Присъда № 8 от 19.03.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №8/19.03.2026 г. по НОХД № 326/2025 г. по описа на Районен съд – ******, V състав

По внесен от прокурор при ВРП обвинителен акт, в Районен съд – ****** е образувано НОХД срещу подсъдимите:

- В.К.Ф., с ЕГН ********** за престъпление по чл.131а, вр.чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, за това, че на 17.10.2020 г. в гр. ******, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Г.Р.Н. и Р.И.Д.- извършители, причинил средна телесна повреда на М.И.М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора.

- Г.Р.Н., с ЕГН **********, за престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 17.10.2020 г. в гр. ******, в съучастие като извършител с В.К.Ф. и Р.И.Д.- извършители, причинил средна телесна повреда на М.И.М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора.

- Р.И.Д. с ЕГН **********, за престъпление по чл. 129, ал.2, вр, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 17.10.2020 г. в гр. ******, в съучастие като извършител с В.К.Ф. и Г.Р.Н. - извършители, причинил средна телесна повреда на М.И.М., изразяваща избиване на първи долен ляв зъб, счупване на корена на първи долен десен зъб, определило необходимостта от неговата екстракция, обусловили затруднение във функцията на дъвчене, във фазата на захапване и функцията на говора.

Производство по настоящото делото е образувано след връщане на НОХД №145/2022 г. от Окръжен съд -******, с Решение №187 от 01.07.2025г. по ВНОХД № 463/2025 г., с което е отменена изцяло постановената по делото Присъда №21/09.08.2024г. на РС-******, с която подсъдимите са признати за невиновни по така предявените им обвинения.

В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от пострадалия М. срещу подс. В.К.Ф., подс.

Р.И.Д. и Г.Р.Н. за солидарно заплащане сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на осъщественото деяние, предмет на предявеното обвинение, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата и пострадалият М.И.М. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

По съществото на делото, прокурорът сочи, че поддържа обвинението, но не така, както е внесено с обвинителния акт, а единствено по отношение на подсъдимия В.К.Ф. счита. Изтъква,че анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в съвкупност се явяват в подкрепа на обвинителна теза за извършено спрямо пострадалия М. престъпление именно от подс.Ф., поради което моли съда да го признае за виновен. По отношение на наказанието, намира, че същото следва да се наложи при условията на чл. 55 от НК и се определи такова в размер от 6 месеца „Лишаване от свобода“, предвид в случая на липсата на отегчаващи 1 отговорността обстоятелства и смекчаващо такова, каквото се явява големия период от извършване на деянието до настоящия момент.

Адв.П. – повереник на частния обвинител М. М., поддържа обвинителна теза спрямо тримата подсъдими, за което и сочи, че са събрани достатъчно доказателства които са в подкрепа на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка обосноваваща участието на тримата подсъдими в извършеното деяние и общността на умисъла при техните действия. Изтъква, че действително по отношение на подс.Г.Н. и подс.Р.Д. няма ясно разграничение на всеки един от ударите, които са нанесли на пострадалия, но предвид и че тримата подсъдими са нанасяли удари, независимо на кой от ударите, в коя точно част от тялото на пострадалия са попадали, е налице общност на умисъла на средната телесна повреда, която е причинена и за която е повдигнато обвинението на тримата. Намира наличието на средна телесна повреда за доказана по безспорен и категоричен начин, както и самият нанесен на М. бой. Не кредитира наведените твърдения свързани с вероятността същият да е бил много пиян и е паднал по стълбите, и така да се е самонаранил, доколкото изготвената експертизата е категорична че телесните увреждания не могат да бъдат причинени при падане, което се опровергава и от разпитани по делото свидетели – очевидци, сочещи, че М. е бил бит именно от подсъдимите. Изразява несъгласие с посоченото от прокурора, че по отношение на подсъдимия В.К. няма отегчаващи обстоятелства, а напротив – сочи за многобройни, такива, включително допълнителни леки телесни повреди, които са влошили многократно състоянието на пострадалия, а това и че същият в целия си житейски път, показва абсолютно незачитане на законите в страната, на реда в нея и към телесната неприкосновеност на хората. Не подкрепя и довода за изминалият период от време, който да е смекчаващо отговорността обстоятелство. Моли да се постанови осъдителна присъда по отношение на тримата подсъдими, чийто размер и начин на изтърпяване по отношение на подс.Г.Н. и подс.Р.Д. предоставя на съда, а по отношение на подс.В.Ф. счита, че същата трябва да бъде за срок от една година „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим. Иска да се уважи и гражданския иск в пълния размер, който е предявен като го счита за основателен и доказан и да се присъдят направените по делото разноски. В реплика към пледоарията на защита изтъква, че твърденията на защитата, че единствено при падане на св.М. са получени изброените в обвинителния акт телесни увреждания възоснова на 10-15 наранявания в различни части по тялото, включително такива, за които експертите твърдят, че могат да бъдат нанесени само с удар и то по начина, по които съобщава пострадалия е и житейски абсолютно невъзможно, като за част от тях експертите твърдят, че могат да бъдат нанесени само с удар и то по начина, по които съобщава именно пострадалия, който е естествено да не може да разбере кой, какъв удар е нанесъл, но съобщава, че подсъдимите са били, че те са тръгнали към него, като по отношение на това от кого е нанесен първият удар, който го е съборил на земята , показанията са абсолютно без противоречиви и съответстват и на обективните находки. Не счита, че са събрани доказателства за агресивно поведение от страна на М., а така и за алкохолно повлияване движението на същия, аргумент за което и сочи предявеният с негово участие запис от охранителни камери.

Гражданският ищец и частен обвинител М. М. поддържа казаното от неговия повереник.

2

Защитата на подс. Ф., подс.Н. и подс.Д. се представлява от адв.Н.а и адв.Д.а. Адв.Н.а намира, че разборът на събраните по делото доказателства сочи на недоказаност на обвинението, като единствено безспорно се явява нараняването на пострадалия, без да е ясно какъв е механизмът на получаването му и най-вече от кого е причинено. Изтъква, че досежно спорните обстоятелства има разминаване в показанията на свидетелите, които се разделят на две групи, едната от които подкрепящи тезата на частния обвинител включваща единствено св.Ч., като всички останали свидетели подкрепят изложеното от подсъдимите и от които безспорно се установява, че въпросната вечер частният обвинител е бил под въздействието на алкохола, с по-провокативното поведение, с несигурност в движения и клатушкане, а и поставящо под съмнение достоверността на изложеното от него за събитията същата вечер, поради липса на спомени за част от тях, видно от дадените от същия показания, които по отношение на описаното от него падане и понесени удари са изключително откъслечни, хаотични, неясни, непоследователни и противоречиви - признак, че или няма спомени или затаява истината. Сочи и за необяснимо обстоятелството, че от всички участници от саморазправата с него, пострадалият М. на следващия ден разпознава единствено подс. Ф., когото не познава, и за действията спрямо него за които свидетелства единствено св. Ч., но част от които се разминават с тези на М.. Според защитата неубедителността и изолираността на показанията и на двамата се затвърждават от показанията на останалите свидетели, които са многобройни, еднозначни са, подробни и незаинтересовани, като отчита разминаване между отделните свидетели, но намира същото за несъществено и не касаещо основни моменти в обвинението, дължащо се на изключително дългия период от време, който е минал от инцидента. В подкрепа на това сочи и че същите, а така и на подсъдимите са абсолютно последователни от началото – от досъдебното производство, в предходното съдебно следствие и сега в настоящото такова, за разлика от показанията на св.М. и св.Ч. постоянно търпят някакви промени които като изолирани от останалия доказателствен материал не могат да послужат за осъдителна присъда, т.к. противоречат показанията им един на друг, не се подкрепят от показанията на останалите свидетели и са заинтересовани от изхода на настоящото производство.

Заключението на експерта счита, че не следва да се кредитира, тъй като се опровергава от медицинското удостоверение, в което е отразено охлузване на слепоочието, което е една от частите, която е изпъкнала на лицето и от показанията на свидетеля Я. М., който сочи, че брадичката на неговия брат е била пръсната, т.е. слепоочието и брадичката като изпъкнали части могат да потвърдят, че е възможно пострадалият да е получил тези наранявания и от падане.

Поради недоказаност по категоричен начин на авторството на деянието от тримата подсъдими, счита че същите следва да бъдат признати за невиновни.

Адв. Г. сочи, че настоящият казус категорично не удовлетворява изискванията за доказаност на обвинението, предвид и че е категорична практиката, че не може да бъде постановена осъдителна присъда въз основа на предположения, каквито единствено са налице за начинът, времето и авторството на причинените на пострадалия увреждания. Допълва, че е налице фактическа обстановка, напълно различна от тази, отразена в 3 обвинителния акт и причината за което намира в това, че обстоятелствата не са се случили, така както ги разказват пострадалият и неговата житейска партньорка, които намира за предубедени и заинтересовани и в противоречие на всички останали събрани доказателства, а и вътрешно противоречиви.

Акцентира върху алкохолното опиване на пострадалия, индикация за агресивното му поведение, което намира за безспорно доказано в рамките на процеса. Обобщава, че по делото няма нито едно доказателство относно това, че подсъдимите са нанесли, каквито и да е удари на пострадалия в нощта, в която са присъствали много лица, на публично място и за което няма нито един подаден сигнал към полицията, като за наличието на побой не сочат свидетелите, а единствено за настанала суматоха, която е накарала хората да излязат по някаква причина навън и тази суматоха логично е предизвикана от падането, което е претърпял пострадалият. Твърденият за нанесен единствен удар, от подс.Ф. на пострадалия, е само от заинтересованите двама свидетели, чиито показания категорично се опровергават от останалите събрани доказателства, т.е. за този удар, твърдят единствено пострадалият и неговата житейска партньорка и в противовес на което са обективните и незаинтересовани показанията на охранителя, който сочи че подсъдимият не е бил в състояние да нанесе удар, защото не се е намирал там. Моли, да се постанови оправдателна присъда спрямо всички лица, които са предадени на съд.

Подсъдимите В.Ф., подс.Г.Н. и подс.Р.И. дават обяснения в хода на съдебното следствие, с които сочат за отсъствието им на мястото и по времето описано в обвинителния акт свързано с твърдяното физическо съприкосновение със св.М. за което им е предяввено обвинение, като същите в личната си защита заявяват, че не са виновни и молят да бъдат оправдани.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.10.2020 г., около 01,30 ч. св.Ч. и св.М. , които живеели на семейни начала отишли в бар ****** в гр.******, което сторили след вечеря в механа ****** за да отпразнуват рожденния ден на последния. В бара се настанили на маса в близост до намиращите се там момчета, сред които и подс. В.Ф., подс.Р.Д. и подс.Г.Н., когото познавали и поръчали бутилка уиски. Поради това, че заведението било пълно, а и непрекъснато минавали хора, както и предвид употребеното количество алкохол, правостоящият св.М., залял с течност подс.Д., с тялото си бутнал гърба на подс.Ф., който съответно му направил забележка. Св. М. му се извинил, след което решил и да го почерпи, като взел бутилката си с уиски, отишъл до подсъдимите и налял от нея в чашата на подс.Ф., след което се върнал до масата си. Въпреки това случилото напрежение поради и което св. Ч., споделила за това на св. М. и поискала да си тръгнат, както и станало. Двамата излезли от заведението и тръгнали пеша по централния площад към сградата на община ******. Малко след тях от заведението излезли и подс. В.Ф., подс.Г.Н. и подс.Р.Д., а така и свЛ., които тръгнали след двамата свидетели. Констатирайки това св. М. се обърнал към тях и ги попитал защо ги следват, като между него и тримата възникнал словесен конфликт , прераснал и във физическо съприкосновение при което взаимно започнали да се бутат. Св. Ч. се намесила и казала на подсъдимите да оставят св. М. , както и станало и подсъдимите и св.Н. Л. се върнали в ******, а св.Ч. и св.М. продължили към дома си.Малко след това св. М. установил, че не намира цигарите и парите си и поради това със св. Ч. тръгнали обратно към бар ******, за да ги потърсят. Преди да влязат св.Ч. получила обаждане 4 по телефона и останала да разговаря навън, а св.М. се отправил към входа на заведението, до който се стигало по четири външни стъпала, водещи към площадка пред самото заведение. Стигайки до вратата, пред която имало много хора сред които и подсъдимите, св. М. поискал да влезе вътре, но подс.Н. му попречил като му казал да си ходи. В следващия момент стоящият до него подс.Ф. нанесъл с дясната си ръка удар с юмрук в областта на устата на св. М., след което същият бил избутан и паднал на плочките пред заведението, където свит на земята получил няколко удари по тялото си с крака и ръце от наобиколилите го хора. Виждайки случващото се св. Ч. се развикала, което довело до преустановявяне побоя над пострадалия, който бил с наранявания цялото тяло, по лицето и най-вече устата, с избит зъб и счупен друг преден такъв. Двамата се прибрали в дома си, където малко след това дошъл братът на пострадалия на който се обадили - св. Я. М. и който откарал св.М. с автомобила си до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна- ******“ АД, където му били извършени медицински прегледи. На същата дата св.М. бил освидетелстван, като видно от Медицинско удостоверение №1049/2020 г. при прегледа на същия били констатирано – мораво кръвонасядане по горния клепач на лявото око с неправилна форма и диаметър около 2 см.;ожулване по лявата скула с диаметър 1 см;оток и значителна болезненост в областта на лявата буза и брадата на площ около 10-12 см.;отсъствие на първи долен ляв зъб от анатомичното му място с изпълнена с кръв алвеоларна ямка и видно от рентгенография се установява –избиване на същия; първи долен десе зъб болезнен при паалпация, слабо подвижен в предно-задна посока;обработена хирургически рана по лигавицата на долна устна с неравни ръбове с дължина около 6 см, покрита с белезникав налеп и по кожата на същата в лявата половина, рана с дължина 1 см.;рана по брадата в ляво с дължина 3 см. ; ожулвания с диаметър по около 3-4 см по задната повърхност на левия лакът и предната повърхност на лявото коляно личат ; кръвонасядане с неправилна форма с диаметър 6-7 см в лявата поясна област.