Решение № 260417 от 04.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-32 Година 2021, 04. юни гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на дванадесети април година две хиляди двадесет и първа, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 1840 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Т.Ф.Ш., гражданка на ***, род. на *** г. в ***, адрес: ***, против решение № 2102 от 02.09.2019 г. по гр.д.3484/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на въззивницата, че тя дължи на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр.Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, сумата от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187.59 лв, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да заплати на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, адрес гр. Поморие, ул.„Княз Борис I” № 211, представлявани от председателя на управителния съвет Мартин Чолаков, деловодни разноски за исковото производство в размер на 359.84 лв, и за заповедното производство по ч.гр.д.9424/2017 г. на БРС - в размер на 23.37 лв.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че независимо от представените доказателства, от фактическа страна първоинстанционният съд не е съобразил, че: хотелът, разположен в центъра на комплекса е собственост на едно лице; самостоятелна сграда е и не следва да се „числят общи части“ за нея; за всеки самостоятелен обект в комплекса общите части следва да се изчисляват от съответната сграда, в която се намира СО, а не от целия комплекс; ищецът не е доказал, че е извършвал дейности по управление и поддръжка на общите части в комплекса. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда досежно размера на исковата претенция; досежно възражението на въззивницата, че през календарната 2015 г. не е ползвала имота си повече от 30 дни, за което се твърди, че съдът не е счел за безспорно това обстоятелство, независимо от това, че по повод това, че възражението не е било оспорено от ищцовата страна; по отношение на възражението, че дейности по управление и поддръжката на общите части в комплекса не са извършвани от ищеца; относно възражението на ответницата за липсата на активна материална материална легитимация за ищеца; както и по възражението за погасяване по давност на исковата претенция. Твърди се наличие на допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на конкретни указания и неяснота при разпределяне на тежестта на доказване на извършването на дейностите по управление и поддръжка на ЕС.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивницата. На основание чл.266, ал.3 от ГПК, във въззивното производство са представени нови писмени доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия - Етажна собственост, находяща се в сграда „Феста Апартмънтс Поморие”, чрез процесуалния й представител адв.Станимир Стоичков, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, че въззивницата е собственик на самостоятелен обект (апартамент) в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, а претендираните от нея суми са определени с решение на ОСЕС от 12.11.2014 г. Оспорват се възраженията на въззивницата във връзка с учредяването на ЕС, като се излагат подробни съображения. Посочва се как е определен размерът на дължимите от ответницата суми. Оспорва се като недоказано възражението на въззивницата, че не дължи сумите, тъй като не била ползвала имота си повече от 30 дни през 2015 г. По отношение на възражението във въззивната жалба за липсата на активна легитимация на ищеца се твърди, че въззивницата като собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, дължи сумите за поддръжка и управление на ЕС на самата ЕС, без значение кой конкретно извършва тези дейности. Оспорва се като неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че същата дължи на Етажната собственост сумата от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно взето на 12.11.2014 г. решение на ОС, ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 264.12 лв, начислена от 20.01.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва, начиная от 18.12.2017 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 9424/2017 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди се, че ответницата е собственик на апартамент (№ 352) в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие, за който, съгласно взети решения по т.2 от дневния ред на проведено на 12.11.2014 г. Общо събрание на етажната собственост, за 2015 г. дължи сумата от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., както и мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 264,12 лв, начислена за периода от 20.01.2015 г. до 30.11.2017 г. Твърди се, че поради неизпълнение от ответницата на това нейно задължение, по искане на ищцовата ЕС, по ч.гр.д.9424/2017 г. по описа на БРС, съдът е издал в полза на ЕС против ответницата Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, против която заповед длъжницата е подала възражение.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр.чл.6, т.8, 9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответницата е оспорила исковете като недопустими, а по същество – и като неоснователни. Твърди се, че в случая се касае за комплекс, който не е от „затворен тип“ по смисъла на §1 от ДР ЗУЕС, но е съставен от 5 отделни сгради – 4 жилищни и 1 хотелска сграда. В този смисъл се твърди, че в отделните жилищни блокове е възникнала отделна етажна собственост, която следва да се управлява от Общо събрание, отделно за всяка жилищна сграда.

На второ място се твърди, че ответницата не е била известена за проведеното на 12.11.2014 г. ОС ЕС, поради което тя се ползва от оспорването на решенията на това ОС, извършено от друг етажен собственик, по гр.д.737/2017 г. на ПРС. По отношение на взетите решения на това ОС се твърди, че решението по т.2 за заплащане на такса от 9 евро на кв.м.без ДДС противоречи на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, поради което е незаконосъобразно и дори нищожно. Заявява се и възражение, че през 2015 г. ответницата не е пребивавала в апартамента си повече от 30 дни, поради което не дължи такса за поддръжка и управление. Сочи се, че претенцията е недоказана и по размер, тъй като в решението по т.2 не е уточнено на каква база се изчислява такса за поддръжка. По отношение на решението за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ се твърди, че е недопустимо да се взема такова решение, след като този въпрос не фигурира в дневния ред. Излагат се твърдения още, че управление и поддръжка на комплекса не са били извършвани нито от тази „мнима“ ЕС, нито от ангажирано от нея лице, т.е.няма налице услуга, която да трябва да се заплати от живущите. Твърди се, че ответницата не дължи претендираните от нея суми и защото през 2015 г. са проведени общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в отделните блокове, на които събрания са учредени отделни ЕС за всеки жилищен блок. Сочи се, че след учредяването им, тези отделни ЕС извършват всички дейности по управление и поддръжка на общи части, и ответницата „се чувства длъжна да участва разходите“ на тази нова ЕС на блока й. Заявено е и възражение за погасяване по давност (с изтекла тригодишна давност) на вземането против ответницата.

С обжалваното решение БРС е признал за установено, че ответницата дължи на етажните собственици в ищцовата Етажна собственост, сумата от 907,34 лв, представляваща годишни разходи за управление и поддръжка на общи части и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г., съгласно решение на ОС от 12.11.2014 г., ведно с мораторна лихва върху посочената сума, в размер на 187,59 лв, начислена за периода от 18.11.2015 г. до 30.11.2017 г., както и законна лихва, начиная от 18.12.2017 г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен искът за мораторна лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 264,12 лв, за периода от 20.01.2015 г. до 17.11.2015 г. На ищеца са присъдени съдебни разноски за исковото и за заповедното производство. Съдът е приел, че е налице Етажна собственост по отношение на целия комплекс, доколкото решенията за учредяване на отделни етажни собствености за всеки блок/секция, са били отменени по съдебен ред. Съдът е приел още, че ответницата като собственик на самостоятелен обект в ЕС, дължи, съобразно приетото на ОС ЕС решение, разходите за управлението и поддържането, за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, както и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", които в случая са определяеми. Съдът е приел, че останалите възражения на процесуалния представител на ответницата касаят законосъобразността на взетите решения на ОС, които могат да се разглеждат в производство по чл.40 от ЗУЕС, каквото не е настоящото. На последно място съдът е приел, че възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно.

Решението на БРС е обжалвано само от ответницата, съотв.само в осъдителните части, поради което в отхвърлителната си част, решението на ПРС е влязло в сила.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Между страните не е спорно, а е видно и от представените Справка по кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – Бургас и Справка по лице от СлВп-гр.Поморие, че ответницата Ш. е собственик на апартамент № ***, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, със застроена площ от 55,38 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,72 кв.м., находящ се в сграда, в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, ***, находящ се в гр.Поморие, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972 по плана на гр.Поморие, и представляващ обекта от процесната ЕС, за който се претендират посочените суми.

Не е спорно, че на 12.11.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие", на което по т.2 от дневния ред са взети следните решения: избор на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка; определяне на годишна такса за поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта; и създаване на фонд „Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят по 3 евро на кв.м. Не се спори, че решенията на проведеното ОС ЕС са атакувани от различни етажни собственици, (вкл.по гр.д.737/2017 г. на ПРС и по гр.д.619/2019 г. на ПРС, до влизане в сила на акта по което дело, настоящото дело бе спряно от въззивния съд), но като краен резултат, след постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на производството по гр.д.619/2019 г. на ПРС, решенията на ОС ЕС от 12.11.2014 г. са стабилизирани.