Решение № 335 от 28.02.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №335

28.02.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7969/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.А.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № АО-07-08-69#1 от 13.11.2019 г., издадено от А.С.К. – *** на ***, с което на основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен след изтичането на тримесечния срок от откриването на нарушителя и в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Поддържа да е налице неправилна правна квалификация на нарушението, както и да липсва негово надлежно описание. Взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение чрез съставянето на АУАН в хипотезата на чл.

40, ал. 3 ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение, а ако и този довод не бъде споделен, моли да бъде намален размерът на наложеното наказание до предвидения минимум. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от ***. А., който поддържа жалбата. Претендира заплащането на разноски.

Въззиваемата страна се представлява от ***. С., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждането на разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И.А.Р., спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.

Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.11.2019 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Със Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим било наредено на жалбоподателя И.А.Р. да премахне строеж, представляващ масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в *** и ***, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кричим и с административен адрес: ***. Така посоченият строеж бил извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж.

Жалбоподателят Р. обжалвал заповедта пред

Административен съд – Пловдив, но с Решение № 292/12.02.2018 г. по адм. д. № 2821/2017 г. по описа на съда жалбата му била отхвърлена. Жалбоподателят подал касационна жалба против така постановеното решение на Административен съд – Пловдив, по която било образувано к. адм. дело № 4811/2018 г. по описа на ВАС.

С Решение № 15033 от 05.12.2018 г. на ВАС по посоченото дело обжалваното решение на Административен съд – Пловдив било оставено в сила.

На 29.05.2019 г. жалбоподателят Р. лично получил покана за доброволно изпълнение на Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г., за което бил определен 30-дневен срок от получаването й.

Със заявление с вх. № АО-07-01-471#9/26.06.2019 г. жалбоподателят поискал продължаване на срока за доброволно изпълнение на заповедта.

С постановление с изх. № ОА-07-01-471#10/01.07.2019 г. кметът на Община Кричим отсрочил доброволното изпълнение за срок от 30 дни, считано от уведомяването. Същото било получено лично от жалбоподателя Р. на 03.07.2019 г.

Със заявление с вх. № АО-07-01-471#11/02.08.2019 г. жалбоподателят отново поискал продължаване на срока за доброволно изпълнение на заповедта.

С постановление с изх. № ОА-07-01-471#12/05.08.2019 г. кметът на Община Кричим отсрочил доброволното изпълнение за срок от 30 дни, считано от уведомяването. Същото било получено лично от жалбоподателя Р. на 07.08.2019 г. Срокът за доброволно изпълнение изтекъл на 06.09.2019 г. без жалбоподателят да е премахнал строежа или да е започнал да осъществява това.

На 25.09.2019 г. свид. В.П.В. извършил проверка заедно с други служители на *** (***. Н. Б. и ***. В. Д.) по местонахождението на строежа с административен адрес ***. Проверката била извършена в присъствието на жалбоподателя Р.. При извършването й проверяващите, включително свид. В., констатирали, че процесният строеж не е премахнат, нито е започнало неговото премахване. За извършената проверка бил съставен констативен протокол.

До жалбоподателя Р. била изпратена покана с изх. №

АО-07-01-471#13/21.10.2019 г. за явяване за съставяне на АУАН, която той получил лично на 24.10.2019 г.

След като не се явил при така отправената му покана, на 30.10.2019 г. свид. В. съставил против жалбоподателя Р. акт за установяване на административно нарушение с № АО-07-08-69/30.10.2019 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и в отсъствието на жалбоподателя. Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя Р. и препис му бил връчен срещу разписка на 31.10.2019 г.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В.П.В.. От тях се установява фактът на извършената проверка на 25.09.2019 г., както и констатираните при нея обстоятелства, като процесният строеж все още е съществувал и не са били започнати действия по неговото премахване. Изясняват се и обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като свидетелят пояснява, че той е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, след като до последния е била изпратена покана и тя е била получена, но жалбоподателят не се е явил в определения в поканата срок, за да присъства лично при съставянето на акта. Съдът намира показанията на свид. В. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях той изяснява обстоятелства, които непосредствено е възприел в хода на извършената проверка.

Показанията на свидетеля се подкрепят изцяло и от събраните писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не се установяват никакви обстоятелства, по които свидетелят да се счита за предубеден или за заинтересован.

По тези съображения съдът изцяло даде вяра на показанията на свид. В..

От Заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим се установява, че с т. 1 от нея на жалбоподателя И.А.Р. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в *** и ***, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: ***.

От постановление с изх. № АО-07-01-471#12/05.08.2019 г. на кмета на Община Кричим се установява, че доброволното изпълнение на Заповед № РД-02-09-353 от 21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим на основание чл. 278, ал. 2 от АПК е било отсрочено за 30 дни, считано от получаването му. Същото е било получено лично от жалбоподателя на 07.08.2019 г., установено от известието за неговото доставяне.

От констативен протокол от 25.09.2019 г. се изяснява, че при извършена проверка в присъствието на жалбоподателя Р. е установено, че гореописаният строеж не е бил премахнат по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на Община Кричим, както и че дейността по неговото премахване не е била започнала.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Неоснователно е възражението за ненадлежно описание на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В административнонаказателния процес аналогична функция на обвинителния акт изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в процеса. Несподелими са възраженията на жалбоподателя, поставящи по-високи изисквания към описанието на нарушението дори спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. В случая при описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията на актосъставителя, респ. фактическите изводи на АНО за това, че жалбоподателят Р. не е изпълнил конкретно писмено нареждане – процесната Заповед № РД-02-09-353/21.09.2017 г. на заместник-кмета на Община Кричим, за премахването на незаконен строеж – масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в *** и ***, кв. 108 по плана на гр. Кричим, които попадат изцяло и частично в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с жилищната сграда с идентификатор ***. Посочено е, че строежът е определен за незаконен, тъй като е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени проекти и разрешение за строеж.

Съдържа се също така описание на датата и мястото на извършване на нарушението, както и на датата на неговото установяване. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно обуславят и редовността на описанието на нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението) могат да се установяват и в хода на съдебното следствие. В тази връзка няма как непосочването на технически способи, средства, механизация и при каква техническа поредност трябва да се извърши премахването да съставлява съществен порок при описанието на процесното нарушение. При необходимост тези обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в съдебното следствие. В случая обаче съдът намира, че те са напълно неотносими към въпросите, включващите се в предмета на доказване по настоящото производство, а именно била ли е изпълнена заповедта или не.

Не може да се сподели и твърдението на жалбоподателя да не е получавал съдействие от Община Кричим, което да било причината за неизпълнението на заповедта. Установява се от материалите по делото, че при отправените от него искания за продължаване на срока за доброволно изпълнение на заповедта, те са били уважени. С постановления с изх. № ОА-07-01-471#10/01.07.2019 г. и с изх. № ОА-07-01-471#12/05.08.2019 г. на кмета на Община Кричим изпълнението на заповедта е било отсрочено. Не са ангажирани по делото доказателства за търсено от жалбоподателя каквото и да е друго съдействие за изпълнението на заповедта, още по-малко пък за отказ от такова съдействие.