Решение № 6200 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6200 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151637 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** ****, срещу В. Г.

Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2103/2025 г. по описа на РС - Г..

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ****** ****, аб. № ****** **** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.

Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът не е подал отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по 1 иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между наследодателя на страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на наследодателя Л. П. топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответницата следва да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. Ответникът не е заявил възражения срещу предявените искове.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С исковата молба ищецът е зааявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

По искането за постановяване на неприсъствено решение:

Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:

- ответницата е получила преписи от исковата молба и приложенията към нея лично на 07.12.2025 г.;

- не е представила в срок отговор на исковата молба;

- не се е явила, нито е представлявана в първото открито съдебно заседание по делото, като не е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие;

- указани са й последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази насока (съгласно разпореждане № 182799/01.12.2025 г., препис от което е връчен).

Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството писмени доказателства.

Като взе предвид процесуалното поведение на ответницата и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като изцяло уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/ се следват разноски в исковото производство в размер на сумата от общо 148,35 евро - държавни такси (98,35 евро) и юрисконсултско възнаграждение (50 евро), определено от съда на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК и разноски в заповедното производство съгласно заповедта за изпълнение (83,60 евро за държавна такса и 51,12 евро юрисконсултско възнаграждение).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** ****, със седалище и адрес на управление: гр.****** ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ****, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които по ч.гр.д. № 2103/2025 г. по описа на РС – Г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1413 / 08.09.2025 г., както следва: сумата 4059,98 евро, 2 представляваща за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот в гр. ****** ****, аб. № ****** ****, ведно със законна лихва за период от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 832,37 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 28.08.2025 г., сумата 20,55 евро, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 4,50 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2023 г. до 28.08.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** ****, със седалище и адрес на управление: гр.****** ****, сумата 148,35 евро – разноски в исковото производство (гр.д.

№ 51637/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата 134,72 евро – разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 2103/2025 г. по описа на РС – Г.).

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3