Определение № 2267 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2267 гр. Пловдив, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20265300502038 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, подадена чрез Адвокатско дружество „************.“, представлявано от адв. Х. М., против Определение № 2050/20.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2025 г. по описа на Районен съд - Асеновград, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски с постановеното по същото дело Решение № 59/25.01.2026 г.

Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Излагат се аргументи, че в този договор е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение е в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата (ЗА), без обаче да се посочва конкретно дело. Жалбоподателят счита, че при липсата на индивидуализация в представения договор за правна помощ, същият не може да бъде свързан с настоящето дело и да породи желаните от ищеца правни последици.

Сочи се, че задължение на съда е да изследва материалната затрудненост на лицето. Излага твърдение, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и произтеклите от него промени в националното законодателство и съдебната практика на ВКС, според които посочените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а могат да служат единствено за ориентир.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 ГПК и за постановяване на друго определение, с 1 което да бъде отказано присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност - за значително намаляване на същите.

И. Г. В., ЕГН: ********** от гр. Асеновград, чрез процесуалния си представител адв.

А. М. оспорва частната жалба и изразява становище, че атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Навежда доводи, че договорът за правна защита е сключен преди завеждането на делото, поради което е било невъзможно да се знае и да бъде посочен номера. Прави възражение по исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства относно материалното състояние на ищцата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по гр.дело № 1717/2025 г. по описа на РС - Асеновград е образувано по искова молба на И. Г. В., подадена чрез пълномощника адв. М. с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) да бъде осъден „СИТИ КЕШ” ООД да заплати сумата от 613.00 лева, платена при начална липса на основание по недействителен договор за кредит №1078000 от 23.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендирало се е присъждане на разноски и адвокатски хонорар на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА. С постановеното по делото Решение № 59/25.01.2026 г. районният съд е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на И. Г. В. сумата от 313.42 евро, недължимо платена по договор за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.07.2025 г. и е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 178.95 евро. В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК от „СИТИ КЕШ“ ООД с която моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските. Районен съд – Асеновград се е произнесъл с обжалваното Определение № 2050/20.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2025 г., с което е отхвърлил искането на за изменение на Решение №59 от 25.01.2026г. в частта му за разноските.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Между ищецът и адв. А. М. е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На първо място в частната жалба се навеждат доводи, че този договор не е индивидуализиран, поради което не може да бъде свързан с настоящето дело и да породи желаните от ищеца правни последици.

Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. В договора са посочени страните, както и предмета на същия, а именно - представителство пред съда на всички съдебни инстанции до окончателно приключване на делата с влязло в сила съдебно 2 решение срещу „Сити Кеш“ ООД. Договорът е с дата 09.07.2025 г., т.е преди предявяването на исковата молба на 10.07.2025 г., поради което към момента на подписването му адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува делото. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател относно задължението на съдът да изследва материалната затрудненост на упълномощителя. Правилно районният съд е преценил, че не е необходимо страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, предварително да установява и да доказва съответното основание за това, в какъвто см. е и съдебната практика – напр. определение № 163/13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г., I г. о. на ВКС, определение № 319/09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019г., IV г. о. на ВКС и др.

Същевременно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са оспорени своевременно в срока по чл. 131 от ГПК, съотв. не са ангажирани и доказателства в този срок в подкрепа на възражението.

При тези съображения съдът намира, че не следва да бъде уважавано искането на жалбоподателя за събиране на нови писмени доказателства пред въззивната инстанция.

По оплакванията, свързани с определения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, настоящият съдебен състав намира следното:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е прието, че чл. 101, пар.1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Регламентираните от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не представляват обвързващи съда правила, а могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде отчетено, че предмет на спора са както първоначално предявения иск, така и извършването на множество процесуални действия от 3 страна на адв. М., свързани с осъществяване на договорената правна помощ и защита, а именно - изготвяне на искова молба, в която е направено обстойно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията и са ангажирани доказателства, явяване в насрочено открито съдебно заседание и осъществяване на активна процесуална защита, изготвяне на отговор на молбата с правно основание чл. 248 ГПК, както и изготвяне на отговор на частната жалба. Предвид този обем на извършената работа от адв. М., настоящият съдебен състав намира, че при използването като ориентир на Наредба № 1/2004 г. районният съд е определил справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2050/20.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2025 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4