Решение № 81 от 24.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Плевен, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20214430104780 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпила е ИМ от С. Р. С. против „4финанс“ООД, в която се твърди, че на 21.07.2018г. ищецът е договор за кредит № 9879559010 с „4финанс” ЕООД.Излага се следното становище относно предявения иск: В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1200.00 лева, а общата сума която следва да върне С.С. е в размер на 1488.00 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 40.99 %, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.70 %. Също така в договора е уговорено, че С.С. дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 247.57 лева.Няколко дни преди датата на падежа за изпълнение на задължението /20/08/2018 г./, служител на „4финанс” ЕООД се свързал с ищеца ми по телефона, като му предложил възможност да отсрочи изпълнението на задължението е 7, 14 или 30 дни, като за целта следва да заплати такса в размер на 115.20 лева, 172.80 лева или 288.00 лева съответно.На 20/08/2018г. ищецът заплатил такса в размер на 172.80 лева за отсрочване изпълнението на задължението с 14 дни, за което без съгласието му чрез онлайн платформата на ответното дружество е 1 изпратен Анекс удължаване на срок от дата 20/08/2018 г. към договор за кредит № 9879559010/21/07/2018 г.На 03/09/2018 г. ищецът е заплатил такса в размер на 172.80 лева за отсрочване му чрез онлайн платформата на ответното дружество е изпратен Анекс удължаване на срок от дата 03/09/2018 г. към договор за кредит № 9879559010/21/07/2018 г.Впоследствие ищецът е заплатил и сумата в размер на 1488.00 лева, включваща главница в размер на 1200.00 лева, 40.43 лева възнаградителна лихва, 247.57 лева такса за експресно разглеждане.С. Р. С. е погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1833.60 лева, включваща 1200.00 лева главница, 40.43 лева възнаградителна лихва, 247.57 лева такса за експресно разглеждане, и два пъти по 172.80 лева „такса за отсрочване изпълнението на задължението“. Последната е изплатена на „4финанс” ЕООД.

I.

На първо място счита, че гореописания договор и свързаните с него анекси са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

1.

Смята, че процесния договор и свързаните е него анекси са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчика „4финанс” ЕООД не е изпълнил императивно вменените му задължение да предостави на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.Също така смята, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват 2 електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.С оглед на горното счита, че ответното дружество е приело за сключени процесния договор и свързаните с него анекси с С.С. в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.Смята, че е нарушено изискването процесните договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

2.

Счита, че Договорът за кредит и свързаните с него анекси са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от тяхното съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договорите е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1200.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

3.

Смята, че Договорът за кредит и свързаните с него анекси са нищожни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от тяхното съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит и свързаните с него анекси ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

3

Смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора и свързаните с него анекси ГПР от 49.70 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора и свързаните с него анекси единствено е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40.99 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договорите. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договорите не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер /в това число начислените такси за експресно разглеждане и отсрочване на изпълнението на задължението/, и водещи до различен размер на ГПР.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит и свързаните с него анекси е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 288.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от доверител ката ми.

В първоначално сключения договор е посочено, че С.С. дължи такса за експресно разглеждане в размер на 247.57 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „4финанс” ЕООД.

Счита, че подобна такса не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. В тази връзка смятам, че тази такса по своята същност 4 представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ЕЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Също така счита, че начислената такса за експресно обслужване е заплатена при начална липса на основание.

Смята и, че в случая начислената такса за експресно обслужване представлява заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на С.С..

Счита, че гореизложеното се отнася и относно заплатените от С.С. два пъти по 172.80 лева, представляваща такси за отсрочване изпълнението на задължението с 14 дни. Заплащането на посочените такси по своята същност е довело до изменение на процесния договор, като дължимата сума по отпуснатия кредит е изплатена изцяло два месеца след първоначалното сключване на договора. Ето защо счита, че тази такса не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е част от усвояването на кредита. Тя също представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ЕЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.

Също така счита, че клаузите, уреждащи заплащането на цената за допълнителни услуги са изцяло неравноправни и нищожни, тъй като същите са във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за услуга, която има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.

Също така счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.

146 от ЗЗП.

5

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „4финанс” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „такса за експресно разглеждане“ в размер на 247.57 лева, както и разходите за заплащане на „такса за отсрочване изпълнението на задължението“ в общ размер на 345.60 лева /два пъти по 172.80 лева/, които по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза на 288.00 % /а не както е посочен в договора и свързаните с него анекси 49.70 %/ Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

Счита, че с тези действия „4финанс” ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.