Решение № 206 от 01.08.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Д.........., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.........., III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510201271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на В. Г. Б., с ЕГН ********** от гр. дД.......... ул............. № ..... община Д.........., област Кюстендил, срещу Наказателно постановление 23-0348000988/25.09.23 г., издадено от Началник Група ОДМВР Кюстендил РУ Д.........., с което на жалбоподателя, на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че са допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения, като сочи, че описанието на нарушението е в нарушение на императивните правила предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като неясното и точно посочване на мястот на нарушение е довело до невъзможност да разбере в какво е обвинен, оттам и да организира правото си на защита в пълен обем. Отделно от това счита, че нормата, която е посочено, че е нарушил, е бланкетна и възпроизвеждането й, без да е конкретизирано мястото на нарушението и в какво точно се състои то, е нарушение на материалнопраните норми. В заключение счита, че не е субект на одминистративно нарушение и неправилно е санкциониран от АНО. Моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Не претендира деловодни разноски.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебното заседание.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище от началник на РУ Д.......... - Р. Р. С., в което е изразено мнение за законосъобразност на наказателното постановление. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че НП бъде отменено.

Дупнишкият районен съд, след като взе предвид събраните по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) доказателствени материали по делото и ги разгледа както поотделно, така и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

На 12.09.2023 г. е съставен АУАН № 988, серия АД, бл. № 137387/12.09.23г. от Д.

Д., на длъжност мл. инспектор при РУ-Д.........., за това, че на 08.08.2023г в 14:38 часа, в 1 обл. Кюстендил общ. Д.........., гр. Д.........., ж.к. Д.........., до блок 1, жалбоподателят паркира МПС, марка и модел „Ф .П.“, с рег. № ........ в населено място върху тротоарите извън разрешениете за това места определени от администрацията или собственика на пътя. АУАН е съставен във връзка с възражение с рег. № 348000-8811/18.08.23г., което е депозирано против наложена глоба с фиш серия GT БЛ. № 2078426. В АУАН е описана, че са направени 6 бр. снимки с техническо средство РСОД (същите не са представени по делото, тъй като не са съхранени в паметта на техническото устройство). Прието е, че с деянието си жалбоподателят уе нарушил разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

АУАН е предявен на нарушителя срещу подпис, като в графата за обяснения и възражения е описал, че не два пъти е ходил до сградата на РУ Д.........., за да установи в какво се състои неговото нарушение, като едва при връчване на АУАН му било изяснено, че има 6 бр. снимки, и паркирания автомобил на описаното в АУАН място пречил на движението на пешеходците.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка.

В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Актосъставителят твърди, че на място е имало множество автомобили паркирали неправилно, за което сътавили фишове по реда на чл. 186, ал. 1 от ЗДвП и същите са поставени под чистачките, като по този начин счели, че адресатите са уведомени. Единствено жалбоподателят предявил претенции да му бъде съставен АУАН, за което депозирал жалба. Свидетелят по акта, поради отминало време, заяви че мястото на нарушението, относно неправилно паркиран автомобил, касае територията пред блок № 2, като се коригира и заяви, че мястото на паркиране на автомобила е било на подход, който е бил по-нисък от общия тротоар, направен и изрично обозначен за инвалидни колички.

За изясняване на спора е изискана скица от Община Д.......... с обозначаване на паркоместа пред бл. № 1 в ж.к. „Д..........“, като жалбоподателят е дал обяснение по приложената скица, че е паркирал на обособено за това паркомясто, първото място, отстрани на блок № 1, обзначено на скицата с буква Д9.

Изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от представените и приетите по делото писмени доказателства: Заповед № 8121з 1632/02.12.21г.; Жалба вх.№ 348000-12684/04.12.2023г.; АУАН; НП 23-0348 000988/25.09.23г. - оригинал, серия АД, бл. №437387/12.09.23г. – (оригинал); Докладна записка от ст. инсп. Р. Стоилков (копие), обяснения; Заявление от В. Г. Б. – копие; Жалба срещу глоба с фиш от В. Г. Б. (копие); Справка за нарушител /водач на В. Г. Б.; Заверено ксерокопие на Фиш № GT - 2078426/2023 г., ведно с известие за доставяне от Български пощи; Писмо, ведно с изготвена скица от Община Д.........., за обособените паркоместа пред бл. № 1, в ж.к. „Д..........“.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, постъпила е в срока предвиден в закона, от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество се явява основателна.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя и намира, че в хода на АНП е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или 2 администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН предвижда като задължителен реквизит на АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Действително и в АУАН, и в НП е посочено, че процесното МПС е паркирано върху тротоар, но не всяко паркиране върху тротоар представлява административно нарушение. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3 ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние откъм страната на сградите. В НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, дали превозното средство е било паркирано извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Нещо повече в АУАН и нП е описано, че жалбоподателят е паркирал върху тротоарите, без да е конкретизирано кои са тези тротоари. Недипустимо е едва в хода на съдебното следствие това обстоятелство да се уточнява, като свидетелят на нарушението уточни, че се касае за място, предназначено за подход на инвалидни колички.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

Описанието на нарушението от фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т. е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за което наказващият орган е наложил административно наказание. По изложените съображения съдът намира, че липсата на индивидуализация на нарушението чрез посочване на съставомерни факти в АУАН и НП е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението,

На следващо място, съгласно легалното определение на понятието „тротоар“ дадено в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за 3 движение на пешеходци. От описанието на мястото, на което е паркирано МПС, в обстоятелствената част на НП не може да се изведе извод представлява ли това място „тротоар“. При правната регламентация дадена в ЗДвП и описанието на мястото на паркиране на МПС в НП, съдът намира, че в НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, както и че липсва описание на нарушението в достатъчна степен и в частност, че паркирането е в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя или в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите, за да се направи извод за съставомерност на нарушението. Не са били изложени факти в АУАН и НП, от които да се обосновава, че начина на паркиране на МПС представлява нарушение на изискванията за разположение на същото спрямо оста на пътя или е в нарушение на изискванията за разстояние от към страната на сградите. Излагането на такива обстоятелства и факти в АУАН и НП е необходимо за установяване на обстоятелството, мястото на което е паркирано МПС, представлява ли тротоар по смисъла на ЗДвП.

Установяването на нарушението не е доказано по безспорен начин и от обстоятелството, че в АУАН и НП е посочено, че са направени 6 снимки с техническо средство РСОД. В хода на съдебното следствие се установи, че въпросните 6 снимки не могат да бъдат представени, тъй като са заличени в паметтта на техническото устройство.

По този начин няма ясно, безспорно и обективно доказателство, което да свидетелства за извършеното административно нарушение, още повече, че едва в хода на съдебното следствие за първи път беше упоменато от свидетеля по акта, че мястото на нарушението представлява обособено място за подход на инвалидни колички Доказателствената тежест в административнонаказателния процес лежи на АНО.

От справката на Община Д.......... за обособените паркоместа пред бл. № 1, в ж.к.

„Д..........“ липсва вписване на какво разстояние се намира сградата от обособените паркоместа и в частност посоченото от жалбоподателя –първото, отстрани на сградата. Като отново следва да бъде подчертано, че както в АУАН, така и в НП липсва подробно описание на нарушението, предвид обстоятелството, че пред блока и отстрани на блока има тротоари, има и обособени паркоместа. Не става ясно на кой тротоар е паркирал нарушителя към момента на установяване на нарушението.