Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19064 от 12.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53198/2024
Вид
Решение № 19064
Подписан
12.10.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.345а, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19064 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110153198 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. И. Ш. с ЕГН **********, срещу „Т - А“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата от 4000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от 1036,10 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 16.08.2022г. – 08.09.2024г.

Ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за лизинг на лек автомобил № 150984/22.08.2022г., с „У Л“ ЕАД - като лизингодател, за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Хибрид“, рама: *****, двигател №: *****, цвят: бял; бензин/електричество, рег.

№ *****. Поддържа, че в договора било предвидено, че лизингодателят не носи отговорност за автомобила, тъй като го предал на ищеца в съС.ието, в което го е получил от доставчика.

Воден от желанието си да сключи договора за лизинг, ищецът посетил оторизиран сервиз на марката, за диагностика и проверка на процесния автомобил преди сключване на договора.

На 16.08.2022г., автомобилът бил закаран от брата на ищеца - Г Ш., в сервиз на ответника „Т А“ ЕООД, находящ се в гр. С*****. Твърди, че служител на ответника на длъжност „диагностик“, извършил проверка на ходовата част и диагностика на лекия автомобил, за която била издадена Фактура № 0006104773/16.08.2022г., като от извършената проверка се установило, че колата била „хибрид“, както било записано и в свидетелството за регистрация, част I, като не се установили никакви грешки и неизправности в процесния автомобил.

1

След извършване на проверката, ищецът сключил договора за лизинг с обект, процесният лек автомобил. На 02.11.2022г., ищецът отново посетил сервиза на ответника, на адреса, посочен по-горе, за извършване на преглед и диагностика, с оглед удължаване на гаранцията, както и за проверка на датчиците за налягане на гумите. Служител на ответника му заявил, че гаранцията на автомобила не може да бъде удължена, тъй като се водил „бензинов“, а не „хибрид“, като при проверката и включването на автомобила на уредите и въвеждането на данните му, е отчетено това несъответствие, като ищецът поддържа, че същото не се установило при прегледа на колата, извършен на 16.08.2022г., а напротив – тогава било установено, че автомобилът е хибрид.

Ищецът регистрирал автомобила в мобилното приложение „My Toyota”, като при регистрацията се появил друг номер на рамата - *****. Ищецът посетил отново сервиза на 08.11.2022г., като при провеждане на процедура по проверка на хибридна батерия се установило, че рамата на автомобил - ***** е за бензинов такъв, а не за хибриден, и системата прекратила процедурата. При опит да бъде установен идентификационния номер на батерията, се установило, че същият е бил изтрит, като мултимедията на автомобила работи нормално и подава данни към посоченото мобилно приложение. Ищецът поддържа, че установеното при прегледа през м.11.2022г., при прилагане на необходимата и дължима грижа от страна на служителите на ответника, е могло да се установи и при първоначалния преглед през м.08.2022г., в резултат на който бил подведен, че с автомобила всичко било в изправност и че същият е хибриден такъв, което го мотивирало да сключи договора за лизинг.

След установяване на посоченото по-горе при прегледа на автомобила на 08.11.2022г., ищецът претърпял стрес и безпокойство, тъй като договорът бил сключен за срок от 4 години, до 22.08.2026г., за който период е следвало да изплаща лизинговите вноски, без да получи и удължаване на гаранцията, поради констатираните несъответствия. В допълнение, управителят на сервиза на ответника, подал сигнал за констатираното, в резултат на което било образувано ДП № 1323/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 17410/2023г. за престъпление по чл.345а, ал.3 НК, като ищецът преживял допълнителен стрес поради опасността автомобилът, за който следвало да заплаща ежемесечно лизингови вноски да му бъде отнет, респ. самият ищец да бъде привлечен към наказателна отговорност, като в периода 09.08.2023г. – 17.10.2023г. /когато образуваното ДП било прекратено/, ищецът преживял стрес, безпокойство, не могъл да спи и да се храни нормално, както и да общува пълноценно. Станал апатичен и тъжен, започнал да се затруднява и при извършване на ежедневни дейности, в т.ч. и на работа. С оглед задълбочаване на съС.ието си, посетил психиатър. Поради изложеното, моли, съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в посочения с исковата молба размер, както и лихвата от деня на увреждането. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор. Сочи, че исковите претенции се явяват недопустими, а при условията на евентуалност – неоснователни. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди, като твърди, че не са налице предпоставките на 2 деликтната отговорност. Не се оспорва обстоятелството, че процесният лек автомобил е посетил сервиза му, находящ се на посочения в исковата молба – адрес, като на 16.08.2022г., му бил извършен преглед на ходовата част и диагностика, като посещението на автомобила на тази дата му било първо такова. Автомобилът бил успешно регистриран, съобразно изискванията на законодателството, като лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Хибрид“, рама: *****, двигател №: *****, цвят: бял; задвижване: бензин/електричество, рег.

№ *****. Извършената проверка касаела единствено проверка на общото техническо съС.ие на автомобила, а не и такава за манипулиране на идентификационни номера на автомобила, респ. на негови елементи/компоненти, нито за сверяване на данните му при свързване с компютъра, с посочените данни в свидетелството за регистрация на МПС. При второто постъпване на автомобила в сервиза на 08.11.2022г., се установило, че номерът на шасито е за бензинов автомобил, а не за хибриден такъв и процедурата била прекратена. Във връзка с установеното разминаване, ответникът сезирал компетентните органи. Поддържа, че при осъществената проверка на автомобила на 16.08.2022г., служителят – диагностик, извършил необходимото, съобразно естеството на възложената проверка, като с оглед обема на извършеното /не е следвало да провери самия номер на шасито/, е установено, че автомобилът е в добро техническо съС.ие, каквато е била и възложената на диагностика, задача. При проверката на 16.08.2022г., не бил възлаган фактически оглед на батерията на лекия автомобил, поради което се поддържа, че извършената проверка от негов служител на 16.08.2022г., е осъществена с дължимата грижа. За установяването на посоченото разминаване в шасито на процесния автомобил било необходимо номерът на шасито да бъде ръчно въведен, което следвало да се осъществи при процедура по удължаване на производствената гаранция, като едва при това ръчно въвеждане, съответното приложение е разпознало наличието на разминаване. Ответникът поддържа още, че няма задължение да следи за наличието на такива разминавания, респ. конкретни негови служители да са натоварени с тези задължения и с оглед на което, е подал сигнал до компетентните органи. С оглед на гореизложеното, счита, че не е налице твърдяното като противоправно поведение у негов/и служител/и, както и причинно следствена връзка между него и твърдяния като настъпил, вредоносен резултат, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен се явява и акцесорният иск, за мораторна лихва. Претендира и разноски по производството.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, адв. А., е допълнил фактическите си твърдения в първото по делото о.с.з, проведено на 12.11.2025г., като ответникът е взел становище по тяхната основателност, което съдът взема предвид при разглеждане на исковата претенция по същество.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

49, вр. чл.45 от ЗЗД, за сумата от 4000 лв. – обезщетение за претърпените от него 3 неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от 1036,10 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 16.08.2022г. – 08.09.2024г.

С протоколно определение от 25.06.2026г., съдът е допуснал изменение на предявените искове, чрез увеличаване на размера на същите, като следва искът с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди, да се счита предявен за сумата в размер на 2645,17 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, а искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за обезщетение за причинени неимуществени вреди, за периода 16.08.2022г. до 08.09.2024г., следва да се счита предявен за сумата от 685,17 евро.

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представените и приети по делото експертни заключения по назначените експертизи, които съдът кредитира, се установяват следните факти и обстоятелства:

Ищецът по делото Р. Ш., имал желание да придобие личен автомобил, поради което с неговия брат - св. Г Ш., започнали да преглеждат обяви в интернет платформата за автомобили „Мобайл БГ" по зададените от тях критерии, като попаднали на обява за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис Хибрид“, с рег.№ *****, с предишен собственик - Й В Д. Ищецът се свързал с ответника и уговорил преглед и диагностика на процесния автомобил, с цел проверка на общото му техническо съС.ие преди да вземе решение дали да го придобие. На 16.08.2022г., автомобилът бил докаран от съпруга на предходната собственичка, в сервиза на ответника „Т А“ ЕООД, находящ се в гр. С*****, като ищецът помолил брат си да присъства вместо него, тъй като бил на работа. Св. Г Ш. вече бил в сервиза, където му потвърдили, че ищецът се обадил, за да уговори извършването на техническа проверка и диагностика на автомобила, като след като го докарали, автомобилът бил вкаран в помещение, където външни лица нямали достъп, но св. Ш. имал възможност да наблюдава какво се случва отгоре, през прозрачно стъкло. На автомобила била извършена външна проверка по ходовата част, както и компютърна диагностика на всички системи на автомобила, в т.ч. и на хибридната система и на съС.ието на батерията, която проверка извършил св. Ц.

При извършената компютърна диагностика, съобразно дадената сервизна поръчка, в която било посочено данни за шаси на хибриден автомобил, съответстващи изцяло на посоченото в свидетелството за регистрация на автобомила, издадено от КАТ, св. Ц констатирал единствено предходни грешки в системата на автомобила, възникнали преди около 60007000 км. от пробега му, като същите не показвали наличието на проблем.

След извършената проверка, служителите на ответника уведомили св. Г Ш. за констатираните грешки, както и за това, че същите не представляват проблем в техническото съС.ие на автомобила и същият е изцяло годен за експлоатация. Служителка на ответника, присъствала на място, обяснила на св. Ш., че могат да му предложат и удължаване на гаранцията на хибридната батерия на автомобила, за което свидетелят си записал колко ще струва и се обадил по телефона на ищеца, за да го попита дали желае да заяви такова 4 удължаване на гаранцията, при което ищецът му отговорил, че на този етап не желае да бърза, тъй като все още не е придобил автомобила и "няма смисъл да се плаща за тази гаранция, по-добре първо да го придобие, да го купи и след това ще се върне за тази гаранция". Св. Ш. предал отговора на ищеца на служителите на ответника и те го насочили към касата, за да заплати извършения технически оглед и диагностика, за което му била издадена фактура № 0006104773/16.08.2022г., като както в нея, така и в приетите по делото писмени доказателства, за извършения на 16.08.2022г. - технически преглед и диагностика, в т.ч. и в документите, издадени от КАТ, автомобилът е индивидуализиран с марка „Тойота“, модел „Ярис Хибрид“, рама: *****, двигател №: *****, цвят: бял; бензин/електричество, рег.