Решение № 2258 от 07.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2258 гр. Варна, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110100706 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 4359/24.01.2022 г. от Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В. срещу „Вива Кредит" ООД, ЕИК: 201995287, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Джавахарлал Неру" 28, бл. АТЦ „Силвър център" ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Десислава Страхилова Димитрова, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника сумата от 848,88 лева (осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) , представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" №5472557 от 29.09.2018 г., представляваща сбора от неустойка за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 424,44лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 424,44 лева, заплатени при липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В исковата молба ищецът излага, следната фактическа обстановка: На 29.09.2018 г. ищецът сключил договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН" № 5472557 със заемодателя „Вива Кредит" ООД, по силата на който ответното дружество предоставило заем в размер на 1000 лева за срок от 9 месеца на 9 броя вноски, с размер на погасителната вноска от 177,75 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,30 %. В договора за паричен заем, съгласно чл. 1, ал.З била предвидена и такса в размер на 424,44 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем.

1

Таксата за експресно разглеждане била включена към размера на погасителната вноска.

Общата сума, която следвало да заплати заемателят била в размер на 1599,75 лева, при ГПР- 49.47 %. Съгласно договора за паричен заем, падежът на вноските бил както следва: първа вноска до 29.10.2018 г. , втора вноска до 28.11.2018 г. , трета вноска до 28.12.2018 г. , четвърта вноска до 27.01.2019 г. , пета вноска до 26.02.2019 г. , шеста вноска до 28.03.2019 г., седма вноска до 27.04.2019 г. , осма вноска до 27.05.2019 г. и девета вноска до 26.06.2019 г.

Освен горепосочената главница и такса за експресно разглеждане било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 424,44 лева, в случай че не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок. Съгласно чл. 5, ал.2 от договора за паричен заем неустойката е разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска и по този начин крайният размер на дължимата месечна вноска била 224,91 лева, като общото задължение става в размер на 2024,19 лева.

На 29.09.2018 г. кредитът бил усвоен и впоследствие ищецът заплатил всички дължими суми в общ размер на 2024,19 лева, съгласно чл.5, ал.2 от договора за паричен заем. На 30.10.2018 г. била погасена сумата от 225,00 лева, представляваща първа вноска, на 28.01.2019 г. била заплатена сумата от 225,00 лева, на 30.04.2019 били направени две плащания - едно за сумата от 225,00 лева и едно плащане за 258,23 лева.

С последното плащане от 258,23 лева била изплатена цялата сума от 2024,19 лева.

Останалите дължими вноски също били заплатени от ищеца и задължението му по договор за паричен заем с № 5472557/29.09.2018 г. било погасено изцяло.

Ищецът счита, че предвидената в чл. 5 , ал. 2 от договора за паричен заем неустойка в размер на 424,44 лева е нищожна, поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като настоящия случай, според чл. 5, ал.2 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя съгласно посочените в чл.5, ал.1 от договора варианти, а именно: поръчител или банкова гаранция и по този начин уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

Твърди, че Договорът за паричен заем № 5472557/29.09.2018 г. представлява предоставяне на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което Д. К. М. има качеството потребител по смисъла на §1 3 , т. 1 от ДР на ЗЗП и разполага със защита срещу неравноправни клаузи. Счита, че клаузите на чл. 5 от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал. 1 вр. с чл.143 от ЗЗП. Сочи, че в настоящия случай процесният договор за паричен заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи и доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на клиента, от което следва изводът, че ищецът не е имал възможността да влияе върху съдържанието му. Подписаният стандартизиран 2 бланков формуляр на договора бил предварително изготвен от ответника и в него били посочени единствено като абсолютни стойности лихвеният процент по заема, ГПР и общата сума за плащане, като липсва ясно посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формира стойността от 49.47 %.

Освен това счита, че клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал. 4 от ЗПК. Позовава се на чл.21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, като сочи, че с тези клаузи реално кредитът се оскъпява чрез въвеждането на допълнителна сума в размер на 424,44 лева, чиято цена не е включена в определения в процесния договор годишен процент разходи, възлизащ на 49.47 %, което води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемополучателя и е налице значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което процесният договор е сключен във вреда за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Отделно от горното счита, че клаузата по договора за паричен заем в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 424,44 лева е нищожна, поради нейната неравноправност. Таксата е във фиксиран размер - 424.44 лв. или в случая приблизително 43% от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Позовава се на чл.

1 4 4 , т. 9 от ЗЗП, съгласно който неравноправни са клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. Излага, че в случая клаузата на чл. 1, ал.З от договора не е уговорена индивидуално, доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане е предвиден в Тарифа на „Вива кредит" ООД. Сочи, че предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата за експресно разглеждане, представлява и скрит разход по договора паричен заем, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това по договора за паричен заем била платена сумата от 10 лева, представляваща такса кандидатстване.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Сумата от 848,88 лева, представляваща сбора от неустойка при липса на 3 обезпечение в размер на 424,44 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 424,44 лева, била платена от Д. К. М. и получена от ответника при начална липса на основание, поради което следва да бъде върната.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск, като излага следното:

По фактите:

На 29.09.2018 г. ищецът сключил с Дружеството (в качеството му на заемодател) Договор за предоставяне на паричен заем № 5472557 („Договора") и по силата на този договор усвоил заемна сума в размер на 1000 лв. С подписване на договора ищецът се задължил да върне заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 177.75 лв. , в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. На ищеца бил представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) , описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Заемополучателят изплатил предсрочно задълженията си по договора, но не изплатил обща сума в размер на 2024.19 лв. , както твърди ищеца, а с оглед предсрочното погасяване на заема е изплатена сума в размер на 1833.23 лв.

Със сумата от 1833.23 лв. ищецът е изплатил, както следва:

1. 1000,00 лв. - главница;

2. 163.55 лв. - договорна лихва;

3. 334.84 лв. - неустойка по чл. 4 от договора;

4. 334.84 лв. – такса експресно разглеждане.

Заемополучателят Д. К. М. е заплащал суми по договор за паричен заем №5472557/29.9.2018 г както следва:

• На 30.10.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224,91 лева и с 1 забава е погасена първа погасителна вноска; със сума от 0,09 лева е погасена частично втора погасителна вноска.

• На 28.11.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224,82 лева и с 0 дни забава е погасена изцяло втора погасителна вноска; със сума от 0,18 лева е погасена частично трета погасителна вноска.

• На 21.12.2018г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224,73 лева и 7 дни преди падеж е погасена изцяло трета погасителна вноска; със сума от 0,27 лева е погасена частично четвърта погасителна вноска.

• На 28.01.2019г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224,64 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло четвърта погасителна вноска; със сума 4 от 0,36 лева е погасена частично пета погасителна вноска.

• На 27.02.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224,55 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло пета погасителна вноска; със сума от 0,45 лева е погасена частично шеста погасителна вноска.

• На 29.03.2019 г. е заплатена сума в размер на 225,00 лева; от която със сума от 224.46 лева и с 1 ден забава е погасена изцяло шеста погасителна вноска; със сума от 0,54 лева е погасена частично седма погасителна вноска.

• На 30.04.2019 г. е заплатена сума в размер на 483,23 лева, от които:

- Такса експресно разглеждане по чл.1,т.2,ал.З от Договора за паричен заем, включваща сумата от 4.72 лв., включваща частична сума от вноска №7.

- Неустойка за неосигурен поръчител по чл. 4,т.2,ал. 2 от Договора за паричен заем, включваща сумата от 4.72 ле., включваща частична сума от вноска №7.

- Договорна лихва, включваща сумата от 0.84 лв. , включваща частична сума от вноска №7.

- Главница в размер на сума от 248.58 лв., включваща суми към вноски от №7 до №9, с които суми, на 30.04.2019 г. било предсрочно погасено изцяло задължението.

По основателността на исковете:

Възразява срещу предявените искове за обявяване на клаузите на чл. 4 ал. 1 и ал.

2 и по чл. 1, ал. 3 от договора за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

1 . По отношение на искането за прогласяване на нищожност на договорената неустойка:

Ответникът излага, че съгласно разпоредбата на чл. 5 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като в процесния случай дори било дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му. В този смисъл оспорва, че твърденията в исковата молба, че на ищеца били поставени условия, невъзможни за изпълнение, при все че дори е предоставен избор измежду няколко възможности. Твърди, че с изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон. Излага, че в настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Оспорва твърдения, че 5 размерът на неустойката бил твърде висок като противоречаща и с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече с принципа на свободата на договаряне. Заемодателят, бидейки специалист в съответната материя, би могъл по-добре да прецени и без съмнение внимателно е изчислил размера на риска и неблагоприятните последици, които би претърпял, в случай че предоставеният от него заем, при това за немалка сума, остане необезпечен. Неустойката била предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение.