Решение № 261745 от 25.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№……………../……………..2021 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна

Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15856 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Р.Й.Р., ЕГН **********,***, действаща чрез адв. Т.

И., срещу О. В., с адрес: *, действаща чрез юрк. С.Ц., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 1./ сумата от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени травматични увреждания и негативни емоционални и психически преживявания, причинени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 23.02.2019 г. в к.к. „*“, О. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 2./ сумата в размер на 1275.56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.02.2019 г. до 11.12.2020 г.; 3./ сумата в размер на 198.89 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за направени разходи за медикаменти и таксиметрови услуги вследствие на увреждането на ищеца причинено от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.12.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на

23.02.2019 г. по време на разходка по плажната ивица около хотел „*“ в к.к. *, където ищцата била отседнала, същата била нападната от бездомно /безстопанствено/ куче с маркировка, което я е съборило и ухапало по дясната подбедрица. Твърди се, че пострадалата не могла да стане, тъй като изпитвала силни болки в крака, била силно уплашена и не знаела какво да направи. Посочва се, че кучето било голямо, оранжево с марка на ухото. Излага, че не е можела да върви сама, поради което след първоначалния шок, успяла да се обади на приятел, който ѝ помогнал да се придвижи до хотела, откъдето позвъняли на телефон 112 и около 16:30 ч. пристигнал екип от Районното поделение на МВР, а след тях дошъл и екип от Центъра за спешна медицинска помощ. Твърди, че служителите на рецепцията на хотела са казали, че също са виждали оранжевото голямо безстопанствено куче на плажа, което било много агресивно. Ищцата била транспортирана до МБАЛ „*" - спешно отделение, където ѝ направили първична обработка на раните и ѝ назначили терапия. Р.Р. била насочена към хирург, който обработил раните, назначил последваща терапия, както и смяна на превръзки и дренажи на два пъти в седмицата, тъй като раните не били повърхностни.

Посочва се, че едната от раните била разкъсна, а другите – прободни, от проникналите в тъканта зъби на кучето. Излага, че за посещенията си при хирурга, се налагало да използва таксиметрови услуги, тъй като била в обективна невъзможност да шофира и да използва личния си автомобил. Била насочена и към инфекционист за противобясна профилактика, като започнала пълен курс противобясна ваксина с пет броя апликации по схема, но след втората апликация на ваксината получила алергична реакция, което наложило последващи посещения при дерматолог, инфекционист и алерголог. Назначена била терапия от дерматолога, но след третата апликация на ваксината обрива се разразил с нова сила, което наложило приема на нови медикаменти, а след всяка следваща апликация на ваксината, обривите се появявали отново, като сърбежът бил нетърпим, потискащ и изнервящ.

Лекарите предположили, че обрива може да е краста, което още повече травмирало ищцата и докато се уточни диагнозата, същата се изолирала от всички, стояла в дома си сама, не отговаряла на обаждания и нямала желание да контактува с никого, не искала да се вижда с приятели, родители, децата си, колеги. Въпреки, че диагнозата се отхвърлила, психичното ѝ състояние останало същото. Твърди, че е направила алергична реакция и към медикаментите, с които обработвали раните и полето около тях, вследствие на което получила изгаряния и мехури по тези участъци, което допълнително натоварило психичното и състояние. Поради това на ищцата било издадено продължение на болничния лист за временна неработоспособност. Твърди, че раните ѝ заздравявали трудно, а след последната апликация на ваксината, обривите се разразили отново, като тази ситуация продължила още четири месеца. Наложило ѝ се е да отсъства от работа в продължение на два месеца, а принудителната ѝ неработоспособност в този период на възстановяване също я потискала, защото финансите ѝ за преживяване били ограничени, а разходите за медикаменти не били малки. Твърди се, че в следствие на преживяното ищцата станала много потисната, изолирала се от контакти, не излизала от дома си, плачела непрекъснато, не можела да спи, не можела да се храни, отслабнала на тегло около 10 килограма, а състоянието продължило с голяма интензивност около 11 месеца. Същата станала избухлива, раздразнителна и конфликтна, което наложило прибягването до психотерапевтична помощ. Твърди, че и към настоящия момент изпитва силен страх и ужас от кучета и се разтреперва само при вида на куче, било то и домашно, като често сънувала преживяното. Поддържа се, че задължението за полагане на грижи за безстопанствените животни е в тежест на съответната община.

По същество се моли съдът да уважи предявените осъдителни искове.

Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника - О. В., в който се сочи, че предявените искове са допустими, но се оспорват същите както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че на 23.02.2019 г. в к.к. * ищцата е била ухапана от куче. Подробно се посочва обаче, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД, доколкото общината си е изпълнила законовите задължения и не е налице противоправно бездействие от нейна страна. По повод алергичната реакция на ищцата, вследствие на ваксините, се излага, че е следвало същата да бъде предварително тествана, за да бъде избегнат този резултат. Поддържа, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и размерът му не е съобразен с характера на травматичното увреждане, продължителността на лечението, понесените от пострадалата болки, страдания и преживян страх. Моли за отхвърляне на исковете, в условие на евнтуалност - за намаляване размера на търсеното обезщетение, съобразно принципа за справдливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Претендира разноски.

В хода на откритото съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез адв. Т. И. поддържа предявените искове.

Ответната община, редовно призована за същото съдебно заседание, чрез юрк. С.Ц. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото, че на 23.02.2019 г. в к. к. * е настъпил инцидент, при който ищцата Р.Р. е била ухапана от безстопанствено куче; че за случката е регистрирано обаждане на телефон 112. Тези факти се констатират и от ангажираните по делото от ответната страна писмени документи на л. 58-л. 64.

От приобщеното към материалите по делото експертно заключение по СМЕ се установява, че раната от ухапване е в областта на дясна подбедрица с кръвонасядане и оток по кожата на подбедрицата около раната.

Констатира се, че се касе за една по-обширна разкъсна и две проподни рани. След извършена първична хирургична обработка на раните е поставен тетаничен анатоксин и е назначено антибиотично лечение.

Ищцата е насочена за курс противобясна ваксина и препоръки за проследяване на раната от хирург. Установява се още, че диагностицираното увреждане обуславя медикобиологичният критерий временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В процесния случай се касе за рана в границите на кожата без засягане на подлежащи структури. Раната е обработена и наблюдавана в амбулаторни условия. Обичайният възстановителен период при подобни наранявания е в границите на не повече от месец. Констатира се още от заключението, че в хода на възстановителния процес при пострадалата се е развила алергична реакция, изразена със специфични обриви по кожата около раната и други пръснати по тялото. Това усложнение е наложило допълнителни консултативни прегледи. Приета е диагноза контактен алергичен дерматит от медикаментите, използвани при локалното третиране на раната. Последващото лечение е насочено основно за овладяване на алергичната реакция. Наличието на усложнения в раневата зона е довело до вторично зарастване, което е удължило срока за епителизация. Вещото лице предполага, че посочването или откриването на алергичния агент би избегнало прилагането му на по-ранен етап.

В хода на на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че алергичната реакция не е в резултат на противобясната ваксина и за това тя е продължила в пълния си курс. Алергията била в резултат на препаратите, които са използвани за обработка на раната – в частност тези, които са съдържали йод и се изразяват в това, че около раната се развиват обривни единици, като плака или като отделни мехурчета. Основната характеристика на алергичния обрив е сърбежът и зачервяването, като е възможно да има и известна степен болка.

Сочи, че наличието на алергична или възпалителна реакция около една рана удължава процеса на нейното зарастване, но това не се отразява на основната функция на крайника и затова се приема квалификационен признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице не може да посочи дали неоздравяването на раната към м.април 2019 г. е в резултат на алергичната реакция или на самата рана.

Заключението на вещото лице е в унисон с приобщената по делото медицинска документация, находяща се на л. 8 и следв. от делото.

От ангажирнаите фактури и касови бележки се констатира, че ищцата е закупила медикаменти /парацетамакс; нимезил; аксеф; алора; арлеверт; линекс форте; енетра; далацин; джинджира алба; фортекал; дипрозон крем; санитарни материали и т. н./ на обща стойност 185.87 лева, като е заплатила и таксиметрови услуги на обща стойност 20.28 лева.

От обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че същата не е знаела, че има алергия, която се проявила, когато лечението било преполовило. Преди травматичното увреждане е ползвала йод, но не се е проявявала процесната алергична реакция.

От ангажирнаните гласни доказателства чрез разпита на свид. К. К.и свид. И. И.се установява по несъмнен начин, че ищцата е преживяла негативни емоционални и психически преживявания в резултат от инцидента. Последната е отсъствала от работа около 2 месеца. След връщането ѝ била съвсем различен човек – умълчана, тиха, разсеяна, затворена, дистанцирана, плачлива. Ищцата станала нервна, напрегната, през цялото време е била под напрежение. Във връзка с проявената алергия постоянно ѝ се налагало да ходи по лекари през работното време, което създавало сериозни трудности в ежедневието ѝ. Отслабнала около 10 килограма. В един момент ѝ били казали, че може би има краста и тогава ѝ било изключително срамно и неудобно и съвсем се била затворила в себе си. Това продължило около година. При среща с куче изпитвала изключителен страх.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

На първо място следва да се отбележи, че държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси.