Решение № 979 от 15.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. гр. Стара Загора,, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Д.а като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100049 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, гр. София срещу Г. В. Т. от гр. Стара Загора, с която предявява иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 285,39 лв., от която 1 949,31 лв. – главница по Договор за кредит № ****** г., 33,69 лв. – договорна лихва за периода от 23.06.2023 г. до 23.01.2024 г., 302,39 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.06.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че ответникът сключил Договор за кредит № ****** г. с „ЮтеКредит България” ЕООД, по силата на който ответникът получил в заем сумата от 2 500,00 лв., която се задължил да върне със съответното оскъпяване. Падежът на последната погасителна вноска бил на 23.01.2024 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, поради което върху задължението се начислила и лихва за забава. Задължението било прехвърлено от кредитора на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 05.03.2025 г. Ищецът бил 1 упълномощен от кредитора и изпратил уведомление до ответника за извършената цесия. Ищецът счита, че уведомлението за прехвърлянето на вземането е надлежно връчено и с получаване на препис от исковата молба. За дължимите договори по посочения договор ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № ********* г. по описа на РС - Попово. Съдът издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в срок. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навежда се възражение за нищожност на договора за потребителски кредит, от който произтича претендираното вземане, поради наличие на неравноправни и противоречащи на закона клаузи. Твърди се, че в договора е предвидена такса за разглеждане на документи, която представлява недопустима такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и че не е ясно формиран годишният процент на разходите, поради което е налице скрито оскъпяване на кредита в нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Ответникът признава единствено задължение за връщане на чистата стойност на кредита в размер на 2 500 лв., като твърди, че от тази сума са извършени плащания в общ размер на 2 178 лв. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, моли в случай, че съдът уважи ищцовата претенция, да бъде приспадната заплатената сума в размер на 2 178 лв. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с писмена молба, депозирана преди първото заседание, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

В проведените открити заседания ответникът не изпраща представител, като с писмена молба, депозирана преди първото заседание, поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Видно от служебно приложеното ч. гр. д. № ********* г. по описа на Районен съд – Попово, на 27.08.2025 г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК 203670940, е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Г. В. Т., ЕГН **********, за следните вземания: сумата от 1 949,31 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ****** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 33,69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.06.2023 г. до 23.01.2024 г.; сумата от 302,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2023 г. до 25.08.2025 г.; както и сумата от 88,85 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които 38,85 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 08.02.2023 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството на кредитор, и Г. В. Т., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит по реда на ЗПФУР, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., със срок за погасяване до 23.01.2024 г., съгласно погасителен план, предвиждащ изплащане на 12 месечни погасителни вноски. В договора са уговорени годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 12,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56,50 %. Освен връщането на предоставената главница, за срока на договора кредитополучателят се е задължил да заплати възнаградителна лихва в общ размер на 150,05 лв., както и еднократна такса за разглеждане в размер на 442,50 лв., платима с месечните погасителни вноски.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема за обективно и компетентно изготвена, се установява, че на 08.02.2023 г. сумата от 1 162 лв. е преведена на ответника чрез платежната система EasyPay, а остатъкът от предоставения кредит в размер на 1 337,86 лв. е използван за погасяване на негови предходни задължения по договор № **********. Вещото лице установява, че в изпълнение на задълженията си ответникът е извършил шест плащания на обща стойност 1 434,00 лв. От тях сумата от 550,70 лв. е отнесена за погасяване на главницата по договор № *********, сумата от 33,40 лв. – за възнаградителна лихва, сумата от 73,78 лв. – за такса за разглеждане, а сумата от 621,27 лв. – за лихва за забава. Останалата сума от 154,85 лв. е отнесена за 3 погасяване на задължения по друг договор за кредит – № **********. Според заключението на експертизата непогасената главница по процесния договор е в размер на 1 949,31 лв.

Установява се също, че впоследствие вземанията по договор за потребителски паричен кредит са прехвърлени на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.03.2025 г.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи наличието на валидно възникнала облигационна връзка между ответника и първоначалния кредитор - договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа на задължението. Ищецът следва да докаже и наличието на договор за цесия, както и това, че прехвърлянето на вземанията е съобщено на длъжника.

Съдът намира за установено по делото, че на 08.02.2023 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Г. В. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 2 500 лв. Сключването на договора и възникването на облигационно правоотношение между първоначалния кредитор и ответника не се оспорват, като спорът между страните се отнася до действителността на договорните клаузи и размера на дължимите суми.

Предоставянето на кредитната сума се установява от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което сумата от 1 162 лв. е преведена на ответника чрез платежната система EasyPay на 08.02.2023 г., а останалата част от кредита в размер на 1 337,86 лв. е използвана за погасяване на негови предходни задължения по договор № **********. Тези констатации установяват предоставянето на договореното кредитно финансиране, включително чрез насочването на част от сумата за погасяване на задължения на ответника към същия кредитор.

4

Така сключеният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 56,50 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика. В тази връзка следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени във връзка с договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и в годишния процент на разходите, когато закупуването на тези услуги е задължително условие за получаване на кредита или представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по него. В настоящия случай, при преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се съобрази, че наред с предоставената главница в размер на 2 500 лв. и 5 уговорената възнаградителна лихва от 150,05 лв., на ответника е вменено и задължение за заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер на 442,50 лв. Посочената такса представлява съществен разход за кредитополучателя, поради което следва да бъде преценена както от гледна точка на нейното естество и основание, така и с оглед отражението й върху действителната цена на кредита. Доколкото таксата е уговорена за разглеждане на документите във връзка с отпускането на кредита, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да събира такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Същевременно, ако този разход е задължителен за получаването на кредита, той следва да бъде включен в общите разходи по кредита и съответно при изчисляването на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗПК.

Наред с това, съдът следва да съобрази изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК относно минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит. Съгласно посочената разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, както и допусканията, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. В процесния договор е посочен ГПР в размер на 56,50 %, но при преценката за спазване на законовите изисквания следва да се държи сметка не само за формалното посочване на процентна стойност, а и за това дали са изпълнени изискванията относно информацията, въз основа на която този показател е формиран, и дали той отразява всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с кредита. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело C-42/15, съгласно което посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит има съществено значение, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В решението си Съдът приема, че за неспазването на изискване, имащо съществено значение за защитата на потребителя, националното законодателство може да предвижда санкция, изразяваща се в загуба на правото на кредитора да получи лихви и разноски по кредита, когато липсата на съответната информация препятства потребителя да прецени действителния размер на задълженията си. Тази последица е съобразена с 6 принципа на пропорционалност, доколкото изискванията относно ГПР са насочени към осигуряване на прозрачност относно действителната цена на кредита. В същия смисъл следва да се съобрази и Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, в което е прието за законосъобразно разрешението на въззивния съд относно недействителността на договор за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл.