Решение № 5070 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5070 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Съдия:

Райна Мартинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100511061 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8317/20.07.2022 г. по гр. д. № 6581/2022 г. по описа на СРС, 153 състав е отхвърлен предявеният от „Ж..п.“ ЕООД против „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5780,56 лева, представляваща едностранно коригирана стойност на ел. енергия, доставена до търговски обект 21 в гр. София, бул. Черни връх, подлез Галерия в периода от 19.08.2021 г. до 18.11.2021 г., за която сума са издадени фактури № 0003396592, № 0002203729 и № 0002203728/23.12.2021 г. и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 450 лева – разноски по делото.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 165213/08.08.2022 г.

(пощенско клеймо от 03.08.2022 г.), подадена от „Ж..п.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от договор при общи условия. Установено по делото било, че собственик, ползвател на мрежата е друго лице, поради което и само на това основание предявеният иск се явявал основателен. Поддържа, че с оглед приложимата правна уредба – чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, както и съгласно чл.

120 от ЗЕ корекцията била право на крайния снабдител, а ответникът не бил краен 1 снабдител и нямал право на корекция в цитираните законови текстове. Поддържа, че в случай, че съдът приеме, че електроразпределителното дружество е легитимирано да претендира заплащане на суми по корекция на сметки, вземането не било доказано по основание и размер. Не бил доказан фактът на неизмерване на електрическа енергия.

Доставчикът е бил длъжен да докаже, че е доставил посоченото във фактурата за преизчисление количество електроенергия, която не е отчетена поради неправилното или неточно измерване или неизмерване от средствата за търговско измерване на ел. енергия, наличие на неправомерно действие от страна на потребителя, че е спазена предвидената в закона процедура по установяване на неточното отчитане на потребената ел. енергия, използвана е съобразно ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер. По делото не било установено електромерът да измерва с грешка. Не било установено, че бил направен технологичен разход в процесния размер за пренос и разпределение на ел. енергия, касаещ обект на ищеца. Не била установена и нерегламентирана манипулация, както и нарушение на пломба или стикер, а освен това не било установено, че електромерът мери с грешка. Не било изпълнено и условието на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ снабдителят не бил изпълнил задължението си да публикува и издаде нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията на закона, доколкото в действащите нямало ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Неправилен бил и изводът, че сумата е правилно изчислена по цени в лева.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 218062/14.10.2022 г., подаден от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 24422/10.02.2022 г. по описа на СРС, 153 състав е образувано по искова молба, подадена от „Ж..п.“ ЕООД против „Чез Разпределение България“ АД (с ново наименование „Елекроразпределителни мрежи Запад“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът претендира от ищеца сумата от 5780 лева, считано от 23.12.2021 г, като на тази дата били съставени фактури на тази стойност – 0003396592 -5714,56 лева (корекция за консумирана енергия), 0002203729 30 лева (разходи за проверка на електромер ЕРП), 0002203728 – 36 лева (разходи за проверка на електромер ГДПУ трифазен/3ф. Трите фактури били издадени по кл.№ 2

540004652428, които мрежовият оператор е записал на името на „Ж..п.“ ЕООД без негово съгласие. Поддържа, че няма договор с ответника с посочения клиентски номер. За издадените фактури узнал след като било преустановено електрозахравнането на обект, находяще с в подлеза на бул. България и бул. Черни връх. Посочва, че в лицензията на ответното дружество не било включено правото да продава електрическа енергия. Вписаните във фактурите задължения не представлявали текущо месечно потребление за периода от 19.08.2021 г. до 18.11.2021 г. Налице била първоначална липса на основание дружеството да претендира исковите суми, за които са издадени фактури. Освен, че не бил налице договор с „Чез Разпределение България“ АД, то и била налице пълна нищожност на правото на мрежовия оператор да издава фактура за корекция на сметка и да я предявява за плащане на клиента. Не бил осъществен и фактическия състав на правото на корекция, тъй като не бил предвиден нов ред за уведомяване на корекционните процедури в ОУ след приемане на новите ПИКЕЕ 2019 г. Оспорва твърдението, че е извършена проверка на адрес, ползван от ищеца. Не била налице и ползване без измерване на електрическа енергия. Не била налице и манипулация на измервателната система, установена с констативния протокол. Нищожни били и общите условия на лицензианта. Оспорва действителността на разпоредбите, които определят правото на дружеството да извършва корекция на сметка. Моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника исковата сума по издадените фактури.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Чез Разпределение България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с който процесуалният му представител заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът Ж..п. ЕООД е потребител на електрическа енергия като бил с клиентски № 540004652428. Като потребител ищецът бил обвързан с Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи. Приложими били и нови правила за измерване на количеството електрическата енергия (ПИКЕЕ), издадени от КЕВР.

Въвежда твърдения, че на 18.11.2021 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“ към „Чез Разпределение България“ АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен № 01742670, обслужващ обект в гр. София, бул.

България и бул. Черни връх, за което било уведомено МВР. В момента на проверката бил съставен Констативен протокол № 1026689/18.11.2021 г. в присъствието на Е.М.Ф.

– независим свидетел, която не била служител на дружеството. Потребителят бил потърсен, за да присъства на проверката, но не бил открит на адреса. При проверката било установено, че липсвала пломба на щита на ел. таблото, нарушена била пломбата на капачката на клемния блок на електромера, нарушени били холограмния стикер и пломбите на големия капак на електромера. Отразено било, че електромерът е демонтиран и заявен за метрологична експертиза в БИМ и бил монтиран нов електромер. В БИМ била извършена проверка на и бил съставен КП №

3

1155/13.12.2021 г., в който било отразено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Към електрическата схема допълнително било присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера.Констатирано било, че има изменение на електрическата система, което не съответствало на одобрения тип. Ищецът бил уведомен за съставените констативни протоколи. Въз основа на този протокол било извършено преизчисление на сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия при спазване на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и били издадени фактури Посочено е, че корекцията е извършена за период от три месеца, тъй като в процесния период не е извършвана проверка на средството за търговско измерване. Поддържа, че КЕВР е преценил, че разпределителното дружество следва да фактурира сумите след извършена корекция, тъй като тази сума компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди, поради което корекцията се извършва по цена на ел. енергията за покриване на технологични разходи на самия мрежови оператор. Оспорва възражението на ищеца, че липсва ред за уведомяване, като поддържа, че разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ се отнася до крайния снабдител, който продава електрическа енергия и не може да се прилага към мрежовия оператор. Освен това, поддържа, че в чл. 49 от ПИКЕЕ са предвидени правила за уведомяване на потребителя, а и освен това липсата на ред за уведомяване на потребителя не се отразявало върху дължимостта на сумите. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд, в мотивите на обжалваното решение, е приел, че въз основа на приложимите правни норми – Закон за енергетиката, ПИКЕЕ и общите условия на дружеството, ответното дружество е легитимирано да извърши корекция на сметка и да издаде фактура за дължимата сума. Прието е, че между ищеца и „Чез Електро България“ АД е бил сключен договор за доставка на електрическа енергия за имот в гр. София, като ищецът е наемател на търговския обект и на негово име е открита партида, която била активна за процесния период. Приема, че е установено по предвидения ред констатиранато въздействие върху средството за търговско измерване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

4

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното от ответника вземане не съществува.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича оспореното от ищеца вземане – че за него е възникнало право да извърши едностранно корекция в сметката за потребена електрическа енергия на ищеца, т.е. съществува ли такова право и възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, както и дали са приложени правилата за неговото изчисляване.

Преценката на основателността на иска следва да се основава на действащата към момента на възникване на твърдяното от ответника право едностранно да коригира сметката на ищеца. Приложим закон към исковия период е Законът за енергетиката, Правила за търговия с електрическа енергия, Правила за измерване на количеството електрическа енергия (издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).