Решение № 286 от 10.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело № 20254000500401 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 227 / 28.05.2025 г. по гр. дело № 545/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, е осъден Гаранционен фонд да заплати на З. Х. Г. следните суми: сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 100 000 лв. и относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявените искове са отхвърлени, като неоснователни; сумата от 476,38 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 2 870, 28 лв. и относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявените искове са отхвърлени, като неоснователни.

1

Със същото решение „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Гаранционен фонд следните суми: сумата от 10 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща регресно вземане за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен; сумата от 143.51 лв., частичен иск от 2 870.28лв., представляваща регресно вземане за присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие от 11.09.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като относно претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 11.09.2023 год. до 29.01.2024 год. предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен.

Присъдени са разноски.

Решението е постановено при участието на на трето лице – помагач „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД страната на ответника Гаранционен фонд.

Горепосоченото съдебно решение се обжалва и от трите страни по делото в отделни негови части, както следва:

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по първоначалните искове З. Х. Г., чрез процесуалния й представител, против горепосоченото решение, в частите му, с които предявените от З. Х. Г. срещу Гаранционен фонд искове са отхвърлени: за разликата над присъдените 16 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над присъдените 476,38 лв. до пълния претендиран размер от 2 870,28 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 30.01.2024г. до окончателното плащане и в отхвърлителната част досежно законните лихви, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. От една страна, се релевира оплакване за неправилно приложение на критериите за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение било занижено. Коментират се събраните по делото доказателства и оттам се прави извод за основателност на исковата претенция от 100 000 лева. От друга страна, се прави оплакване относно приетото от окръжния съд наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че в протИ.речие с установената съдебна практика, съдът е намалил с 80 % обезщетението на ищцата, приемайки, че това е съпричинителния принос на водача на лекия автомобил, в който ищцата е била пътник. Излагат се съображения, че съпричиняването на увреждането от други деликвенти не води до намаляване на обезщетението на пострадалия, след 2 като последният не е допринесъл за вредоносния резултат. Излагат се също съображения, че ПТП - то е настъпило по изключителната вина на водача на мотора. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване предявените искове за заплащане на обезщетения в пълните им претендирани размери, ведно със законните лихви от 11.09.2023 г. до окончателното им плащане. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалните искове и ищец по обратните искове Гаранционен фонд, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, в частите, с които са уважени предявените от З. Х. Г. искове, ведно с присъдените лихви, като неправилно. Излагат се подробни съображения, че основна първопричина за ПТП – то била поведението на водача на лекия автомобил, чиято отговорност била обект на застраховане по договор за гражданска отговорност със застраховател „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, поради което се счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на Гаранционния фонд. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като завишено, като се твърди нарушение на чл. 52 ЗЗД.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по обратните искове „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД против горепосоченото решение, в осъдителните му части, видно от съдържанието на жалбата. Счита се решението за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че с оглед приетото от решаващия съд, че причина за ПТП - то било поведението на водача на лекия автомобил, то съдът следвало да отхвърли предявените от ищцата против Гаранционен фонд искове и съответно - и обратните искове срещу застрахователя. Счита се, че били налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на първоначалните и обратните искове.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни и по трите въззивни жалби.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят – ищец З. Х. Г. поддържа подадената от нея жалба и оспорва жалбите на другите страни. Претендира разноски. Прави възражение по чл.

78, ал.5 ГПК, в случай на претендирани такива от другите страните.

В открито съдебно заседание жалбоподателят - ответник по първоначалните искове Гаранционен фонд и жалбоподателят - ответник по обратните искове „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, редовно призовани, не изпращат представители и не депозират 3 становища по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му от всяка от трите страни части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, в обжалваните му от всяка от трите страни части, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5, във връзка с чл. 557, ал.1, т. 2, б „а“ К З и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от З. Х. Г. срещу Гаранционен фонд, за заплащане на следните суми: сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й телесни увреждания, вследствие ПТП, настъпило на 11.09.2023 год., на път II - 35 /Ловеч- Плевен/, км 17+530, причинено виновно и протИ.правно от водача на мотор, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, който го е управлявал без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то и е блъснал лек автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ 53****, в който се е возила, като пътник, ищцата, сумата в размер на 2 870,28 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, вследствие гореописаното ПТП, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от датата на ПТП – то - 11.09.2023 год. до окончателното им изплащане.

В първоинстанционното производство са приети за съвместно разглеждане, предявените при условията на евентуалност, обратни частични искове с правно основание чл. 499, ал. 7 /в приложимата редакция, сега ал.8/ КЗ, във връзка с чл. 127, ал.2 ЗЗД, от Гаранционен фонд против третото лице – помагач „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, при който застраховател обект на застраховане е отговорността на водача на лек автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ 53****, за заплащане на следните суми: сумата от 10 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди, и сумата от 143, 51 лв., частичен иск от 2 870, 28 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото лице 4 имуществени вреди, ведно със законните лихви върху обезщетенията, считано от 11.09.2023 год. до окончателното им изплащане.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 316000 – 40629/16.10.2023г., издаден от ОДМВР-Плевен, заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /в автотехническата част/ и от допълнително заключение на съдебна автотехническа експертиза /неоспорени от страните, приети от първоинстанционния съд/, се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 11.09.2023 г., около 20.30 часа, на път II - 35 /Ловеч - Плевен/, км 17+530, е настъпило пътнотранспортно произшествие между мотоциклет, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, управляван от Ю. А.ов Л., без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и лек автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ 53****, управляван от Г. Т. Г., застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „Застрахователно акционерно дружество Далл Бог: ЖИ.т и здраве“ АД, като в автомобила на предна дясна седалка се е возила ищцата З.

Х. Г.. Лекият автомобил, марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, рег. № ОВ 53****, се е движил към гр. Ловеч със скорост 127,30 км/ч., при разрешена 90 км/ч., а в същото време, в протИ.положната посока, се е движил мотоциклетът, марка и модел „Сузуки ГСХР“, рег. № ВТ 20***, със скорост 142,20 км/ч., при разрешена 80 км/ч.. Когато разстоянието между двете моторни превозни средства е било 212,52 м. едно от друго, водачът на лекия автомобил е предприел изпреварване на попътно движещо се пред него МПС, като е навлязъл в насрещната лента за движение и така, движейки се транслационно един към друг в продължение на 1,66 сек., е настъпил ударът между мотоциклета и лекия автомобил, в лентата за движение на мотоциклета. Според вещото лице - автоексперт, водачът на лекия автомобил, към момента на промяна на направлението на превозното средство към насрещната пътна лента, е имал техническа възможност да спре до мястото на удара при максимално разрешената скорост от 90 км/ч., но към момента на навлизане в насрещната лента, не е имал такава възможност при реалната и максимално разрешената скорост. Същевременно водачът на мотоциклета, към момента на навлизане на автомобила в насрещната пътна лента /лентата на мотоциклета/, не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара при реалната скорост и при максимално разрешената за съответното МПС. Автоекспертът е посочил още, че липсват данни за отложени следи от ходовите гуми на двете моторни превозни средства преди мястото на първоначален контакт при удара между тях. Приел е, че дори и ако водачът на мотоциклета се е движел с максимално разрешената скорост от 80 км/ч., водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да се върне в 5 полагащата му се пътна лента, тъй като времето за движение на двете моторни превозни средства едно към друго до мястото на удара е било значително помалко от времето за престрояване на лекия автомобил. Съобразно техническите характеристики на процесния мотоциклет, последният притежавал челен фар, който при движение на къси светлини, бил в състояние на нИ.то на фара да осветява в двулуксовата граница на светлинното петно дължина около 60 м. В случай, че не е имало челен фар на процесния мотоциклет, и доколкото ПТП - то се е реализирало в тъмната част на денонощието, осветеността напред за МПС - то е до 65 м. при движение на къси светлини и до 110 м. при движение на дълги светлини. Максималната скорост, при която лекият автомобил е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост е 84.34км./ч. на къси светлини и 117.01км/ч. на дълги светлини, а за мотоциклета - съответно 80км/ч. на къси светлини и 110.17км/ч. на дълги светлини. В заключението автоекспертът е посочил, че при движение на процесния мотоциклет в полагащата му се пътна лента със скорост до 80 км/ час, а водачът на лекия автомобил- със скорост до 84 км/ час и при липса на предприето от последния изпреварване на попътно движещия се автомобил, двете моторни превозни средства биха се разминали и процесното ПТП не би настъпило. В допълнителното заключение на САТЕ е посочено още, че при сравнение на диапазона на надлъжна видимост за двамата водачи спрямо приетия при извършения оглед постоянен ориентир с отстоянията на челните части на лекия автомобил и мотоциклета, към момента на отклонение на лекия автомобил и навлизането му в насрещната пътна лента, се установява, че водачите на двете моторни превозни средства към тези два момента са имали техническа възможност да се възприемат като местонахождение, посока и направление.