Решение № 74 от 25.02.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Габрово, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Росица М. Ненова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210101711 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от К. Х. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„*********" № 13 срещу „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13.12.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност - за прогласяване на нищожност на клаузите на § 6, §7, § 8 и § 10 от договора.

Ищецът К. Х. Г. твърди, че сключила с ответника „София Комерс Кредит Груп” АД договор за потребителски кредит с предмет сумата от 1200 лева, при поето задължение за връщането при условия и срок уговорени в договора. Намира, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало каквато и да било ясното по какъв начин е формиран същият. Твърди, че вземането за неустойка за непредоставяне на обезпечение има характер на скрито възнаграждение за кредитора и следва да се включи при формиране на приложимия по договора ГПР. На самостоятелно основание недействителни били и клаузите на § 6, §7, § 8 и § 10 от договора, касаещи уговорената неустойка и задължението за заплащане на такси и комисионни по договора.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват като неоснователни. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията предвидени в ЗПК, като процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание – за погасяване на задължения на ищеца по договора за кредит. Моли да се отхвърлят предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба е предявена от „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София срещу К. Х. Г., ЕГН ********** 1 насрещна искова молба, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, за заплащане на сумата 1200 лева – главница по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13.12.2024 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът по насрещния иск излага, че на 13.12.2024 г. между „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, като кредитор и К. Х. Г., като кредитополучател е сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1200 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 13.12.2025 г.. Ответникът по насрещния иск не извършил никакви погасителни плащания по кредита, поради което с предявения осъдителен иск обявява кредита за предсрочно изискуем и претендира връщане на цялата главница в размер на 1200 лева.

Ищецът – ответник по предявения насрещния иск, в срока за отговор, оспорва същия като неоснователен. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като били нарушени редица разпоредби на ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13.12.2024 г., се установява, че „София Комерс Кредит Груп” АД се задължило да предостави на ищеца К. Х. Г. сума в размер на 1200 лева, която последният следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 130.10 лева, в срок до 13.12.2025 г.. Уговорен е годишен лихвен процент по кредита – 51.60 % и годишният процент на разходите – 65.74 %.

В § 6 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да предостави едно от посочените обезпечения: поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на условията предвидени в договора. В § 7 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение, заемателят дължи на кредитора неустойка в размер на 872.16 лева, която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер от 202.78 лева, или общата сума за плащане от заемателя по договора възлиза на сумата 2433.36 лева.

От приложената по делото разписка за извършено плащане от 13.12.2024 г. е видно, че „София Комерс Кредит Груп” АД е извършило паричен превод посредством EasyPay на сума в размер на 1200 лева в полза на ищеца К. Х. Г..

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По предявения от К. Х. Г. срещу „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивна законова разпоредба.

Отпуснатият на К. Х. Г. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на 2 потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1, както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 65.74 %, което не е в съответствие с максимално установения в закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 65.74 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно неустойката по § 7 от договора, която съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В случая, неустойката по § 7 от договора несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, представлява част от месечните погасителни вноски, без на практика заплащането да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С договорната клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 27 % от размера на заетата сума. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по 3 който клаузата е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да връща на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване размера на подлежаща на връщане сума.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предвиденият в договора ГПР не е в съответствие с максимално установения в закона и не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /арг. решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/.

Ето защо, предявеният срещу „София Комерс Кредит Груп” АД установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски микрокредит от разстояние от 13.12.2024 г. е основателен и следва да се уважи, като предвид основателността на главната претенция не следва да се разглеждат по същество евентуалните искове за прогласяване на нищожността на клаузите на § 6, §7, § 8 и § 10 от договора.