Решение № 4687 от 12.07.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

12.07.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6839/2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.И.Ш., с която е предявен срещу И.А.Г. иск с правно основание чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ за сумата от 146535 лв. – частичен от сумата 293070 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 23.12.2008 г., заедно със законната лихва от 06.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че ответницата е издала запис на заповед на 23.12.2008 г., с който се е задължила да му плати сумата 293070 лв. и което задължение не е изпълнила. Записът на заповед обезпечава изпълнение по заемно правоотношение, по силата на което й е предоставил посочената сума, за да може ответницата да закупи апартамент в гр. София на общата им дъщеря. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 146535 лв. – част от общото задължение от 293070 лв. по записа на заповед.

Ответницата оспорва иска. Оспорва автентичността на записа на заповед, като твърди, че е подписала празен лист, върху който впоследствие е бил нанесен текстът на записа на заповед. Твърди, че с ищеца нямат предхождащи отношения, за обезпечаване на които да е бил издаден записът на заповед, поради което не дължи плащане по него. В случай че съдът приеме, че ищецът има вземане по записа на заповед, счита, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че по изп.д. № 210/2010 г. на ЧСИ рег. № 853 е била реализирана публична продан на собствения й недвижим имот, в резултат на което на взискателя А.И.Ш. е била изплатена сумата от 183131,65 лв. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ:

С определение от 18.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 5424/2010 г. на СГС, са обезсилени заповед за изпълнение от 05.02.2010 г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени в полза на ищеца по ч.гр.д. № 1193/2010 г. на СГС за вземането му по запис на заповед от 23.12.2008 г. В резултат на това и с оглед недопустимостта на първоначално предявения иск по чл.422 ГПК, ищецът е преминал към осъдителен иск по чл.535, вр. чл.463, ал.1 ТЗ, който е предмет на разглеждане в настоящото производство в заявения размер съобразно допуснатото изменение на иска в последното съдебно заседание – като частичен.

Установява се от запис на заповед от 23.12.2008 г., че И.А.Ш. като издател се е задължила неотменимо срещу представяне на записа на заповед без разноски и без протест да изплати сумата от 293070 лв. на падеж 01.11.2009 г. на поемателя А.И.Ш. или на негова заповед. В записа на заповед е посочено, че е платим без разноски, без протест и без да е необходимо предявяване.

Налице е редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ. Посоченият падеж е на определен ден съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ, вр. чл.537 ТЗ. На 01.11.2009 г. е настъпила изискуемостта на вземането по него.

Ответницата прави две групи възражения: за неистинност на документа („кражба на подпис“) и за неосъществяване на каузалното правоотношение, в обезпечение на което е издаден записът на заповед.

По първата група възражения:

Ответницата твърди, че не е подписвала процесния запис на заповед, а е положила подпис на празен лист, върху който впоследствие е нанесен текстът на записа на заповед. По делото са приети четири почеркови експертизи:

От заключението на първоначалната съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът за „издател“ в записа на заповед е положен от ответницата. Поради липата на пресичане на щрихи между печатния текст и подписа, вещото лице не е успяло да се установи хронологичната последователност на написване на текста и полагане на подписа. Изводът, че записът на заповед е подписан от ответницата, се потвърждава от допълнителното заключение на съдебно-почерковата експертиза, която е изследвала свободни и условно свободни сравнителни образци от нейния подпис, установявайки, че вариантността на подписите-образци е в рамките на нормалната, проявяваща се при всеки човек.

От изготвената експертиза от специалист-експерт при НИКК-МВР се установява, че за да се определи последователността на изпълнение на ръкописни и печатни текстове, подписи и др. в даден документ, е необходимо да се изследват пресечните участъци на щрихите им. В случая подписът за „издател“ не пресича печатния текст, но технологията на отпечатване на документа (с лазерен принтер) предполага зацапване с тонерни частици в белите полета на хартиената повърхност на страницата, което дава възможност да се определи последователността на отпечатване на текста и полагане на подписа, като се изследва взаимното разположение на тонерните частици и химикалната паста в щрихите на подписа. При изследване на щрихите на подписа в случая се наблюдава отлагане на химикална паста върху тонерните частици и не се наблюдават частици над химикалната паста, което дава основание да се приеме, че подписът на документа е изпълнен след отпечатване на текста.

Горното се потвърждава изцяло от заключението на допуснатата тройна експертиза, според което в щрихите на подписа за „издател“ в изследвания запис на заповед се наблюдават тонерни частици, върху които е отложена химикална паста. Според експертите първо е отпечатан текстът с лазерен принтер и след това е положен подписът за издател.

С оглед изложеното, съдът намира за установено по безспорен начин, че подписът за „издател“ за записа на заповед е положен от ответницата, след като е бил отпечатан текстът на записа на заповед, поради което е неоснователно възражението на ответницата относно автентичността на записа на заповед, включително с твърдение за „кражба на подпис“.

По втората група възражения:

При предявяване на иска ищецът се е позовал на записа на заповед, без да сочи каузално правоотношение, за обезпечаване на което е бил издаден записът.

Ответницата е противопоставила възражение за липса на каузално правоотношение, тъй като след развода й с ищеца през 2005 г. между тях не са налице материални правоотношения, които да обосноват издаването на записа на заповед в качеството му на обезпечение. В отговор на възражението на ответницата ищецът е навел твърдения за каузално правоотношение, а именно – за заем, предоставен от него на ответницата с цел закупуване на недвижим имот за тяхната дъщеря.

В хода на процеса ищецът е ангажирал писмени доказателства, целящи да установят, че е разполагал със сумата по записа на заповед, а именно: със сумата от 80000 лв., отпусната по договор № 80600КР-АА-4703 от 04.07.2005 г. за предоставяне на ипотечен кредит за закупуване на недвижим имот; сумата от 195000 щатски долара, представляваща върнати заемни средства от Т.С.на ищеца в качеството му на законен наследник на заемополучателката - неговата майка В.М.; сумата от 193000 лв. – заем, предоставен му от П.И. П. и сумата от 120000 лв. от продажба на собствени имоти в периода 2000 г. – 2008 г.

Съдът намира за напълно неотносимо обстоятелството дали ищецът е разполагал с посочената сума, тъй в случая се твърди каузално правоотношение по договор за заем по чл.240 ЗЗД, чийто фактически състав включва: първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемополучателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемополучателя. В случай че се установи предаване на сумата, то очевидно заемодателят е разполагал с нея. В случай че не се установи предаване на сумата, без значение е дали соченият като заемодател е разполагал със сума в такъв размер или не, след като не я е предоставил на заемополучателя. Ето защо всичките ангажирани доказателства за собствени на ищеца парични средства могат да бъдат само някаква индиция, но не и пълно доказване на сключване на договор за заем. В същото време следва да се изясни каква е последицата от липсата на проведено главно доказване за наличие на задължение по каузално правоотношение. По този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно разясненията по т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Съгласно приетото в мотивите на цитираното ТР вариантите на развитие на делото са следните: 1). Когато е въведено от страните каузалното отношение, в обезпечение на което е издаден записът на заповед, съдът го обсъжда, като разглежда конкретните възражения за погасяване на задълженията по каузалното отношение. Ако няма спор между страните относно конкретното каузално отношение и връзката му с ценната книга, съдът разглежда релевираните от ответника възражения относно погасяване на задължението. 2). Ако е въведено каузалното отношение, но страните спорят относно връзката му с издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, съдът обсъжда в мотивите на решението този въпрос, като изследва с кое конкретно каузално отношение е свързан записът на заповед, съответно – възраженията относно това каузално отношение. 3). Ако е налице редовен от външна страна менителничен ефект и е направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Съдът приема, че в процесния случай е налице последната (трета) хипотеза на общо оспорване от страна на ответника, че не дължи и оспорване на връзката със заявеното от ищеца каузално отношение, без обаче да сочи друго, по което да е подписал ценната книга. При това положение ищецът не е длъжен да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него и ответника, във връзка с което е издаден записът на заповед.

Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник претендираното парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В случая ответницата се е бранила с възражение, че не е полагала подпис под процесния запис на заповед, а е подписала празен лист, върху който в последствие е нанесен текстът на записа на заповед, т.е. оспорила е автентичността на записа на заповед. В съдебната практика /решение № 143 от 1.02.2013 г. по т.д. № 870/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 213 от 22.12.2014 г. по т.д.

№ 2700/2013г. на ВКС, ІІ т.о./ се приема, че е налице общо възражение на иска в случаите, когато ответникът възразява, че не е издал записа на заповед, респ. че е налице безпаричност на записа на заповед. С оглед обаче на приетите експертизи по делото, които съдът кредитира изцяло, това възражение се явява изцяло неоснователно. Извън него ответницата не е противопоставила възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение, а е твърдяла, че между нея и ищеца няма други отношения извън записа на заповед и че не дължи сумата по записа на заповед, тъй не е встъпвала в никакви правоотношения с него. Процесуалната позиция на ответницата следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед.