Решение № 287 от 15.07.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Русе, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета А.

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20264500500456 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. И. С. от с. Р., Р. област чрез пълномощника адв. Б. А. от АК – Русе против решение №582/23.04.2026 г., постановено по гр.д. №387/2026 г. по описа на РС – Русе, с което е уважен предявеният от Община Сливо поле установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, отменен е на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативния нотариален акт за собственост – вх.рег. №14778, акт №47, том 40, вписан на 28.11.2025 г. в СВ – Русе и е осъдена да заплати сумата в размер на 617.92 евро съдебни разноски. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което претенцията на насрещната страна се отхвърли. Иска присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Община Сливо поле чрез пълномощника си адв.

В. Х. от АК – Русе е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

1

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявения от Община Сливо поле против жалбоподателката установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съединен с искане по чл.537, ал.2 от ГПК.

Предмет на иска за собственост е ПИ с идентификатор ***, находящ се в с. Р., общ. С. П., ул. "Б. М." № ** с площ от 1454 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план: кв.10, парцел ІV-925 с описани граници.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства, е установено, че с акт № 113/06.05.1965 г. за държавна собственост е актуван недвижим имот, находящ се в с. Р., обл. Р., представляващ застроено дворно място от 1560 кв.м., обособено в парцел IV-925 в кв. 10 по плана на селото на основание Укази № 547 и 141, Закон за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места. В акта е посочено, че имотът е отстъпен за ползване на СНС Бабово и е добавено наличие на отстъпено право на строеж съгласно удостоверение №2039/10.10.1972 г. От удостоверението на Общински народен съвет с.Бабово №2039/10.10.1972 г. е видно, че на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, наследниците на П. М. Д. са собственици на жилищна сграда на един етаж от две стаи и една кухня с обща застроена площ от 58 кв.м., направена в държавно дворно място, парцел IV-925, кв.10 по плана на с. Р., както и че на основание чл.6 от Закона за уреждане правата на лицата заели или получили държавни дворни места /ДВ бр. 73/1964 г./ правото на строеж на наследниците на П. М. е отстъпено безвъзмездно. Установено е по делото, че М. И. С. е законен наследник на П. М..

Съгласно Удостоверение - изх. № СП-275/16.01.2026 г., изд. от Община 2

Сливо поле УПИ IV-925 в кв. 10 по регулационния план на с. Р. от 1964 г. е идентичен с парцел III-407, кв.73 по стар план, действащ до 1964 г., който в разписния лист към този план на с. Р. фигурира като общинско дворно място.

С писмо - изх. № 1529/17.06.2002 г. на Кмета на Община Сливо поле до Областния управител на Област Русе е поискано деактуването на процесния имот поради това, че по реда на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС същият имот преминава в собственост на Община Сливо поле и със Заповед № 1340/07.07.1964 г. на ОбНС-Русе е одобрен плана на селото, според който терените са отредени за жилищно строителство.

Със Заповед №796/29.07.2002 г. Областният управител на Област Русе е наредено отписването на имота от акатовите книги за недвижими имоти държавна собственост.

Процесният недвижим имот е актуван с Акт № 1563/ 30.03.3034 г. за частна общинска собственост на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и Заповед № 796/29.07.2002 г. Областният управител на Област Русе. На основание чл.56, ал.1 и чл.59, ал.1 от ЗОбС във вр. със Заповед РД-1836/10.07.2007 г. на Изп. директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри е съставен нов Акт за частна общинска собственост № 3281/30.11.2018 г., вписан в СВ - Русе на 05.12.2018 г., в който процесният имот е описан като застроено дворно място с площ 1454 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на село Р., с посочени граници на имота. В АЧОС, графа „Забележки“ е отразено, че въз основа на отстъпено право на строеж в имота е построена едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 61 кв.м. - собственост на М. И. С. съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №160/ 29.12.1992 г., т.7, д. №8103.

В имота е построена и втора сграда с идентификатор *** за енергопроизводство, за която липсват документи, удостоверяващи право на строеж и на собственост.

С нотариален акт № 160, том VII, дело №8103/29.12.1992 г. по описа на нотариус Ц. М. при РС - Русе М. С. е призната за собственик по давностно владение на жилищната сграда, изградена върху държавно дворно място от 1560 кв.м., съставляващо по плана на селото УПИ IV-925 в кв. 10. Имотът е 3 деклариран от от нея като в приетата по делото декларация по декларация по чл.14, чл.7 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ същата е заявила, че собствеността се простира само върху сградата / без земята/.

С нотариален акт №167, том VI, дело №960/27.11.2025 г. на нотариус А.

Ф., вписан в СВ - Русе - вх.рег. №14778/28.11.2025 г., акт №47, т.40, дело №8591/2016 г. М. И. С. е призната за собственик по давностно владение на Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1454 кв.м., находящ се в с. Р., ул. "Б. М." № **. Нотариалният акт е съставен въз основа на писмени документ – молба- декларация и удостоверение, издадено от Община Сливо поле, в които изрично е посочено, че имотът е частна общинска собственост.

След снабдяване с констативния нотариален акт М. С. отправя искане за деактуване на имота до Община Сливо поле - вх.№ СП-8378 от 15.12.2025 г.

С показанията на разпитаните св.Т. Г. и св.М. Г. се установява, че в процесния имот до смъртта си са живели родителите на жалбоподателката, че те, а впоследствие жалбоподателката и нейния съпруг повече от 50 години се занимавали с двора като отглеждали зеленчуци и поддържали мястото.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявения иск за собственост по съображения, че Община Сливо поле е установила по делото придобивното си основание, както и че жалбоподателката не е установила осъществяване на фактическия състав на придобивната давност.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти въз основа на събраните доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.483 от ГПК /отм./, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, защото такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то констативния нотариален акт, удостоверяващ 4 принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява, както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.

За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл.193 от ГПК, тъй като не касае истинността на документа, а съществуването на удостовереното с него право.

Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание.

В настоящият случай Община Сливо поле – ищец в първоинстанционното производство, се легитимира като собственик на процесния поземлен имот с АЧДС №3281/30.11.2018 г., вписан в СВ-Русе на 03.12.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОбС актът за общинска собственост е официален документен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на 5 собственост.

Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК установява, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината титуляр на правото на собственост не е собственик.

В настоящият случай чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, жалбоподателката е оспорила правото на собственост на Община Сливо поле, поради което в нейна доказателствена тежест е да установи придобиването на собствеността на посоченото в нотариалния акт придобивно основание- давностно владение.

Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност - изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението съгласно цитираната правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството жалбоподатеката не е установила придобиването на поземления имот в резултата на давностно владение.

По делото е установено, че процесния недвижим имот е актуван като държавен с АДС №113/06.05.1965 г. на основание Укази №547 и 141, Закон за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни места.Установено е, че в държавното дворно място е построена едноетажна жилищна сграда. От удостоверение №2039/10.10.1972 г., издадено от ОбНС с.Бабово е видно, че на наследниците на П. М. Д. е признато право на строеж за изградената в имота жилищна сграда на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места безвъзмездно.