Решение № 1411 от 03.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. Варна, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200136 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. С. М. М. Х. от ЕР на Българската адвокатура срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5876476, издаден от ОД на МВР гр. Варна, с който на жалбоподателя Т., на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че на 23.04.2022 г. в 11:20 часа в обл. Варна, по път Първи клас – 9 в посока на движение от гр. Бургас към гр. Варна, до ресторант „Пода“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ час, обозначено с пътен знак „В – 26“, е установено движение на моторно превозно средство „Фолксваген Голф 1.9. ТДИ“ с рег. № А 5089 МХ, собственост на Б. П. Т. със скорост от 76 км/ час, като нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5019414 – нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Б. П. Т. намира издадения електронен фиш за налагане на глоба за незаконосъобразен и неправилен, като представя подробни 1 аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че са налице процедурни нарушения при съставянето на протокола по приложение към чл. 10 от Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Оспорва като цяло процедурата с техническо средство да бъде установено процесното нарушение, като счита, че са били налице законовите предпоставки за съставяне на АУАН в конкретния случай. Също така възразява, че техническата годност на измервателното устройство е установена в лаборатория на МВР, поради което и не може и не би следвало да се приеме, че независим орган е удостоверил техническата изправност на системата, с която е установена скоростта на превозното средство. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на електронния фиш за налагане на глоба.

В проведеното на 31.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 136 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б. П. Т. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирано на 30.05.2023 г. становище, изготвено от адв. С. М. М. Х. от ЕР на Българската адвокатура се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се моли за отмяна на процесния електронен фиш за налагане на глоба, както и се претендира присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за три съдебни инстанции, които разглеждат настоящата въззивна жалба.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител по време на проведеното на 31.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 136 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, който да изрази становището й в дадения ход на делото по същество.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

В 11:20 часа на 23.04.2022 г. на територията на обл. Варна, по път първи клас – 9, до ресторант „Пода“, била засечена с автоматизирано техническо средство № 120с511 скорост на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9. ТДИ“ с рег. № А 5089 МХ, собственост на Б. П. Т., в размер на 76 км/ час.

2

Самият автомобил се движел по път първи клас – 9 в посока от гр. Бургас към гр. Варна, като в този конкретен пътен участък било въведено с пътен знак „В – 26“ ограничение на скоростта от 60 км/ час.

Въз основа на тези данни и приемайки, че допуснатото нарушение е извършено в условията на повторност от влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба серия К/ 5019414, издаден от СДВР, ОД на МВР гр.

Варна издала Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5876476, с който на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя Б. П. Т. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу Електронния фиш за налагане на глоба е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

На първо място съдът би желал да отбележи, че гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните писмени доказателства: самият електронен фиш серия К № 5876476, издаден от ОД на МВР гр. Варна; свален на хартиен носител снимков материал на описаното нарушение; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 23.04.2022 г.; Протокол от проверка № 67 – СИГ – ИСИС/ 10.11.2021 г., издаден от Българския институт по метрология;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.; Справка, изготвена от ОД на МВР – гр. Бургас по отношение установените нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателя Б. П. Т.

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от Протокол за проверка № 67 – СИГ – ИСИС/ 10.11.2021 г, издаден от Българския институт по метрология по отношение на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARC CAM S1, регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 3 % при скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити 4 се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 79 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 76 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то би било благоприятно за жалбоподателя. В този смисъл съдът констатира, че е било установено превишение на установената скорост, а именно 76 км./ч., но при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 73 км./ч.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с автоматизирано техническо средство или система Arch Cam S1 № 120с511 е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 76 км/ час, при въведено в този пътен участък ограничение на скоростта от 60 км/ час, като е установено превишение на скоростта с 16 км/ час.

Безспорно установена е собствеността на лек автомобил „Фолксваген Голф 1.9. ТДИ“ с рег. № А 5089 МХ, като липсват доказателства, още повече не са навеждани твърдения, че друго лице, а не собственика на превозното средство е управлявал автомобила по времето, когато е установено превишението на допустимата скорост – 11:20 часа на 23.04.2022 г.

Предвид тези обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят Т. е извършил на датата 23.04.2022 г. нарушение на разпоердбата на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което следва да бъде ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.

Единствено според съда неправилно е била индивидуализирана санкционната норма въз основа на която е наложено административното наказание „глоба“ на жалбоподателя, доколкото липсват доказателства, че Електронен фиш за налагане на глоба серия К/ 5019414, издаден от СДВР е 5 бил някога връчван на жалбоподателя и по – важното е, че липсват доказателства, че въобще същият е влязъл в сила.

В тази връзка съдът предостави неколкократно възможност на административно – наакзващия орган да представи доказателства за влизане в сила Електронен фиш за налагане на глоба серия К/ 5019414, издаден от СДВР, но такива доказателства до приключване на съдебното следствие не бяха представени, поради което и съдът приема в обобщение, че процесното нарушение не е извършено в условията на повторност, от влизане в сила на Електронен фиш за налагане на глоба серия К/ 5019414, издаден от СДВР, поради което и следва административното наказание да бъде определено в размер на 50 лева и да бъде наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва да измени Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5876476, издаден от ОД на МВР гр. Варна, като наложи на жалбоподателя Б. П. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Предвид изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на адвокатско респ. юрисконсултско възнаграждение се явяват частично основателни.

Следва ОД на МВР гр. Варна да заплати на адв. С. М. М. Х. от ЕР на Българската адвокатура парична сума в размер на 600 лева, която представлява адвокатското му възнаграждение в производствата по НАХД № 2099 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, по КНАХД № 2577 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна и по НАХД № 136 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, съобразно уважената част на жалбата и съобразно материалния интерес по делото.