Решение № 757 от 13.04.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 757/13.4.2021г. град

Пловдив, 13.04.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на осмнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря В. П. и участието на прокурор Р. К. като разгледа административно дело № 2829 описа на съда за 2020 година, докладвано от председателя, взе предвид следното:

Производство по Глава XI от АПК във вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. З.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –София да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на правата му по чл. 3 от ЕКЗПЧ и на чл.3 от ЗИНЗС във връзка с пребиваването му в Затвора-гр. Пловдив за периода от 10.02.2020г. до 03.11.2020г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на обезщетението. Обстоятелствата, на които основава своето искане се изразяват в обида, възмущение, стрес, болки и страдания, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ под 3 кв. м. нетна площ на човек, наличие на паразити в тях /дървеници, хлебарки и гризачи/, липса на постоянно течаща топла и студена вода, лошо медицинско обслужване, което приравнява на липса на медимиски грижи, с което са му нарушени основни човешки права. В съдебно заседание се представлява от адв.С., който поддържа иска и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество счита иска за изцяло доказан по основание и размер и моли да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и ангажира писмени доказателства. По същество моли исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена като недоказана по основание и размер.

Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като съобрази становищата на страните и прецени събраните доказателства, прие следното от фактическа страна:

Н. З.С. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора-Пловдив за времето от 28.02.2020г., като и към датата на депозиране на исковата молба 03.11.2020г. продължава да е настанен в посочената пенитенциарна институция. Съгласно постъпило становище рег.№ 10381/26.11.2020г. от Затвора-Пловдив, при пребиваването си в периода от 28.02.2020г. до 17.03.2020г., ищецът е бил настанен в приемно отделение ОП-1, което е с квадратура без санитарен възел 26,47 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,80 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,50х1,18/0,97х1,18; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,30х1,18; при капацитет за настаняване 6 лиш.св за периода са настанени 8 лиш.св.; в периода 17.03.2020г.

– 10.04.2020г. е настанен на пост №2, в стая №71, което е квадратура без санитарен възел 25,98 кв.м., квадратура на санитарен възел 4,51 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,60х1,17/0,94х1,17; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,15х1,17; при капацитет за настаняване 6 лиш.св през целия период са настанени над 6 лиш.св.; в периода 10.04.2020г. – 21.08.2020г. е настанен на пост №2, в стая №74; квадратура без санитарен възел 27,25 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,58 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,95х1,12/0,50х1,17; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,25х1,17; при капацитет за настаняване 6 лиш.св през целия период са настанени над 6 лиш.св.; в периода 21.08.2020г. – 28.09.2020г. е настанен на пост №2, в стая №71; квадратура без санитарен възел 25,98 кв.м.; квадратура на санитарен възел 4,51 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,60х1,17/0,94х1,17;

1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,15х1,17; при капацитет за настаняване 6 лиш.св през целия период са настанени над 6 лиш.св., с изключение за времето от 21.08.2020г. до 25.08.2020г.; в периода 28.09.2020г. – 02.11.2020г. е настанен на пост №2, в стая №82; квадратура без санитарен възел 56,09 кв.м.; квадратура на санитарен възел 2,71 кв.м.; прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,65х1,15/1,20х1,20; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,40х1,17; при капацитет за настаняване 14 лиш.св през целия период са настанени до 14 лиш.св., с изключение времето от 23.10.2020г. до 27.10.2020г., от 27.10.2020г. до 30.10.2020г. и от 30.10.2020г. до 02.11.2020г.; в периода 02.11.2020г. до 03.11.2020г. е настанен на пост №2, в стая №71, което е с квадратура без санитарен възел 25,98 кв.м., при квадратура на санитарен възел 4,51 кв.м., прозорци в спалното помещение 2 броя с размери 0,60х1,17/0,94х1,17; 1 брой прозорец в санитарния възел с размери 0,15х1,17, при капацитет за настаняване 6 лиш.св са били настанени 5 лиш.св.. В становището се посочва, че във всички спални помещения, през периодите на пребиваване в Затвора гр. Пловдив, С. е имал постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от настанените лишени от свобода.

Затворът-Пловдив се отоплява с централно парно отопление, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Лишените от свобода ползват банята на затвора по предварително утвърден график. Ищецът е имал определена работа като чистач на втори пост, на шестдневна работна седмица, за което е имал възможност да използва банята ежедневно. По делото е постъпила справка /към/ рег. № 10351/26.11.2020г. от Румяна Даскалова, лекар ординатор МЦ Затвора-Пловдив, в която се посочва, че Н.С. няма медицинско досие, извършен му е един преглед при постъпването му в Затвора-Пловдив и към настоящия момент няма оплаквания от медицинско естество. В становище рег. № 10351/26.11.2020г. се посочва, че за исковия период в помещенията, които е обитавал С. 4 пъти е извършена дезинфеция, дезинсекция и дератизация съгладно сключен договор мужду ГД „ИН“ и фирма „ДДД“ ЕООД гр.София, за което са представени протоколи по месеци.

В хода на съдебното производство е назначена СМЕ и изготвено заключение по нея от вещо лице д-р Б., прието без възражения от страните. В него е нпарвен извод, че предвид наличната медицинска документация към настоящият момент липсват данни за влошаване на здравословното състояние на Н.С.. Не е налична медицинска документация, която да говори за влошаване на здравословното състояние на ищеца и което да е в пряка връзка с пребиваването му в Затвора-Пловдив. Липсват и данни за провеждано лечение и промяна на здравословното му състояние, изискваща медицински грижи. По искане на ищеца са анжажирани и гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля С.И.М., който излага факти и обстоятелства, на които е бил очевидец и Н.С.Т., който отказва да излога факти по процесните обстоятелства. Така свидетелят М. сочи, че познава ищеца от повече от 10 години, като при общото им пребиваване в Затвора Пловдив не са престоявали в едно спално помещение. Излага факти за влошеното здравословно състояние на ищеца, касаещо единствено екземи по главата и припадъци. Ако имама предписани лекарства се дават преди вечеря или след вечеря в стационара.Сочи, че в спалното полещение на ищецът, са настанени постоянно около 6-7 човека, не по-малко от 6. Дървеници и гризачи има, като е възможно тези екземите по главата му да са от дървеници. Посочва, че в стаите личните шкафове за лишените от свобода не достигат, като ищецът също няма шкаф. В Затвора Пловдив има само течаща студена вода и лоши условия в санитарния възел.

При така изяснената фактическа обстановка, като прецени събраните в хода на съдебното производство доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от правна страна:

Искът е предявен от надлежно лигитимирана страна, спрямо легитимен ответник и е процесуално допустим за разглеждане. Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди, свързани с престоя му за времето от 10.02.2020г. до 03.11.2020г. в Затвора-Пловдив, ведно със законовата лихва от 03.11.2020г. -датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите, който счита, че са пряка последица от допуснатото нарушение от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС. В тази връзка на първо място съдът съобрази разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС, която предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните за това съображения:

Установените правила в Част VII от ЗИНЗС не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/. Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Ш.срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5832f876-52cb-4ff5-a6d6-378640a43343