Решение № 229 от 26.03.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101161 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от К. З. П., ЕГН:

**********, с адрес: с. И., чрез адвокат Б., с адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр. Б., ПРОТИВ Община Благоевград, ЕИК: 000024695, представлявана от Кмета М. Б., с административен адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1.

Твърди се в исковата молба, че на основание давностно владение ищецът К. З. П. е собственик на описания недвижим имот, находящ се в с. И., а именно: Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. И., област Благоевград, одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-82 от 26.11.2021 година, издадена от Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с. И., област Благоевград, ********, с площ: 2 305 кв.м.

Сочи се, че в процесния недвижим имот са разположени и три сгради, които са собственост на ищеца, като едната сграда е жилището му, което обитава със семейството му още от 1979 година. Заявява се в исковата молба, че тези сгради са строени още от дядото на ищеца, като баща му ги е ползвал и след това е предал на ищеца владението върху построените в имота сгради, като волята му е била тези сгради да останат за К. П. и семейството му. Навежда се, че откакто му било предадено владението от 1979 година върху сградите, ищецът завладял и установил самостоятелна фактическа власт и върху процесния поземлен имот, върху който са построени сградите. Твърди се, че считано от 1979 година ищецът обработва и ползва имота като дворно място към сградите, които притежава в него. Сочи се, че този имот ищецът е завладял без правно основание, но започнал да го владее като собствен, тъй като в него са разположени притежаваните от П. сгради. Навежда се, че през целия този период ищецът е ползвал имота като собствено дворно място, обслужващо сградите в него. Посочва се, че предвид осъществяваното от ищеца самостоятелно владение върху процесния недвижим имот, продължило повече от десет години, постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя собствена, П. счита, че е придобил собствеността върху него на основание давностно владение. Излага се в исковата молба, че тъй като ищецът не разполага с документ за собственост за притежавания от него недвижим имот, инициирал производство по снабдяването му с констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че в хода на процедурата по обстоятелствена проверка ищецът установил, че за имота са съставени АДС № 28, № 29 и № 30 – всички от 20.03.1985 година, както и че впоследствие за имота има съставен АЧОС № 14414 от 26.02.2025 година. Посочва се, че според ищеца ответникът в лицето на Община 1

Благоевград незаконосъобразно се легитимира като собственик на имота на ищеца и незаконосъобразно си е съставил АЧОС за същия, тъй като този недвижим имот е собственост на П. на основание осъществявано от него давностно владение. Навежда се, че въпреки, че Общината се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на АЧОС, ищецът оспорва така съставения акт, в частта, удостоверяваща право на собственост на ответника, както и в частта, удостоверяваща, че имотът е бил държавна собственост, доколкото същият има само констативно, а не конститутивно действие. Твърди се в исковата молба, че имотът не е бил държавна собственост, респективно не е станал общинска собственост на посочените в АЧОС основания и ищецът е придобил собствеността върху него по силата на осъществяваното от него давностно владение. При условията на евентуалност, дори и да се приеме, че този имот е бил държавна или общинска собственост, ищецът твърди, че отново е придобил правото на собственост върху него по силата на давностно владение, с оглед отпадналата забрана на ЗС за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост. Твърди се, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, поради което Община Благоевград незаконосъобразно оспорва правото на собственост на П., легитимирайки се като негов собственик със съставения АЧОС.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът К. З. П., ЕГН: **********, с адрес: с. И., е собственик на основание давностно владение, осъществено от 1979 година до момента на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № *** (нула, нула, сто тридесет и четири, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем) по КККР на с. И., област Благоевград, одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-82 от 26.11.2021 година, издадена от Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с. И., област Благоевград, ********, с площ: 2 305 кв.м. (две хиляди триста и пет квадратни метра) , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с НТП: ниско застрояване (до 10 м), стар номер: 167 (сто шестдесет и седем), квартал: 2 (втори), парцел V (пети), VI (шести), VII (седми), при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***;

***; ***; *** и ***.

Направено е искане за присъждане в полза на ищеца на сторените от него съдебноделоводни разноски по делото.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С Разпореждане с рег. № 1717 от 15.05.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 16.05.2025 година на Елица Стоянова– деловодител.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 16.06.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. В същия се посочва, че се оспорва изцяло предявеният иск, като неоснователен.

Ответникът навежда, че изложените в исковата молба доводи и твърдения са неоснователни и необосновани, като липсват каквито и да е било доказателства относно установяването и упражняването на фактическата власт върху процесния имот. Твърди се, че за процесния имот са съставени три акта за държавна собствено (АДС) от ОбНС – Благоевград: АДС № 28 от 20.03.1985 година за парцел V с площ от 600 кв.м.; АДС № 29 от 20.03.1985 година за парцел VI с площ от 750 кв.м. и АДС № 30 от 20.03.1985 година за парцел VII с площ от 900 кв.м. Посочва се, че и в трите АДС, като основание за одържавяване на собствеността на парцелите, е посочено Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 1 от 07.01.1981 година и чл. 77 от Наредба за държавните имоти (НДИ), действащи към датата на съставянето на актовете. Излага се, че в разпоредбите на чл. 77, ал. 1-6 от НДИ (отм.) са посочени видовете държавни имоти, които подлежат на актуване. Сочи се, че в съставените АДС е вписано, че бивш собственик на имота е АПК „Д. Благоев“, целият имот е държавна собственост и е предоставен за оперативно управление на Общинския народен съвет.

2

Заявява се, че поради предназначението на парцелите за жилищно строителство, съгласно ЗРКП на с. Айдарово, одобрен със Заповед № 2 от 05.01.1985 година на ОбНС Благоевград, имотът е бил със статут на дворно място и се счита за държавен на основание Разпореждане № 404 от 28.10.1968 година на Бюрото на Министерския съвет, изменено с ПМС № 1 от 07.01.1981 година. Сочи се, че в АДС № 29 от 20.03.1985 година е отбелязано, че в парцел VI е отстъпено право на строеж на жилище на З. Д. П. – наследодател (баща) на ищеца, съгласно Решение № 47 п.1 от 24.06.1985 година на ОбНС – Благоевград. Излага се, че с цитираното решение, обективирано в Протокол № 6 от проведеното на 24.06.1985 година заседание на Изпълнителния комитет на ОбНС – Благоевград, е отстъпено право на строеж върху държавна земя в с. Айдарово на 16 дългогодишни селскостопански работници по списък, под № 13, в който фигурира З. Д. П.. Навежда се, че съгласно т. 2 от решението, ОбНС е задължил служба „Държавни имоти“ да изготви заповеди за отстъпване на правото на строеж върху държавна земя на посочените в т. 1 от решението лица. Твърди се, че видно от Справка за собствеността на имотите в кв. 2 по плана на с. Айдарово, приложена към преписката по съставяне на трите АДС от 1985 година, за имот с пл. № 167, парцел VI, като собственик в колона № 9 е вписан З. Д. П., без документ за собственост (колона № 11), а в колона № 13 е вписано „държавно“. Сочи се, че за имот с пл. № 167, парцел V и VII, като собственик на парцелите в колона № 9 е вписан ОбНС, а в колона № 13 и за двата парцела е вписано „държавно“. Навежда се, че в разписния лист към проекта за дворищна регулация на кварталите в с. Айдарово, имот № 167, парцели V, VI, VII в квартал 2, е записан като „двор“ на З. Д. П., без документ за собственост. Посочва се, че за процесния имот, след одобряване на КККР на с. Изгрев със Заповед № РД-18-82 от 26.11.2021 година от Изпълнителния директор на АГКК, е съставен и Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 14414 от 26.02.2025 година от Община Благоевград, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 1180 от 13.03.2025 година, акт № 70, том 4, дело № 525/2025 година. Излага се, че като правно основание за съставянето на АЧОС е посочено чл. 56, ал. 1, чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 1, т. 2 (придобит по закон) от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС.

Твърди се в отговора на исковата молба, че претендираният имот е собственост на Община Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, съгласно която разпоредба общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Сочи се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в редакцията до 05.11.1999 година), според която разпоредба общинска собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Излага се, че след като за един имот няма данни да е собствен на конкретни физически лица, респективно е с неустановен собственик, същият е станал общинска собственост. На следващо място се излага, че от исковата молба не става ясно как е бил завладян претендираният имот от бащата на ищеца и след това от него самия, на какво основание и съответно как и по какъв начин е установена категоричната фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирано намерението за своене на имота, поради което според ответника не може да бъде направен извод, че е налице явно и несъмнено владение по отношение на процесния имот. Навежда се, че в настоящия случай на придобивна давност се позовава лице, което не притежава никакви права върху спорния имот. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства относно това дали той и баща му са били бивши собственици (или са правоприемници на такива лица) с признато или възстановено право на собственост върху имота или ползватели (техни правоприемници), чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост върху имота. Посочва се, че праводателят на ищеца е получил фактическа власт върху парцел VI, кв. 2 по плана на с.

Айдарово след постигнато съгласие със собственика държавата, чрез ОбНС, въз основа на отстъпено в негова полза право на строеж за жилищна сграда върху държавна земя. Излага се, че след смъртта на неговия наследодател ищецът е установил фактическа власт единствено върху сградата, реализирана вследствие на отстъпеното право на строеж.

Навежда се, че съгласно § 1 от ПЗР на ПМС № 235 от 19.09.1996 година е била предвидена възможност за български граждани, придобили до 13.07.1996 година право на строеж върху държавна или общинска земя, да подадат молба до областния управител, съответно до кмета на общината, за придобиване на земята с възмездна сделка – продажба, която се извършва по реда за продажба на държавни, съответно общински жилища. Сочи се, че предвид това, че 3 по делото не са представени доказателства ищецът да е предприел действия за придобиване по този ред правото на собственост върху процесния имот, то към 19.09.1996 година и след това ищецът има единствено качеството на държател на последния. Излага се, че липсата на субективния елемент на владението се установява и от заявеното от бащата на ищеца желание да му бъде отстъпено право на строеж от държавата като собственик на процесния имот. Навежда се, че с посочените действия наследодателят на ищеца изрично е признал правото на собственост на държавата върху процесния имот. Според ответника се установява, че както наследодателят на ищеца, така и самият ищец, през целия исков период са имали ясна субективна представа, че са собственици единствено на жилищната сграда и държатели на чужд – държавен, впоследствие общински – имот, върху който същата е построена в резултат на отстъпеното право на строеж. Твърди се, че видно от удостоверителната част на подадената от ищеца молба-декларация от 17.03.2025 година, процесният имот не е бил деклариран в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Благоевград и за него не са заплащани съответните данъци и такси.

Разпечатката съдържа 24 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/583ac562-2c74-4655-805e-dd3d84fb3511