Решение № 3717 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110207276 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар В.Таскова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7276 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. С. срещу наказателно постановление /НП/ № 26, издадено на 23.03.2026 г. от началник на 09 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 52 евро за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се правят искания за отмяна на НП като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата по 1 изложените в нея съображения и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Настоящото дело е образувано по реда на чл. 424, ал. 5 от НК, след като с постановление от 17.03.2026 г. на прокурор от СРП по пр.пр. 12925/2026 г. е отказано да се образува досъдебно производства, а преписката да бъде изпратена на компетентния контролен орган за преценка за налагане на административно наказание „глоба“. След получаване на съответните материали, Г. Н. - началник на 09 РУ-СДВР, издал обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано при наличие на предпоставките на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда възможност това да стане без съставяне на АУАН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и делото е препратено на наказващия орган. Касае се за изключение от общия ред за иницииране на процедурата по налагане на административно наказание.

Съгласно чл. 424, ал. 1 от НК за деянията по чл. 218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН.

В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че горепосоченото НП е издадено от длъжностно лице, действащо в рамките на своята компетентност. Спазени са и предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Съдържанието на НП обаче не съответства на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва пълно и ясно описание на множество съставомерни обстоятелства на твърдяното деяние, съобразно дадената правна квалификация – чл. 194, ал. 3 от НК. Съставът на това престъпление предполага отнемане на чужда вещ от страна на дееца, което изисква излагане на твърдения в тази насока и посочване на лицето, чиято собственост и в чието владение са инкриминираните вещи, като в настоящия случай това не е сторено в НП. От субективна страна деянието трябва да е извършено умишлено и при наличие на присвоително намерение от страна на дееца – тоест деецът да иска и да цели да отнеме процесната вещ с намерение да я присвои - като подобни фактически твърдения също липсват в НП. На следващо място, съгласно дадената правна квалификация, осъщественото от жалбоподателя деяние е маловажен случай, но липсват каквито и да е фактически твърдения в тази насока в НП, което води до противоречие между описанието на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба. На следващо място, за да намери приложение чл. 218б от НК следва предметът на престъплението да е възстановен или заместен, но отново в НП липсват каквито и да е твърдения, че това е сторено.

Тези пропуски и противоречия относно основни съставомерни елементи на деянието, безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере за какво точно е санкциониран и да организира адекватно защитата си по фактите и правото, поради 2 което представляват съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на НП, доколкото ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че единствените фактически твърдения в НП касаят неплащане на гориво от страна на твърдения нарушител. Неизпълнението на едно облигационно задължение само по себе си не може да се приеме за престъпление, ако не са посочени всички елементи от посочения състав на НК.

Предметът на делото в административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП). По тази причина и при посочената непълнота на фактическата обстановка е безпредметно да се извършва доказателствен анализ и да се прави преценка за правилно приложение на материалния закон, тъй като това неминуемо би довело до разширяване на описаната в НП фактическата обстановка. Жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва такива в размер на 300 евро - адвокатско възнаграждение, които въззиваемата страна на основание чл. 63д от ЗАНН следва да заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 26, издадено на 23.03.2026 г. от началник на 09 РУ-СДВР, с което на М. Н. С. на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 52 евро за деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН СДВР да заплати на М. Н. С., ЕИК ********** сумата от 300 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

3

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4