, респективно лихва за забава върху тях до окончателното им изплащане, както и всички разноски, направени във връзка с определяне и изплащане на обезщетението. Поради което присъждането в настоящия процес на лихва върху претендираната сума не представлява анатоцизъм и не противоречи на чл.10, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, което се претендира. По отношение на него приложима е общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114 от ЗЗД тя започва да тече от момента, когато вземането стане изискуемо.
Регресното право, респективно вземането, става изискуемо от момента, когато ГФ е платил на пострадалото лице обезщетението за неимуществени вреди.
От тогава той става кредитор по отношение на деликвента, който е задължен за платеното. Погасителната давност би текла от настъпването на деликта само, ако искът за обезщетение за вреди е предявен пряко срещу деликвента.
Отговорността на ГФ произтича от закона, а не от деликта. Видно от счетоводната експертиза е, че ищецът е платил обезщетенията за неимуществени вреди и лихвите върху тях на 18.02.2015г. Искът е предявен на 18.02.2020г., т.е. в последния ден на петгодишния давностен срок. По отношение на вземането за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в съдебното производство плащането е станало през месец юни 2015г., поради което и по отношения на тях погасителната давност не е изтекла.