Определение № 1202 от 13.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202 гр. Велико Търново, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234100500812 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1190 от 15.09.2023 година по гр.д. № 1612/2023 година Районен съд – Горна Оряховица на основание чл. 130 от ГПК е върнал исковата молба с вх. № 8837/03.08.2023г., подадена от Н. Н. Н. против П. Б. С. и е прекратил производството по гр.д. № 1612/2023г. по описа на съда, като недопустимо.като процесуално недопустим поради липса на правен интерес.

Против това определение е постъпила частна жалба от Н. Н. Н., подадена чрез адв. В.

С. – упълномощен представител. Счита определението за неправилно. Приетото от съда за недопустимо и невъзможно да бъде предявяван иск за разрешаване на невъзникнал още правен спор с бъдещия купувач на имота на обявената публична продан на същия, не кореспондирала с разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 от ГПК, според която противопоставянето правата на трети лица на взискателя в изпълнителния процес обуславя възможността на тези права да бъдат противопоставени и на купувача на публичната продан. Съдът необосновано посочил, че има друг ред за защита правата на ищеца. За предявяването на установителен иск и наличието на правен интерес било достатъчно търсещият защита ищец да е надлежна страна. С оглед това отправя искане към въззивния съд да отмени определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи, като се запозна със съдържанието на исковата молба, направените в отговорите възражения и извърши преглед на атакуваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д. № 1612/2023 година по описа на РС – Горна Оряховица е образувано въз основа 1 на подадена искова молба от Н. Н. Н. чрез която е предявен против П. Б. С. установителен иск с искане да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ищецът е титуляр на правото на ползване върху описания в исковата молба недвижим имот. Ищецът твърди, че дарил на Светла Стойкова Н.а описания в исковата молба недвижим имот, върху който обаче си запазил правото на пожизН. ползване. Имотът бил възбранен по изпълнително дело, по което ответникът е взискател, а длъжник по изпълнението била Светла Стойкова Н.а. След вписването на възбраната договорът за дарение бил отменен по иск на ищеца. Била насрочена публична продан на този имот, в обявлението за която било вписано, че ищецът е собственик, а като тежести били отбелязани вписаната възбрана, вписването на исковата молба и решението за отмяна на дарението. Не било вписано учреденото пожизН. право на ползване. Ищецът твърди, че поискал от съдебния изпълнител да бъде изготвено ново обявление, в което правото на пожизН. ползване да бъде вписано, но било отказано изготвянето на ново обявление, поради несъгласие на взискателя. Ищецът счита, че неговото право на ползване неоснователно не се зачита в изпълнителното производство и вероятно няма да бъде признато и от бъдещия купувач, който би поискал въвод във владение и неминуемо би възникнал спор.

Районния съд при тези твърдения е приел, че липсва правен интерес от предявения установителен иск за правото на пожизН. ползване, тъй като последното не е било оспорено, а и липсвали твърдения в исковата молба такова оспорване от взискателя да е налице и да му се пречи на нормалното осъществяване на правото на ползване на имота. Съдът е приел още, че обявлението за публична продан, в което не било вписано правото на ползване също не е такова, което поражда правен спор, а в исковата молба се сочат твърдения за евентуален бъдещ спор с бъдещия купувач, ако не бъдело прието че правото му съществува. Мотивиран от това съдът на основание чл. 130 от ГПК е приел, че искът е недопустим и е прекратил производството по гр. д № 1612/2023 г. по описа на РС горна Оряховица.

Предвид гореизложените факти, изхождайки от съдържанието на исковата молба и изложените фактически твърдения, както и изложените възражения в частната жалба, Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, приема от правна страна следното:

Изхождайки от твърденията на ищеца се цели да бъде защитено неговото право на пожизН. ползване, което той има върху имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение за дълга на Светла Н.а към ответника по делото П. С.. Твърди се, че спорът възниква поради това, че в обявлението за публичната продан на този имот не било вписано правото на ползване на ищеца. Тези обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват наличие на правен спор между ищеца и ответника и от тук правен интерес от предявяването на настоящия иск. Не се твърди ответникът да е извършил действия, които по своята същност да съставляват оспорване на правото на ищеца. Имотът е бил ипотекиран за обезпечаване вземане на ответника спрямо Светла Н.а и към този момент този имот вече е имал вещна тежест – учредено в полза на ищеца право на пожизН. ползване. Това обстоятелство не се спори. Обстоятелството, че съдебния изпълнител не е вписал всички 2 тежести налични за процесния имот, не ги прави несъществуващи. Последното би имало отношение към бъдещите купувачи, които при участието си в публичната продан не са имали пълна информация за имота, но по никакъв начин не накърнява правата на ищеца.

Опасенията на последния, че бъдещият купувач би бил оспорил правото му не могат да обосноват правен интерес от предявяване на иск против ответника. Последният е ненадлежа страна. Освен това решението би имало действия и сила на пресъдено нещо само между страните, съгласно чл. 298 ГПК, очертаващ пределите на влязлото в сила решение. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, постановил обжалваното определение по чл. 130 ГПК, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по г.д. № 1612/2023г. по описа на ГОРС и съдът изцяло ги споделя.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, където е предвидено, че правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателя. Настоящият случай не е такъв. Правото на пожизН. ползване е всякога противопоставимо, като вещна тежест, която следва имота.

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата против определение № 1190 от 15.09.2023 година по гр.д. № 1612/2023г. по описа на РС Горна Оряховица, с което е върната исковата молба и на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Н. Н., ЕГН **********, от гр.

Горна Оряховица, ул. „Цар Самуил“ № 26, ап. 8, представляван от адв. В. С. от ВТАК против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1190 от 15.09.2023 год., постановено по гр. дело № 1612/2023 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като НЕОСНОВАТЕЛНА Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3