Решение № 5201 от 09.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5201 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100109169 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД с предявени против Л. П. М. установителни искове по чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 51252,74 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021г.; сумата 4016,31 лв. –договорна/възнаградителна лихва за периода 15.11.2022г.-10.03.2024г.; сумата 401,85 лв. – обезщетение за забава до датата на изискуемост за периода 15.11.2022г. - 10.03.2024г.; сумата 569,35 лв. обезщетение за забава след датата на изискуемост за периода 11.03.2024г. – 08.04.2024г., разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв. и законна лихва, считано от 12.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 22734/2024г. по описа на СРС, 56 състав.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответника Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021г., по силата на който му предоставил сумата 60000 лв. със срок за погасяване 120месеца. Поради неплащане задължения по договора обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 11.03.2024г. с покана, връчена чрез работодател на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който ответникът – чрез процесуалния си представител, оспорва исковете с възражения, че не е усвоил процесния кредит, във връзка с което е подал жалба до Софийска районна прокуратура за това, че без негово знание и съгласие са изтеглени от негово име кредити. Твърди, че по повод жалбата му е образувано досъдебно производствоза 1 извършване на престъпление по чл. 212а от НК. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Във връзка с образуваното досъдебно производство моли производството по делото да бъде спряно.

Искове по чл.422 ГПК с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Страните не спорят относно сключването на Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021г. Спори се относно неговото усвояване от ответника.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение задължението за предоставяне на кредитната сума на ответника, предвидените в договора предпоставки за предсрочна изискуемост, нейното обявяване на ответника с връчване изявлението за това; основанието и размера на претендираните с исковата молба вземания.

В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да докаже изпълнение на задълженията си за плащане, както и наведените с писмения отговор възражения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна: прецени

Не е предмет на спор, а се установява и от събраните писмени доказателства по делото сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021г., по силата на който му предоставил сумата 60000 лв. със срок за погасяване 120 месеца, на месечни вноски с падеж 15-то число на месеца съгласно погасителен план. Към Договора е приложен Погасителен план, с информация за размерброй и дата на плащан на погасителните вноски, размер на дължимата обща сума, както и годишен процент на разходите по кредита.

Отпуснатият кредит се олихвява с променлив лихвен процент вразмер на 5,95%годишно, формиран от „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок до 2 годинн 0,110% /БНБ/ и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,840% при изпълнение на Условията на Програма ДСК Престиж Плюс. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 6,45%.

Установено е по делото от приетата без възражения ССЕ, че кредитът е изцяло и еднократно усвоен от ответника. Видно от експертизата, в съответствие със заявка 4922588 от 11.02.2021г. банковата сметка на ищеца е дебитирана/задължена със сумата от 60000 лв. Сумата е автоматично усвоена еднократно по сметка с IBAN № BG24STSA93000027677929 с титуляр Л. П. М., аналитична сметка 27758651 BGN .

Съгласно т.16.2 от общите условия към договора за кредит при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен 2 процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10%.

По делото е прието заключение на вещо лице по ССЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, видно от което ответника е правил плащания в погашение на кредита в общ размер на 14570,37 лв., от които 8747,26 лв.-главница; 5806,84 лв.договорни лихви; 16,27 лв.-лихви за забава /таблица № 1 към заключението/. От същото е видно, че от 15.12.2022г. погасяването на кредита се преустановява и неиздължените месечни погасителни вноски до 10.03.2024г. са 15 броя. Размерът на непогасените 15 бр. месечни вноски /главница и възнаградителна лихва/ за периода 15.12.2022г.-15.02.2024г. вкл. е 1/. дължима главница - 6121,39 лв.; 2/. дължима възнаградителна лихва – 3794,22 лв. - Общ размер – 49915,61 лв.

Вещото лице установява, че през периода 11.02.2021г.-12.04.2024г. общия размер на непогасената сума по Договор за кредит от 11.02.2021г. е, както следва: 1/ непогасена главница – 51252,74 лв.; 2/. Непогасена договорна лихва – 4016,31 лв.; 3/.

Непогасена санкционираща лихва към 10.03.2024г. – 401,85 лв.;

За периода 11.03.2024г. – 08.04.2024г. за забава на плащане след датата на изискуемост законната лихва върху главница 51252,74 лв. е в размер на 569,35 лв.

Съгласно приложение №3 „Такси за кредити за текущо потребление“, приложено по делото, на 11.03.2024г. ответника е задължен със сумата 120,00 лв., която сума не е издължена.

Като доказателство по делото е приета покана-уведомление до длъжника, в която „Банка ДСК“ ЕАД обективирала изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която покана е връчена чрез работодател на 11.03.2024г. /л.3134/.

По делото е приложено ч.гр.д. № 22734/2024г. по описа на СРС, 56 състав, от материалите на което се установява, че на 12.04.2024г. „Банка ДСК“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК против ответника за парични вземания, произтичащи от същия договор за кредит от 11.02.2021г. По образуваното ч.гр.д. № 22734/2024г. по описа на СРС, 56 състав съдът издал заповед за изпълнение на 30.04.2024г. с постъпило от длъжника възражение в срока по чл.414 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК банката подала искова молба на 08.08.2024г. с предявени искове по чл.422 ГПК за съществуване вземанията за тези парични суми, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.

Видно от представените доказателства въз основа издадения изпълнителен лист от 30.04.2024г. е образувано изп.д. № 20247900401210 по описа на ЧСИ Р.М.В., с район на действие СГС, по което за периода 12.08.2024г. – 07.05.2025г. към взискателя „Банка ДСК“ ЕАД с преведени суми в общ размер на 3079,03 лв., постъпили от наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. П. М..

3

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Страните са обвързани от облигационно правоотношение по Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2021г., по който след изпълнение задължението на ищеца да предостави сумата от 60000 лв., усвоен на 11.02.2021г., в тежест на ответника-кредитополучател е възникнало задължението за неговото връщане в уговорените срок и условия.

От събраните по делото доказателства се установява, че плащания в погашение на кредита ответника е правил до 15.12.2022г., след която дата е в неизпълнение, поради което се явява неизправна страна по договора.

По въпроса относно предсрочната изискуемост е налице трайно установена съдебна практика, според която за вземания произтичащи от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да ги събере без да уведоми длъжника, вземанията стават изискуеми с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако е уговорено в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване исковата молба. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В хипотезата на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, предпоставките по чл. 418 ГПК са налице, ако получаването на волеизявлението на банката от длъжника предхожда по време подаването на заявлението по аргумент от разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск по чл.422 ГПК е вземането, основано на представения документ-извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание-т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС.

В разглеждания случай при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК ищецът е представил и доказателства за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Поканата-уведомление е връчена на 4 ответника на 11.03.2024г., а заявлението подадено на 12.04.2024г. По делото е установено, че към този момент ответника е бил в неизпълнение повече от 90 дни, т.е. на повече от три поредни месечни вноски, считано от 15.12.2022г., и това неизпълнение съгласно т.16.2 от общите условия на договора е породило правото на банката да поиска плащането на задълженията в цялост.

При горното предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит е настъпила на 11.03.2024г. Доколкото е била обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съобразно разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, обвързваща предявяването на иска за съществуване на вземането с момента на подаване на заявлението, следва да се приеме, че вземанията предмет на настоящото производство са възникнали на предявеното основание и са изискуеми, а техния размер е безспорно установен от приетата без възражения ССЕ.

На следващо място, извършеното след предявяване на исковете /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/ частично погасяване на вземанията по образуваното въз основа изпълнителния лист по заповедта по чл.417 ГПК изпълнително дело не следва да се взема предвид /т.9 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС/.

По изложените съображения исковете са основателни и доказани в пълния предявен размер и следва да се уважат.

Относно разноските:

Ищецът е направил разноски за доплатена държавна такса от 1127,21 лв. и 400 лв. депозит за вещо лице. Същият е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК съдът определя на 150 лв. Или ответникът следва да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в исковото производство в общ размер от 1677,21 лв.

В съответствие с т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК на ВКС съдът разглеждащ установителния иск по чл. 422 ГПК следва да се произнесе и по дължимостта на разноските направени в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Направените от ищеца в заповедното производство разноски, присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, са в размер на 1277,21 лв., от които 1127,21 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрк. възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца.