Решение № 3385 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3385 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330113652 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по обективно и субективносъединени искове по чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. 22 от ЗПК, чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на И. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "С.С." №..., ет. ..., ап. ... срещу „Изи Асет Мениджмънт“АД за признаване за недействителен договор за паричен заем № 3993723/01.12.2020 г., евентуално прогласяване нищожност на клаузата на чл.

4, от договор за паричен заем № 3993723/ 01.12.2020г. и заплащане на сумата от 25,40 лв.-недължимо платена лихва по договора за заем, ведно със законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда – 27.09.2022 г. до окончателното погасяване и срещу „Файненшъл България“ ЕООД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 154,60 лева – платена без основание по договор за поръчителство, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 27.09.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 01.12.2020г. ищецът сключил Договор за паричен заем № 3993723 / 01.12.2020г. с „Изи Асет Мениджмънт“АД , по силата на който била отпусната сумата от 300 лева, платима на четири вноски от по 81,35 лева. Счита, че договорения фиксиран лихвен процент бил размер на 40 % , а ГПР бил в размер на 49 %. Дължимата обща сума по договора била в размер на 325,40 лева, от които 300 лева главница и 25,40 лихва. Твърди се, че ищецът заплатил сумата от 480 лева.

Сочи, че в чл.4 от договора било уговорено, в срок от три дни да бъде предоставено едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия или одобрено от заемателя 1 дружество – поръчител. В деня на сключване на договора за заем бил сключен и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД.

Дружеството следвало да обезпечи пред заемодателя - „Изи Асет Мениджмънт“АД задълженията на ищеца. Към падежната вноска по заема била начислена и сумата от 38,65 лева, дължима по договор за гаранция.

Общо дължимата сума по договор за гаранция била в размер на 154,60 лева.

Твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени разпоредбите на ЗПК. Сочи, че липсвала информация относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му.

Изискването ГПР да не надхвърля 50% , а именно петкратния размер на законната лихва, и на общата дължима сума били изпълнени формално. В случая договорената лихва в размер на 40% и ГПР в размер на 49 %, надхвърляли законната и това представлявало нарушение на добрите нрави.

В договора за заем не се съдържали конкретни параметри на общо дължимата сума с включен в нея ГПР, нито какъв бил размера на възнаградителната лихва, а само ГПР. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следвало да включва всички разходи по кредита. Спазването на това изискване давало информация на потребителя как в образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи се, че общо дължима сума по договора била записана сумата от 325,40 лева, но не била включена в ГПР сумата от 154,60 лева, представляваща гаранция по сключен договор за предоставяне на гаранция.

По този начин ГПР от 49 % не съответствал на действителния, тъй като надвишавал почти двойно предоставения кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Счита за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на сключения договор за заем. В договора ясно бил посочен точният размер на задължението и срока.

Неправилно било и твърдението, че не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран. В настоящият случай размерът на ГПР бил изрично посочен. Изчислението му било направено към момент на сключване на договора, като в договора ясно били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.Сочи се, че договорът за заем има всички необходими реквизити. Сочи, че договорът за 2 поръчителство е едно второ, акцесорно, облигационно правоотношение и не би могло дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по договор за паричен заем. Това възнаграждение не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана. ГПР се изчислявал към момент на сключване на договора за кредит, която дата е нямало яснота дали заемателят ще предостави обезпечение или не. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора заем не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределяла във времето с изплащането на всяка една от вноските., посочени в погасителния план. В чл.2 от договора страните били уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%., който бил ясно, точно и подробно разписан в договора за заем как е формулиран и не можело да се приеме, че клаузата с която е уговорената възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави.

В срок по чл.131 от ГПК е депозиран и отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковете. Твърди, че ищеца имайки интерес да изпълни точно задълженията по сключения договор за паричен заем с другия ответник е потърсил услугите на дружеството поръчител. Счита твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави за неоснователно и поради това, че в отношенията между страните действа принципът на свободно договаряне. Поръчителят сключил договора за поръчителство единствено поради възлагане от страна на ищеца и то само при условие, че ще получи уговорено възнаграждение. В действителност отговорността на поръчителя има акцесорен характер, но също била и относително самостоятелна. Ищецът неправилно считал, че по договора за поръчителство не се дължи уговорено възнаграждение. Дори и договорът да бъде приет за нищожен, то ответникът изпълнявайки задължението си по договора със заемателя, имал право да получи възнаграждение в пълен уговорен размер.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

3

От представените писмени доказателства-договор за заем от № 3993723 о т 01.12.2020 г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в заем сума от 300 лева, дължима на 4 месечни вноски от 81,35 лв., при 40 % лихва; 49 % ГПР.

Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение чрез поръчител.

От представения договор № 3993723 от 01.12.2020 г. за поръчителство е видно, че на същата дата между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор по силата, на който последния да отговаря пред “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД солидарно с ищеца за предоставената в заем сума от 300 лв. срещу възнаграждение от 154,60 лв. дължимо на вноски от по 38,65 лв. платими на крадитора “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД на падежа на вноските по заема.

От представената справка от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД (лист 72 от делото) е видно, че в периода 31.12.2020 г.-31.03.2021 г. са извършени плащания по договора за кредит в размер от 325,40 лв., които са погасили главницата от 300 лв. и 25,40 лв. –договорна лихва.

От представената справка от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (лист 86 от делото) е видно, че са извършени плащания по договора за поръчителств в размер от 154,60 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит. Следователно сключените договор за заем и договор за поръчителство имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

След изследване съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него предвидени в цитираните разпоредби.

По с о ч е н е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 4

ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от липсата на спор, че в същия се включва единствено лихвата намира, че невключването на възнаграждеинето за гаранция, доколкото в договора за кредит е предвидено предоставяне на гаранция представлява нарушение на ЗПК. Това противоречие със закона навежда недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Ето защо този иск се явява основателен и следва да се уважи.

Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 25,40 лв. за възнаградителна лихва същата се явява дадени без основание по аргумент на чл. 23 от ЗПК и подлежи на възстановяване на ищеца. Ето защо и иска по чл.

55 от ЗЗД спрямо този ответник се явява основателен и следва да се уважи.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

П о отношение договора за поръчителство съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай кредитор. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" А Д . Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит.

Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение . Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 154,60 лв. за 5 възнаграждение по договора за поръчителство същата се явява дадени без основание и подлежи на възстановяване на ищеца. Ето защо иска по чл. 55 от ЗЗД спрямо този ответник се явява основателен и следва да се уважи.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Предвид това ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД следва да заплати на ищеца сумата от 100 лв. за държавна такса, ответника "Файненшъл България" ЕООД -сумата от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.