Решение № 102 от 10.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Кюстендил, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500669 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул. *******, чрез пълномощника й адв.Й. Т. от АК-Кюстендил, против решение с №391 от 19.08.2022г., постановено от РС-Дупница по гр.д.№1874/2021г. по описа на съда.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Дупница е допуснал извършването на съдебна делба между Л. В. М. и С. В. М., с ЕГН ********** на УПИ I-835 в кв.22 по плана на гр.Бобошево, с площ 620 кв.м., при съседи: от две страни улица, П. Г., ведно с построената в него жилищна сфрада от 80 кв.м. и две спомагателни постройки, както и на УПИ V-787 в кв.22 по плана на гр.Бобошево, с площ от 225 кв.м.при съседи: от две страни улица, УПИ IV-788, УПИ VI -786, ведно с паянтова сграда, построена в имота, при права: за Л. В. М. – 1/5 ид.ч. и за С. В. М. – 4/5 ид.ч.

Решението се обжалва в частта относно правата, при които е допусната делбата, с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и при превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Твърди се, че възприетото от районния съд не кореспондира на данните по делото, които са в посока, че правата на съсобственост по отношение на първия процесен имот са равни между страните – по 1/2 ид.ч., и произтичат от факта на наследяване от брат им, а по отношение на втория имот правата им се основават освен на наследствено правоприемство и на правна сделка, по силата на която майката на страните е прехвърлила чрез покупкопродажба своите права, възлизащи на 6/10 ид.ч. на ищеца М., а не както погрешно е приел ДнРС – на ответницата М.. Сочи се, че в резултат на неправилното въприемане на 1 доказателствата по делото е постановено решение, което е в разрез с тях, а и не държи сметка на обстоятелството, че и самата ответница не е спорила относно наличието на съсобственост и относно правата на страните, които по отношение на втория имот са 4/5 ид.ч. за ищеца и 1/5 ид.ч. за ответницата.

Моли се отмяна на решението и допускане на делба при действително притежаваните от съсобствениците права.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – С. М., не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, ценени в контекста на оплакванията в жалбата, се установява следната фактическа обстановка:

Л. В. М. и С. В. М. са брат и сестра. Същите са низходящи от първа степен на своите родители В. Н. М. и Е. Х. М., които освен страните по делото са имали и още двама низходящи, а именно – И. В. М. и Г. В. М., братя на страните.

Видно от представените удостоверения за наследници, В. Н. М. е починал на 07.05.1989г., оставяйки за свои наследници – преживяла съпруга Е. М. и четиримата низходящи. Г. В. М. е починал на 13.11.2002г., като неженен и без деца. Е. Х. М. е починала на 01.02.2005г., а на 05.01.2011г. е починал И. В. М., който също е бил неженен и не е имал низходящи.

Видно от приетия като доказателство по делото препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност с №50 том I дело №87/25.01.1978г. по описа на С. Д. районен съдия, И. В. М. е бил признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в с.Бобошево, съставляващо парцел XII-1228 в кв.33 по плана на същото село, с урегулирано пространство от 620 кв.м. Не е спорно между страните и са налице данни за това в представеното удостоверение за данъчна оценка с изх.№6002000662/12.10.2021г., издадено от Община Бобошево, че имотът, чиито собственик е бил И. М. е идентичен с поземлен имот, представляващ УПИ парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м., както и, че този имот е бил застроен и в същия се намира масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., таван от 80 кв.м. и мазе от 40 кв.м., както и две допълнителни масивни едноетажни сгради.

Не е спорно, че родителите на страните са притежавани в режим на СИО следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна сграда, построена в имота.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №162 том I дело №133/2001г. по описа на нотариус С. С. с рег.№*** по Рег. на НК, Е. Х. М. е продала на сина си Л. В. М. притежавните по наследство от нея права в размер на 6/10 ид.ч. върху описания по-горе недвижим имот за сумата от 790.30 лева.

Между страните в първоинстанционното производство не е имало спор относно съсобствения характер на процесните два имота и относно квотите им в съсобствеността, като същите са поддържали да се допусне делбата, при равни права – по 1/2 ид.ч. за УПИ парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м., ведно със сградите в него и 4/5 ид.ч. за ищеца и 1/5 ид.ч. за ответницата по отношение на втория процесен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по 2 регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI– 786, ведно с паянтова жилищна сграда, построена в имота.

С обжалваното решение ДнРС, без да изложи фактически доводи и правни мотиви за приетото разрешение, е допуснал до делба между страните процесните два имота при права:

1/5 ид.ч. за ищеца и 4/5 ид.ч. за ответницата.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционните решения:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че решението е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решенията:

Според съда, решението в обжалваната част е неправилно и като такова следва да се отмени. Съображенията за този извод се заключват в следното:

Делбата на съсобствените между страните имоти е допусната при права, които не произтичат от събраните по делото доказателства и не се основават на нормите на Закона за наследството, поради което и с оглед липсата на всякакви мотиви за определянето им, се явяват неправилни, произволни и необосновани.

Първият процесен имот, допуснат до делба между страните, е УПИ парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м., ведно с изградените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от жилищен етаж с площ от 80 кв.м., таван от 80 кв.м. и мазе от 40 кв.м., както и две допълнителни масивни едноетажни сгради. Този имот е съсобствен между Л. М. и С. М. по силата на наследствено правоприемство от техния брат И. В. М., починал на 05.01.2011г.

Същият не е бил женен, не е имал низходящи, нито родители; другият брат на страните – Г.

М., е починал през 2002г., при което по силата на чл.8 ал.1 от ЗН, негови наследници по закон са страните по делото, наследяващи по равно, т.е. по 1/2 ид.ч. за всяка от тях и именно това са правата, при които следва имотът да се допусне до делба. Решението на ДнРС в тази част подлежи на отмяна, а с настоящото решение имотът следва да се допусне до делба при равни права за всяка от двете страни.

Вторият процесен имот, който ДнРС е допуснал до делба между Л. М. и С. М., е поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна сграда, построена в имота. Имотът, според твърденията и на двете страни, е бил притежаван от техните родители при режим на СИО. След смъртта на бащата В. М., СИО е била прекратена, като съпругата му Е. М. е получила своята 1/2 ид.ч., а останалата 1/2 ид.ч. е била наследена, съгласно чл.9 ал.1 във вр. с чл.5 ал.1 от ЗН, от съпругата и всеки от четиримата низходящи по равно или всеки е придобил по 1/10 ид.ч. Така, Е. М. е имала права в съсобствеността 1/2 +1/10 или общо 6/10 ид.ч. С представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот с №162 том I дело №133/2001г. по описа на нотариус С. С. с рег.№*** по Рег. на НК, Е. Х. М. е продала на сина си – ищеца Л. В. М., своите 6/10 ид.ч. върху, при което същият е станал собственик на 7/10 ид.ч. След смъртта на Г. М. и И. М. техните общо 2/10 ид.ч. са наследени по равно от страните по делото, като всеки от тях е полчуил по 1/10 ид.ч. Така, ищецът е станал собственик общо на 8/10 ид.ч., а ответницата – на 2/10 ид.ч. При опростяване на дробите Л. М. се явява собственик на 4/5 ид.а., а С. М. – на 1/5 ид.ч. Това именно са правата, при които имтът следва да се допусне до делба.

3

Неправилното решение на ДнРС е тази му част подлежи на отмяна.

3. Относно разноските:

Страните не са претендирали разноски за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение с №391 от 19.08.2022г., постановено от РС-Дупница по гр.д.

№1874/2021г. по описа на съда, в частта относно правата, при които е допусната делба на съсобствените имоти между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул.

******* и С. В. М., с ЕГН **********, с.Б., ул. *****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Делбата на УПИ - парцел I, имот пл.сн.№835 в кв.30 по плана на с.Бобошево от 1990г., с площ от 620 кв.м., ведно с изградените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от жилищен етаж с площ от 80 кв.м., таван от 80 кв.м. и мазе от 40 кв.м., както и две допълнителни масивни едноетажни сгради, допусната между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул. ******* и С. В. М., с ЕГН **********, с.Б., ул. *****, да се извърши при права – 1/2 ид.ч. за Л. В. М. и 1/2 ид.ч. за С.

В. М..

Делбата на поземлен имот, представляващ парцел V, отреден за имот пл.сн.№787 в кв.22 по регулационния план на с.Бобошево, с урегулирано пространство от 225 кв.м., при съседи: от две страни улици, парцел IV-788 и парцел VI – 786, ведно с паянтова жилищна сграда, построена в имота, допусната между Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в с.П. ч., общ. К., ул. ******* и С. В. М., с ЕГН **********, с.Б., ул. *****, да се извърши при права – 4/5 ид.ч. за Л. В. М. и 1/5 ид.ч. за С. В. М..

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4