Решение № 251 от 31.03.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2215/2024
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 31.03.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Миглена Кавалова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210102215 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес в гр. Би К. Ф. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Бл, и двамата с адрес за призоваване и съобщения в гр. Б чрез кантората на адвокат Б от АК - Б против „Есъс седалище и адрес на управление в гр. С, представлявано заедно и поотделно от управителите Р
Твърди се, че в полза на „Ю е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. № 333/2009г. год. по описа на Районен съд - Благоевград, с които длъжникът Й и ищците К. Ф. К. и Т. С. Ш., като поръчители са осъдени да заплатят посочените в тях суми, протичащи от Договор за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год. Твърди се, че въз основа на така издаденият изпълнителен лист по молба на „Ю е образувано изп. дело №123/2009 год. по описа на ЧСИ Ш, по което са извършвани действия, насочени към принудително събиране на вземането, като последното реално извършено действие е наложен на 08.12.2014 год. запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. Ш.. Навежда се, че на 12.03.2016 год. е депозирана молба по горепосоченото по изпълнителното дело с представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния изпълнителен лист е придобито от ответника по делото „Е, като след датата на наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника Т. Ш. от страна на взискателя не е правено искане за извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани от ЧСИ.
Навежда се, че тъй като в продължение на повече от две години по изп. дело не са искани от взискателя и не са извършвани от ЧСИ никакви изпълнителни действия, поради настъпила перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК същото е прекратено с Постановление на ЧСИ Ш от 06.08.2021 год., като след прекратяване на изпълнителното дело кредиторът не е предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането си. Твърди се, че от последното реално извършено изпълнително действие - наложения на 08.12.2014 год. запор на трудово възнаграждение са изминали повече от пет години, през които не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което се счита, че вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност. Излагат се подробни съображения за 1 допустимостта и основателността на предявения иск, поради които се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат поради погасяване на задължението по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и чл.
111, б. „в” от ЗЗД, сумата от 3478, 24 лв. / три хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, формирана от сбора на следните суми: сумата в размер на 3177, 95 лв. /три хиляди сто седемдесет и седем лева и деветдесет и пет ст./ - главница по Договор за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год., сумата от 49, 41 лв.
/четиридесет и девет лева и четиридесет и една ст./ - договорна лихва за периода от 05.12.2004 год. до 28.01.009 год., сумата от 18, 58 лв. /осемнадесет лева и петдесет и осем ст./ - наказателна лихва за периода от 06.12.2004 год. до 10.02.2009 год. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 13.02.2009 год. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 64, 92 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет и две ст./ внесена държавна такса и 167, 38 лв. /сто шестдесет и седем лева и тридесет и осем ст./ адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. № 333/2009г. год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника. Възразява се против размерите на предявения отрицателен установителен иск от страна на ищците, като се счита, че така предявеният иск е частично недопустим за сумата от 2 185, 64 лв., представляваща разликата между пълния предявен размер на иска до действително дължимия размер на сумите към датата на подаване на исковата молба, който е цедиран на цесионера „ЕД по силата на Договор за цесия от 18.01.2016г. с „Ю. Сочи се, че съгласно Приложение 1 към Договор за цесия от 18.01.2016г., банката цедент е прехвърлила на цесионера „Е портфейл от вземания, в които е и процесното вземане произтичащо от Договор за потребителски кредит от 05.11.2004г., като в Приложение № 1 съставляващо неразделна част от Договор за цесия от 18.01.2016г. е посочен размер на цедираното вземане в лева към 18.01.2016г., съгласно което към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като цесионер, е цедирано вземане по процесния кредит, което към тази дата е възлизало на стойност от 825, 50 лв., представляващо само непогасената част от главницата по Договор за потребителски кредит № 13997/05.11.2004г. Твърди се, че към настоящия момент не е налице висящо изпълнителното производство по описаното задължение в исковата молба, тъй като изпълнителното производство, което е било образувано за задължението произтичащо от Договор за потребителски кредит от 05.11.2004г., въз основа на изп. лист по ЧГД № 333/2009г. по описа на PC - Благоевград, е прекратено с нарочно постановление на частен съдебен изпълнител Ш рег. № 796, на дата 06.08.2021 г. Твърди се, че от страна на кредитора, не е налице намерение да образува ново изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист, поради което се иска съдът да приеме, че към датата на депозиране на исковата молба, ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Алтернативно излага съображения за неоснователност на иска, моли съда да го отхвърли и да му присъди сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетото по делото като доказателство договор Договор за цесия от 18.01.2016 година, сключен между „Юи „Есе установява, че вземането по издадените в полза на „Ю Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. № 333/2009г. год. по описа на Районен съд - Благоевград, с които длъжникът Й и ищците К. Ф. К. и Т. С.
Ш., като поръчители са осъдени да заплатят посочените в тях суми, протичащи от Договор за потребителски кредит № 13997 от 05.11.2004 год. е прехвърлено на ответника в процеса 2
„ЕО с ЕИК. със седалище и адрес на управление в гр. С...
Въз основа на посоченото изпълнително основание е било образувано изпълнително дело под номер № 123/2009 г. по описа на ЧСИ Ш с per. № 796 при КЧСИ, с район на действие ОС - Благоевград.
На 08.12.2014 год. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Т. Ш..
На 12.03.2016 год. е депозирана молба по горепосоченото изпълнителното дело с представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния изпълнителен лит е придобито от ответника по настоящото дело по делото „ЕОС На 21.05.20218г. и на 14.06.2018г. на ответника в настоящото производство са изпращани писма по ел. поща от кантората на ЧСИ Дервиш с искания да се представят доказателства за уведомяване на длъжниците по ИД за сключения между него и първоначалния взискател договор за цесия, тъй като към молбата на ответника от 12.03.2016г. е представено такова само по отношение Йордан Златков, на които писма по ИД няма постъпили отговори от ответника и поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК ИД е прекратено с Постановление на ЧСИ Шукри Дервиш от 06.08.2021 год.
Видно от приложеното към настоящото дело ИД № 123/2009г. по описа на ЧСИ Дервиш, след датата на наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника Т. Ш. от страна на взискателя не е правено искане за извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани от ЧСИ до датата на прекратяване на ИД.
След приетата по делото справка от ЧСИ Шукри Дервиш, от която се установява, че част от процесното вземане е изплатено по събрани суми по изпълнителното дело, като незаплатена е останала част от главницата в размер на 2 905, 52 лева, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК ищците правят искане за изменение на исковата претенция, като вместо 3 478, 24 лева - така, както е заявено с исковата молба, искът да се счита за предявен за 2 905, 52 лева, като за разликата се отказват от иска.
С протоколно определение, влязло в сила, поставено по делото на 04.03.2025г., съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск в посока намаляване размера на същия, а именно същият да се счита предявен за сумата от 2905, 52 лева, вместо за сумата от 3 478, 24 лева и е прекратил производството по делото за сумата в размер на 572, 72 лева, поради отказ от иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Не се оспорва, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр.д. 333/2009г. по описа на PC - Благоевград е било образувано изпълнително дело под номер № 123/2009 г. по описа на ЧСИ Ш с per. № 796 при КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград;, че посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с нарочно Постановление на съдебния изпълнител от 06.08.2021 г.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищците следва да докажат фактите, от които извеждат своите твърдения, а именно, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
Съдът не споделя възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба 3 за недопустимост на иска, поради липса на висящо ИД. Наличието на изпълнителен титул, дължимостта, по който не е отречена с влязло в сила решение не е пречка ответникът да образува ново ИД, поради което съдът счита иска за допустим.
Искът с който е оспорено изпълнението, намира основание в нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим. Предявяването на иска цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт. Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.