Решение № 2268 от 16.10.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 8573/2024
- Вид
- Решение № 2268
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 12.11.2025
- Състав
- ФИЛИП СТОЯНОВ РАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 128, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2268 гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120108573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "А1 България" ЕАД срещу А. И. Т., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9,46 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г., за мобилен номер ***, фиксиран интернет и телевизия за периода от 23.09.2022 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от 1,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9,46 лева за периода от 09.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „WiFi рутер за интернет“ след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1
3640/24.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7241/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни услуги. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал абонаментни такси.
Посочва се, че при сключване на договорите на абоната е предоставено за временно ползване оборудване – два броя приемника и един рутер, което след прекратяване на договорите на 23.09.2022 г., по вина на абоната, поради неплащане на задълженията му за предоставените телефонни услуги, не е върнато и за това са начислени неустойка по т. 9.2 от договора (приложение 1). Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност. Не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по повод твърдяните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги. Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на ответника, като се твърди, че срокът на подписаното между страните Приложение № 1/15.10.2020 г. е двугодишен и изтича на 15.10.2022 г. Сочи се, че преди изтичане на срока – на 23.09.2022 г. между страните е подписано заявление за прекратяване на договора, което съставлява едномесечно предизвестие от ответника до ищеца за прекратяване на договора, съобразно изискванията на т. 8.9 от Приложението. Оспорва се претенцията за неустойки, като се твърди, че нито писмено, нито устно на ответника е указано задължението му за връщане на устройства.
Поддържа се, че клаузите за неустойки са неравноправни, поради което недействителни, тъй като оборудването е остаряло и не съответства по стойност на размера на неустойката.
Твърди се, че на 27.06.2025 г. ответникът е върнал оборудването на ищеца и е платил сумата от 9,46 лева, при което в информационния масив на ищеца не са останали непогасени задължения.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.
Депозирано по делото е становище от 23.09.2025 г., с което заявява, че оттегля исковете за всички главници в общ размер от 309,46 лева.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. В съдебно заседание депозира становище по съществото на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7241/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги № ***, сключен между страните от 05.12.2018 г. Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г., включващо съответни абонаментни планове и условия за ползване на процесните мобилни 2 услуги, предмет на предявените искове, всичките за срок от 24 месеца и уговорка за прекратяване с едномесечно предизвестие, съгласно т. 8.9. от Приложение № 1 и уговорена неустойка ако при прекратяване на договора не бъде върнато предоставено оборудване, съобразно т. 9.2. от Приложение № 1. Представен е екземпляр от общите условия на мобилния оператор, които с изрични разпоредби в договорите са обявени за неразделна част от тях. Представена ценова листа за абонаментни планове, според която неустойката за невърнато оборудване за цифрова телевизия и фиксиран интернет е уговорена в размер от 100 лева. Представени по делото са и описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор.
Представени по делото са двустранно подписани приемо-предавателени протоколи от 2020 и 2021 г. за предаване от ищеца на ответника на два броя цифрови приемници (STB) и един брой Wifi рутер, както и приемо-предавателени протоколи от 27.062025 г. за връщането им на мобилния оператор.
Представено по делото е двустранно подписано заявление по образец от 23.09.2022 г., за прекратяване на договор № ***, в която ответникът е завил на ищеца, че желае договора да бъде прекратен на 23.10.2022 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която е подадено възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и предоставянето на твърдяното оборудване, включително и на вземанията за неустойки, а именно уговорените между страните неустойки за конкретния вид неизпълнение на съответния договор и че са изпълнени уговорените между страните предпоставки за дължимост на неустойката, поставянето в забава на длъжника и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Депозирано по делото е становище от 23.09.2025 г. от ищеца, с което исковете за главници за такси за мобилни услуги и неустойки са оттеглени, поради плащане в хода на процеса. С оглед това и като съобрази чл. 235, ал. 3 ГПК, и че процесуалния представител на ищеца разполага с изрично пълномощно за разпореждане с предмета на делото /л. 37 гръб/, съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно главниците, на основание чл. 232 ГПК, а издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в тази част, съобразно разясненията дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателността на исковете за мораторна лихва върху оттеглените искове за главница е обусловена от това дали в действителност са съществували задължения за главници и какъв е бил техният размер.
Страните не спорят, а и от гореописания, приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност, договор за мобилни услуги и приложение към него по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги 3 обвързва.
По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за такси за мобилни услуги, съдът приема следното: Страните не спорят относно основанието и размера на претенцията за сумата от 9,46 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г., за мобилен номер ***, фиксиран интернет и телевизия за периода от 23.09.2022 г. до 08.11.2022 г., както и че същата е платена в хода на процеса, което обстоятелство съдът следва да съобрази, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно, доколкото сумата не е платена на падежа, а едва в хода на процеса, върху нея, по силата на закона, е начислявана лихва до плащането , поради което претенцията за законна лихва, считано от заявлението до деня предхождащ плащането – 26.06.2025 г. и иска за мораторна лихва върху главницата за такси се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за неустойки, съдът приема следното: От представения договори и т. 8 от приложението към договора се установява, че срокът на ползване на услугите е продължен и е с крайна дата 15.10.2022 г.
Не е спорно между страните, а и от двустранно подписаното заявление по образец от 23.09.2022 г., за прекратяване на процесния договор за мобилни услуги се установи, че ответникът е заявил, че прекратява договора на 23.10.2022 г. Не е спорно по делото, а и от представения от ответника приемо-предавателен протокол се установява, че процесното оборудване е върнато от ответника на ищеца на 27.06.2025 г. Следователно, съобразно уговореното в т. 9.2. от Приложение № 1 и доколкото абонатът е прекратил договора без да върне предоставеното му оборудване, в негова тежест е възникнало задължение за неустойка за всяко от трите невърнати устройства, която според ценовата листа на мобилния оператор възлиза на по 100 лева, или общо 300 лева. Нито в договора и приложението към него, нито в общите условия на мобилния оператор е уговорен срок за плащане на задължението за неустойка, поради което същото е възникнало като безсрочно и абонатът изпада в забава за него от момента на поканата – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респ. от деня следващ забавата се дължи мораторна лихва – така в Решение № 351 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2767/2013 г., III г. о. на ВКС. По делото липсват твърдения от ищеца и данни ответникът да бил поканен в по-ранен момент, поради което съдът приема, че лихва върху главниците за неустойка се дължи от деня следващ деня на връчване на заповедта за изпълнение на ответника, тоест от 01.11.2024 г., до деня предхождащ връщането на оборудването, тоест до 26.06.2025 г. С оглед това, основателна се явява претенцията за законна лихва за периода от 01.11.2024 г. до 26.06.2025 г., а за разликата над уважения период до претендирания, както и исковете за мораторна лихва върху главниците за неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/583aa98c-1c8e-452b-a38d-553f4992b412