Определение № 460 от 04.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Ямбол, 04.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл. 402, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. К. И. и Д. С. И., двамата от гр.****, против Определение № 260005 от 30.05.22023г., постановено по гр.д. № 90/2006г. по описа на РСТополовград, с което е оставена без уважение подадената от Д. К. И. молбата за отмяна на обезпечението, допуснато по гр.д. № 90/2006г. по описа на ТРС.

В частната жалба са заявени оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че обезпечението по гр.д. №90/2006г. е било допуснато по искане на ищеца „Алансю" ООД, чрез налагане на възбрана върху посочените в жалбата недвижими имоти, собственост на жалбоподателите. Предмет на исковото производството е бил осъдителен иск за сума в размер на 8000.00 лева. Сочи се, че производството по горното гражданско дело е приключило преди повече от 15 години с влязло в сила съдебно решение и по същото има издаден изпълнителен лист в полза на ищеца. Независимо от това, допуснатото обезпечение и наложената въз основа на него в последствие възбрана върху собствените на ответниците по делото недвижими имоти все още съществуват, поради което и те са възпрепятствани да упражняват ефективно и в пълен обем правото си на собственост спрямо тези имоти. С доводи, че решението по обезпечения иск е влязло в законна сила, с което е отпаднала и причината, поради която е допуснато обезпечението и липсата на възражения от страна на страната, по чието искане е допуснато обезпечението, се иска отмяна на обжалваното определение на ТРС и постановяване на ново такова от въззивната инстанция, с което да бъде заличена наложената възбрана върху собствените на жалбоподателите недвижими имоти.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от страна на „Алансю“ ООД /ищец в производството пред ТРС/, не е постъпил отговор на частната жалба.

1

След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа:

Гражданско дело № 90/2006 г. по описа на ТРС е образувано по предявен от „Алансю“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, ул. „Търговска“ №4, вх.А, ет.4, ап.3, представлявано от управителя А.Д.Б., против Д. К. И. и Д. С. И., двамата от гр.*****, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска 8000.00 лева.

С Определение №42 от 23.10.2006 г., постановено по гр.д. №90/2006 г. по описа на ТРС, е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на ответниците: селскостопанска сграда със ЗП от 454 кв.м., построена в ПИ №108032 в землището на с.*****, в м. „Стопански двор“, с площ на имота 0.882 дка, като ПИ е собственост на ДПФ- МЗГ и селскостопанска сграда със ЗП от 481 кв.м., построена в ПИ № 108030 в землището на с.*****, в м. „Стопански двор“ с площ на имота от 0.877 дка, като ПИ е собственост на ДПФ- МЗГ. Въз основа на това определение е издадена обезпечителна заповед на 23.10.2006 г., получена от процесуален представителпълномощник на ищеца на 03.11.2006 г.

С Решение № 80 от 21.12.2006 г., постановено по гр.д. №90/2006 г., отменено частично с Решение № 57 от 07.03.2007 г. по възз. гр.д. №53/2007 г. по описа на ЯОС, влязло в законна сила, ответниците Д. К. И. и Д. С. И., са осъдени да заплатят на ищеца „Алансю“ ООД сумата от 8000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата- 04.09.2006г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 790.00 лева. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. К. И. и Д. С. И., против „Алансю“ ООД насрещен иск за сумата от 6000.00 лева, представляващи имуществени вреди в резултат неизпълнение на задълженията по предварителен договор за покупко- продажба от 29.07.2005г., касаещи неполагането на грижи на добър стопанин спрямо предадените във владение недвижими имоти, находящи се в землището на с.*****, общ.*****.

На 21.03.2007 г. по възз. гр.д. № 53/2007 г. по описа на ЯОС е издаден изпълнителен лист за сумата от 8000.00 лева в полза на „Алансю" ООД.

На 09.05.2023г. по гр.д. № 90/2006г. по описа на ТРС, от ответника по делото Д.

К. И. е постъпила молба с искане за заличаване на наложената възбрана от съда върху недвижимите имоти, която е мотивирана с това, че производството по делото, по което е допуснато обезпечението, е приключило преди повече от 10 години с влязло в сила съдебно решение, но наложената възбрана въру имотите не е заличена, което възпрепятства собственика да упражнява ефективно и в пълен обем правото си на собственост върху възбранените имоти.

Препис от молбата по чл.402, ал.1 от ГПК на Д. И. е връчена на пълномощника на лицето, по чието искане е наложено обезпечението, като в даденият му от съда 3- дневен срок същият не е подал възражение, не е взел становище по молбата.

С Определение № 260005 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д. № 90/2006 г. по 2 описа та ТРС, съдът е оставил без уважение молбата на Д. К. И. от гр.***** да отмяна на обезпечението, допуснато по същото дело.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията за отмяна на наложеното обезпечение, тъй като от страна на молителя не са изложени твърдения и не са представени доказателства, от които да бъде изведен извод, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението или че са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК. Съдът е констатирал, че производството по делото е приключило с осъдително решение, издаден е изпълнителен лист, който е получен от пълномощник на ищеца, по делото не са налице данни образувано ли е въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело, удовлетворен ли е кредитора, респ. събрана ли е присъдената сума или не, поради което е приел, че не е установено отпаднала ли е причината, поради която е допуснато обезпечението, за да бъде отменено то, като именно молителят е този, който следва да докаже това обстоятелство. Съдът е приел и това, че въпреки изтеклия продължителен период от време от налагане на обезпечителната мярка, по делото не са налице данни налице ли е прекъсване или спиране на давността, за да се извърши преценка изтекла ли е тя и продължава ли задължението да бъде изискуемо и дължимо.

Определението на ТРС е връчено на Д. И. и Д. С. на 02.06.2023г., а на пълномощника на „Алансю" ООД на 05.06.2023г.

Въззивната частна жалба против това определение е подадена от Д. И. и Д. С. на 06.06.2023г. Същата е допустима, тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок и от лица, разполагащи с правен интерес да обжалва съдебния акт.

Преценена по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.402 от ГПК, отмяна на допуснато обезпечение се постановява по молба на заинтересованата страна, която се разглежда в закрито заседание от съда, допуснал обезпечението след изпълнение на предвидената в разпоредбата на чл.402, ал.1 от ГПК процедура по размяна на книжа. Отмяна на обезпечението се допуска от съда, в случаите, в които се установи, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението, или че са налице условията на чл.398, ал.2 от ГПК, т.е. ответникът да е учредил залог в пари или в ценни книжа по реда на чл.180 и чл.181 ГПК. Отпадането на причината за допускане на обезпечението трябва да е резултат от настъпването на факти след допускане на обезпечението, които факти да водят до извода, че обезпечението вече е станало безпредметно. Такива са случаите, когато иска, за който обезпечителната мярка е била допусната не е предявен в дадения от съда срок /чл. 390 от ГПК/, когато обезпеченият иск е отхвърлен като неоснователен, както и когато производството по обезпечения иск е прекратено, вследствие недопустимост на иска, било вследствие на оттегляне на иска или отказ от него /чл. 403, ал. 1 от ГПК/ и е налице окончателен, влязъл в сила съдебен акт. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на обезпечителния процес и до неоправдано засягане правата на ищеца по обезпечения иск.

3

В настоящия казус се поддържа от частните жалбоподатели, че е налице първата от визираните хипотези, като развитите доводи в подкрепа на това твърдение не се споделят от решаващият състав. Това е така, защото последващото отпадане на причината за допускане на обезпечението, като основание за неговата отмяна от постановилия го съд, е обусловена от развитието на главното производство, с което обезпечителното такова е функционално свързано. Преценката на съда за отпадане нуждата от допуснатото обезпечение на предявения иск и вдигането на наложените обезпечителни мерки не се изчерпва само със съобразяване изхода от спора, а също с наличието или не на реално съществуваща възможност да бъде затруднено осъществяването на правата на молителя/ищец по влязлото в сила, постановено в негова полза осъдително решение.

В случая производството по гр. д. № 90/2006 г. по описа на ТРС, иска по което е бил обезпечен, е приключило с влязло в сила осъдително решение. Правилен е и се споделя от въззивния съд извода на ТРС, че по делото няма никакви данни вземането по иска на „Алансю" ООД, за чието обезпечаване е допусната възбрана на имоти, собственост на ответниците, да е удовлетворено, т. е. да е отпаднала причината за налагане на обезпечителната мярка, поради което и не е налице първата от двете алтернативно уредени в правната норма на чл. 402, ал. 2 ГПК материалноправни предпоставки.

Не е налице и втората предпоставка- ответникът да е заменил допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД по реда на чл. 398, ал. 2 ГПК.

Доводите на частния жалбоподател, че с издаването на изпълнителен лист обезпечителната нужда е отпада, не се споделят от въззивния съд. Няма разпоредба в ГПК, която дори диспозитивно да дава възможност за отмяна на наложеното обезпечение при издаване на изпълнителен лист. Обезпечителната нужда отпада при посочените по- горе хипотези- когато обезпеченият иск е отхвърлен като неоснователен, както и когато производството по обезпечения иск е прекратено, поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ от същия с влязъл в сила съдебен акт. Тя се засилва, утвърждава се от съдебното решение, с което се уважава претенцията на кредитора, като служи за гаранция за изпълнението и по издадения изпълнителен лист. При условие, че преди фактическото удовлетворяване на кредитора, чието вземане е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, се отмени наложеното обезпечение, третите лица, придобили процесното имущество след отмяната на обезпечението, ще са легитимни приобретатели на същото.

Лишеният от обезпечението кредитор, макар и снабден с изпълнителен лист, няма да може да се удовлетвори от отчужденото от длъжника имущество, а само от това, което е негова собственост при описа на движимите вещи, и евентуално от вземанията или паричните средства, придобити по сделките със възбранените вещи. Действието на допуснатата от съда обезпечителна мярка се преустановява с отмяната й по надлежния ред. Целта на процедурата е да се премахне неблагоприятното въздействие на обезпечението върху правната сфера на ответника. Отмяната е акт, обратен по съдържание и цел на акта, с който се постановява обезпечителната мярка, поради което предпоставя първоначална липса или 4 последващо отпадане на предпоставките за допускане на обезпечението. В първия случай се касае за незаконосъобразност при постановяване на определението, с което е допусната обезпечителната мярка, и съответно неговата отмяна от въззивния съд по реда на чл. 396 от ГПК. При втората хипотеза не е налице закононарушение при постановяване на обезпечението, но след допускането му са възникнали причини, които го правят необосновано- чл. 402 от ГПК. Посочените в частната жалба причини- влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист в полза на обезпечения кредитор, при липса на данни за удовлетворяването на последния, обосновават продължаването на действието на обезпечението, а не неговата отмяна.