Протокол № 157 от 04.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 157 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Станислав П. Георгиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600139 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) Б. В. М. лично и с адв. Ю. С. от АК – С., упълномощен на ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият М.: Да се гледа делото днес.

Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Адв. С.: Поддържам изцяло въззивната частна жалба.

Нямаме искания за отводи към състава и за други доказателства. Ще се ползваме от събраните досега такива.

Обвиняемият М.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото по мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата и също нямам искания за доказателства.

Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

1

Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу определението на Хасковския окръжен съд, с което бе оставена без уважение молбата ми за изменение на мярката за неотклонеине „задържане под стража“ в по-лека, като считам, че към настоящия момент не се налага продължаване на най-тежката репресивна мярка спрямо подзащитния ми.

На първо място, за пореден път, вкл. пред вашия съдебен състав през декември, твърдя, че към настоящия момент не е налице обосновано предположение за авторство на деянието по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК в съучастие с другия обвиняем Д. А. - подзащитният ми да е осъществил или да е спомогнал трафик на наркотични вещества през границата от Р. Т. към Б..

Считам, че най-малко не е налице обосновано предположение с този интензитет и същото е разколебано. Ако първоначално е имало при процедурата по чл. 64 от НПК, то сега - година и два месеца след привличането на подзащитния ми като обвиняем, липсват преки доказателства, които да го свързват с престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Окръжният съд прие, че е налице обосновано предположение само и единствено на база косвени доказателства и предположения, които нямат абсолютно никаква стойност. Те нито са дадени като обяснения на обвиняем, нито снети по законовия ред, за да може да се ползват като годни доказателства, както се сочат в закона. Отделно се сочат разпитите на полицаите, че се е намирал в С. до хотел „С.“. Полицаите не допринасят по никакъв начин с разпита им за това подзащитният ми да е съпричастен към извършеното деяние. Ние не отричаме, че Б. М. е бил там, излишно е да се спори, задържан е на място там. В едни последващи обяснения, взети по законовия ред от другия обвиняем Д. А. същият го сочи като лицето, което така или иначе е задържано - с цвят на якето, дрехи и отличителни белези и т.н. Той е бил там, той е бил задържан, а не някое други лице. Ние не спорим, но няма данни да е съпричастен и да е очаквал да вземе наркотични вещества, с които да се разпореди. Имам предвид, че по всичко личи, а може би тепърва предстои и изясняване на тези обстоятелства, че шофьорът на камиона по всяка вероятност е успял да предупреди лицето А. или някое друго лице, което сочи, че го е изпратил с въпросните наркотични вещества, а му е заявено, че това е сирене и кашкавал. По всичко личи, че той е успял да го предупреди този човек и последващите действия от границата в посока С. с камиона да се дават три различни координати, това е найсериозното доказателство, че от Т. са пращани различни координати на другия обвиняем Д. А., за да се заблуди полицията – от една страна да им се угоди, че обвиняемият им съдейства, а от друга, за да се заблудят. Затова се дават координати първо на околовръстното в К., където отиват, после втори координати на с. т. в С. и като трети такива локалното платно в района на околовръстното, където се намира и хотел „С.“. Прави впечатление, че ако подзащитният ми бе ангажиран и чакаше тези наркотични вещества, и дни преди това се е регистрирал в един хотел в Б., а после в хотел „С.“, защо е необходимо да се пращат различни координати в К., на с. т., като се е ясно 2 къде се намира той и къде трябва да отиде този товар? – защото това са били подвеждащи данни на хора, които са знаели, че на границата е открит наркотика и са заблуждавали, шиканирали полицейските служители, общо взето, за да се отдалечат от тях данните по делото и за да не бъдат задържани правилните хора, реално евентуално съпричастни към делото. Нещо повече по цялото дело информацията е била, че този наркотик е бил за Г. и от последващите данни, приложени по делото от камерите на АПИ се вижда, че този камион, колкото пъти е минал през границата на Б., толкова пъти маршрутът му е бил от границата до С. – К., където е околовръстното и от там се е отправял към В., но там където се намира хотел „С.“ е на 30 км от другата страна на С. и този камион няма данни никога да е ходил там, евентуално, както се твърди от прокуратурата, че и друг път са карани забранени вещества, оставяни в Б.. Няма данни камионът да е ходил там. При положение, че шофьорът на границата заявява, че пътува за Г., че всичките тези неща са предназначени за лице, което трябва да го чака там, пак казвам, че няма никакви данни първо за умисъл, за пряк умисъл подзащитният ми да е очаквал такава пратка. Благодарение на полицаите, които са накарали шофьора да твърди пред лицата, които го пращат, че трябва да остави някъде в Б. тази пратка, не в Г., абсолютно инцидентно някъде се е наложило да му се дават каквито и да е координати, за да може да отиде там на място, за да може да подведе полицията или някой инцидентно да е извикан да отиде да вземе наркотичните вещества, без да има умисъл, без да има съпричастност към трафика, без да има нищо. Не виждам как може да се повдигне обвинение на едно лице, че е съучастник в осъществен трафик, без да е подпомогнал по какъвто и да е начин пренасянето през граница. В крайна сметка какво ще се случи впоследствие с тези наркотични вещества - дали ще ги държи в големи размери, дали ще ги държи с цел разпространение са отделни обвинения, каквито данни ние нямаме. Имаме данни, че е съпричастен в осъществения трафик. По какъв начин е подпомогнал? – заплатил е, намерил е лица М., каквото и да има като действие, то не е такова, каквото да спада към престъплението по чл. 242, ал. 4 от НК. В тази връзка и грешка на полицейските служители най-вече е било, че не са останали да видят дали Б.

М. е лицето, което ще вземе наркотичните вещества и от тук нататък да не спорим дали е бил той, а да се признава за виновен. Пак казвам – няма такива данни. Задържали са лице на локалното близко до камиона. Ако беше спрял камионът на К. по първите координати и имаше спряла там кола по каквато и да е причина, щеше да бъде задържан пътуващият с нея, с идеята, че е спрял точно там, за да чака наркотиците. Същото се отнася и за координатите на с. т.. В крайна сметка, на най-оживеното място, където е хотел „С.“, с тирпаркинг, с други хора и фирми наоколо, очевидно там няма как да не се намери някой човек. В случая на неправилното място в неподходящото време е попаднал подзащитният ми. Неправилно се изтъква от първата инстанция обстоятелството, че багажът му бил останал на в хотел на 1 км от хотел „С.“, а той отишъл да се премести там. След като може да отиде на не толкова скъпо 3 място да преспи и след като при предното разглеждане на делото приложихме доказателства, че негови близки, с които той живее в С. са били болни от ковид и под карантина, очевидно, че човек в неговото положение трябва да има първо пари в себе си, за да поеме евентуално лечение за тези хора, да си плаща хотел /тогава бе две седмици карантината/ и да живее някъде, за да не събира с тези хора, за да не се зарази, всички тогава бяхме стреснати. Аз не виждам с какви данни прокуратурата опровергава всички тези неща, освен с едни косвени доказателства, без да е налице нито едно пряко доказателство. Вижда се действително от разпечатката на телефона, че другият обвиняем е комуникирал с лице на име А.. Установява се безспорно, че човек от Т. го е пратил за Г., а от там насетне развитието на нещата е такова, че не е имало нито предварителен умисъл, съучастие, сговор за оставането на тези наркотици в Б., за да може да се приеме, че е съпричастен към тях подзащитният ми.

На следващо място, ВКС съвсем скоро излезе с решение по дело също на Хасковски окръжен съд, минало през Пловдивски апелативен съд, и е изменил една присъда, като за 19 кг наркотици, също хероин мисля, приема, че случаят не е особено тежък и преквалифицира деянието. В тази връзка аз считам, че тук се касае за абсолютно идентичен случай, дори са много помалко наркотичните вещества и ще ви моля да приемете и това, че самата квалификация на деянието не е правилна. В момента съдът има задължение да прецени и дали е правилно обвинението, което е повдигнато на М. и дали въобще има такова престъпление, за което му е повдигнато обвинение и в тази връзка да се прецени дали задържането от година и два месеца не е вече извън рамките на законното. Ако се приеме така или иначе, че нямаме особено тежък случай, то задържането не може да продължи повече от 8 месеца.

На следващо място, считам, че след година и два месеца задържане на човек, който за пръв път попада в ареста. В И. е бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода, заменено с глоба от 700 евро затова, че е шофирал без шофьорска книжка, не че се е издържал от престъпление, за което е осъден.

Във В. с него бяхме по друго дело миналия четвъртък, по което е оправдан на първа инстанция и си явявахме пред Окръжен съд В.. Не може това да се изтъква като лоша характеристична данна, дори нямаме влязла в сила осъдителна присъда, за да се приеме, че той е лице с висока степен на обществена опасност. Казвам всичките тези неща във връзка с твърдението ни, че няма опасност да се укрие и да извърши друго престъпление, ако е с друга по-лека мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“.

Тя не може да се превръща в едно предварително изтърпяване на наказание, каквото той реално няма с влязла в сила присъда. Година и два месеца е срок, който надвишава една обикновена, нормална присъда, и то не за леко, а за тежко престъпление. Известно ни е от друга страна какви са условията в следствения арест, че не може да работи и да прави нищо друго там, че по този начин му се нарушават и правата, но въпреки всичко считам, че няма 4 данни, няма доказателства, от които да се изведе наличие на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. Само на база тежестта на престъплението, според практиката на съдилищата в процедура по чл. 64 от НПК може само да се вземе най-тежката мярка за неотклонение. Към настоящия момент този срок на задържане е изиграл и превантивната си роля, за да е наясно, че трябва да се явява. Никога не се е укривал той от правосъдие и от органите на полицията и не виждам по каква причина този човек следва да остава задържан под стража, при положение, че има множество други възможности – „парична гаранция“ в разумен размер, забрана да напуска страната, макар че няма данни въобще да си прави такива сметки, а и иска да приключи по-бързо делото. Не на последно място, по делото са налице докладни от кварталния в Обеля, където живее, в които се сочи, че лицето живее там и няма никакви данни за противообществени и криминални прояви. Съседи го сочат също като лице с положителни характеристични данни. Няма нито едно нормално доказателство, което да сочи, че не си е пребивавал на адреса и не може да бъде намерен там.

Обръщам внимание и на факта, че именно Вие през декември месец в с. з. направихте забележка на прокуратурата, че е редно в рамките на два месеца да приключи досъдебното производство по това дело и да се съберат всички доказателства. Въпреки, че „на час по лъжичка“ се вадят някакви експертизи, аз не разбирам защо за година и два месеца не е изготвено всичко, а някои експертизи са назначени още от самото начало. Не считам, че срокът към настоящия момент за водене на това дело е разумен. Не виждам нищо сложно за събиране на доказателства. По това дело няма каквато и да е правна сложност и точно Вие дадохте едни указания на прокуратурата да бъде приключено делото, а ако не - да му се измени мярката за неотклонение. От тогава са минали 4 месеца след 13.12.2022 г. и считам, че е редно да приемете, че срокът към момента е неразумен. Не знам още колко време е нужно и какво може да събира прокуратурата, но очевидно още не сме пристъпили въобще към предявяване на материалите по делото, приключване. Дори да присътпим към някакво приключване или предявяване не виждам защо Б. М. да не бъде с различна мярка за неотклонение от „задържане под стража“ през времето, през което ще се приключва ДП и ще се внася евентуално обвинителния акт. Повтарям, че и квалификацията следва да бъде променена, нямаме прецизно обвинение и нямаме нито едно процесуално действие с него за тези година и два месеца.