Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 967 от 18.06.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 174/2026
Вид
Решение № 967
Подписан
18.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Емилия Кирова-Тодорова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 967

Габрово, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20267090700174 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-1041 от 24.04.2026 г., подадена от Д. В. Ш. от [населено място], [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM 01322912 от 09.04.2026 г., издадена от младши инспектор при Районно управление Дряново.

С процесния ИАА, на основание чл. 171, т. 1, б. з/гг от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Основанието за налагането на мярката се изразява в това, че жалбоподателката, като водач на лек автомобил Пежо 108 с рег. № [рег. номер], собственост на Д. М. В., управлява същия, като той е с прекратена регистрация от 08.04.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от същия нормативен акт – управление на МПС, нерегистрирано по надлежен ред.

За нарушението е издаден АУАН № 4835259 от 09.04.2026 г., в който е посочено, че то е извършено на същия ден.

Видно от приложена по делото справка, обяснения и застрахователна полица, прекратяването е станало поради несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението е отстранено веднага и още на същия ден регистрацията му е възстановена.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адвокат [населено място], моли за отмяна на процесния ИАА, като счита, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и неговите принципи и при съществено нарушение на процесуалните правила. В заповедта липсва отразена дата на нарушението. Ш. е управлявала чужд автомобил и за нея нито е установено, нито се предполага, че е знаела, че той е дерегистриран. Узнава за този факт едва в деня на проверката, а тя е извършена ден след дерегистрацията. Приложената ПАМ е непропорционална, т.к. задължителната застраховка е сключена веднага при установяване на нарушението. Неясна е правната квалификация на основанието за налагане на мярката.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адвокат [населено място] от Адвокатска колегия - Ловеч, която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, не се явява и не изпраща представител.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че процесният автомобил е собственост на Д. В., майка на жалбоподателката. Според показанията на собственичката, дадени в открито съдебно заседание, и тя, и дъщеря й не са знаели, че автомобилът е регистриран ден преди проверката и налагане на мярката. Той бил наскоро закупен и на предното му стъкло имало стикер, удостоверяващ валидно сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност». След установяване на факта, че на 08.04.2026 г. автомобилът е дерегистриран поради липса на такава застраховка, Ш. се обадила на майка си, застраховката била платена веднага и автомобилът – отново регистриран на датата на проверката – 09.04.2026 г., за което свидетелстват приложената застрахователна полица и справка за цялата история на регистрацията на процесното МПС. Застраховката покрива и процесната дата.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР са определени службите за контрол по ЗДвП, сред които са е и Областните дирекции на МВР. В тази връзка по делото е приложена Заповед № 264з-2761 от 26.09.2025 г. на Директор ОД на МВР – Габрово, с която същият административен орган възлага на посочени длъжностни лица, сред които полицейските инспектори при сектор „Пътна полиция“, прилагането на ПАМ от вида на процесната, с оглед на което следва да се приеме, че процесният ИАА е издаден от надлежно оправомощен административен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП, според която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 на същия Закон. В текста на процесната Заповед е посочено нарушение на чл. 175, ал. 3 от този нормативен акт, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Отразено е и това, че Ш. виновно е нарушила нормата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“.

Съдът взе предвид, че ПАМ не може да дублира санкцията за извършено нарушение, като административната мярка няма санкционен характер. Нейните функции са посочени в нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, според която целите на ПАМ са „осигуряване на безопасността на движението по пътищата и … преустановяване на административните нарушения“. В случая на датата на издаване на процесния ИАА не се установява поведението на жалбоподателя да създава опасност за движението по пътищата, а административното нарушение, допуснато от него, е отстранено веднага и с издаването на Заповедта не се постигат целите на принудата, а се санкционира на практика деецът за нарушение, за което вече му е съставен АУАН. По този начин са нарушени принципите на административния процес за съразмерност, законност, служебно начало. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Съдът взе предвид и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съгласно което, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Според това постановление „собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“.

Към момента на издаване на процесния ИАА и към настоящия момент е в сила нормата на чл. 18б от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, според която Прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва след уведомление от компетентен орган за регистрацията на превозното средство в държава - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария, а съгласно т. 8 – прекратяването по чл. 143, ал. 10 ЗДвП става след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. По делото не са налице твърдения и доказателства за уведомяване на собственика нито преди дерегистрацията, нито след това. Разпоредбата е действаща и житейски оправдана, т.к. е отчетено, че при липса на сключена задължителна застраховка едно уведомяване най-често е достатъчно, за да изпълни собственика това свое задължение и да не се преминава директно към дерегистрация и последваща нова регистрация на автомобила. В случай, че незастраховано МПС се управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът може да се санкционира с налагане на глоба за такова нарушение – управление на незастрахован автомобил.

В случая това изискване на Наредбата следва да се вземе предвид с още по-голяма сила, т.к. водачът не е собственик на въпросния автомобил и за него не може да се предполага, че е узнал за прекратяването на регистрацията, без в тази насока да са представени необходимите доказателства. В крайна сметка ПАМ му е наложена не защото управлява МПС без застраховка, а защото управлява такъв без задължителна регистрация, за който факт той не може да се счита за информиран.

В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната незабавно и дори е възможно това да е станало преди издаването и връчването на акта, т.к. не са налице данни за часа, но със сигурност на същия ден. Заповедта е непропорционална и несъответна с целта на закона, с оглед настъпилото в деня на нарушението служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. З) ГГ) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат, който в случая законът цели - осигуряване безопасност на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга- прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. При установените факти по преписката неясно остава как наложената ПАМ би изпълнила присъщите за всяка такава мярка превантивни или преустановителни цели и функции, като се има предвид, че тя не притежава и санкционна такава.

От така изложеното се налага изводът, че процесната Заповед за налагане на ПАМ е издадена при съществени процесуални нарушения, неизясняване на релевантните факти, несъобразяване с принципите на административния процес и в нарушение на материалния закон, поради което тя следва да бъде отменена.