Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 31.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 90/2024
Вид
Решение № 307
Подписан
31.10.2024
В сила
13.01.2026
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл.201 · Кодекс на труда
  • чл.201, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Стара Загора, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.а като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500090 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано след като с решение № 57 от 30.01.2024г. , постановено по гр.д. 1689/2023г. по описа на ВКС на РБ е отменено изцяло решение №358 от 23.11.2022г. по гр.д.№386/22г. на Старозагорския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

В отменителното си решение ВКС е дал изрични указания, които са задължителни за настоящия съдебен състав.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ф. А. Л. от с.С., П. А. С. от с.С., Е. А. С. от с.Г.С., А. А. С. от гр.К. и С. А. С. от с.С., ***, чрез пълномощника им адв.Г. Б. Х. от САК против Решение №63 от 24.02.2022г. постановено по гр.дело №1471/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение. Считат, че същото е постановено при допуснати редица процесуални нарушения, постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. Сочат, че фактическите изводи в обжалваното решение са необосновани и не почиват на събрания по делото доказателствен материал и поради тази причина считат, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил исковите претенции в тяхната цялост. Въззивниците считат, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон като съдът не е допуснал на ищците двама свидетели за установяване на 1 смисъла на постигнатите договорености между страните по спогодбата, както и е отказал да изиска по настоящето дело наказателната преписка образувана във връзка с процесната трудова злополука, както и неправилно е допуснал изготвяне на комплексна експертиза по делото въз основа на документи, които не са представени и приобщени към доказателствата по делото.

Въззивниците сочат, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика, за което излагат подробни аргументи.

Молят да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, като неправилно и постановяване на ново, с което бъде осъдено „Д.“ ЕООД да заплати на Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С. пълния претендиран размер на исковите им претенции за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на А. С. Л., настъпила на ***г. в резултата на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното и изплащане. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Д.“ ЕООД, с.Д., *** - представлявано от управителя Н.З.Я., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК Стара Загора, с който се оспорва изцяло изложеното във въззивна жалба. Считат жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Считат оплакванията наведени във въззивната жалба за неоснователни, като излагат конкретни съображения по всяко едно възражение.

Считат, че представената по делото спогодба не е унищожаема, не е нищожна и поражда действието предвидено в чл. 365 от ЗЗД, а именно да уреди окончателно въпроса с изплащането на дължимите на ищците обезщетения за смъртта на техния наследодател, като считат, че направените във въззивната жалба възражения в тази връзка са неоснователни и не са доказани по делото.

Сочат, че при наличието на валидно извънсъдебно споразумение пострадалият при трудова злополука работник, респективно неговите наследници, не могат да претендират чрез иск с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението и при това положение правилно, законосъобразно и в съответствие със съдебната практика решаващият съд не е разгледал въпроса по същество, а именно - на лице ли е съпричиняване на вредата, допуснато от работника и до колко са обосновани като размер исковите претенции на всеки един от ищците, а е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Молят съда да постанови решение, с което бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от 2

ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищците Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С., са предявили искове против “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, управлявано и представлявано от Н.З.Я., с цена на всеки един от субективно съединените искове - 100 000 лева, предявени като частични от 120 000 лева всеки един.

Процесуалният представител на ищците твърди, че между А. С. Л. и „Д.“ ЕООД бил сключен Трудов договор № 331/11.09.2017г., по силата на който той изпълнявал длъжността резач горски дървен материал. Към договора били подписани Допълнително споразумение №714/02.12.2017г., Допълнително споразумение №726/01.01.2018г. и Допълнително споразумение №784/ 01.01.2019г. Сочи, че на ***г., около 12:00 часа, А. Л. се намирал на територията на горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч., където в изпълнение на трудовите си задължения последният режел дървета с помощта на моторен трион Щил Ем ЕС 441. С него били Ц.К.Ц. и Е. Р.. При рязане на клоните на дърво, един от тях падайки, изменил посоката си и ударил в главата А. Л.. Вследствие на удара работникът получил тежка черепно-мозъчна травма и починал. Горепосочената злополука била обявена за трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, с влязло в сила Разпореждане № 116/27.11.2019г., издадено от ТП на НОИ - С.З.. Твърди, че на починалия А. Л. не били провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. Не бил провеждан и инструктаж за работа с моторен трион Щил Ем ЕС 441. Твърди, че работодателят допуснал редица нарушения на ЗЗБУТ, които подробно цитира.

Ищците разчитали на помощта на своя родител и съпруг в ежедневието си, тъй като той бил главата на семейството. Със смъртта на своя близък, ищците загубили моралната, физическа и финансова подкрепа, на която разчитали, загубили стожера на своето семейство. Излагат подробни съображения за претърпените неимуществени вреди от всеки един от ищците.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 200 КТ, за Ф. А. Л., Е. А. С., А. А. С., П. А. С. и С. А. С., бил налице правен интерес да претендират по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на А. С. Л., причинена в резултат на претърпяна трудова злополука, настъпила на *** г., на територията на горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч., в размер на по 100 000 лв. за всеки един от тях, пряко от работодателя на техния близък - „Д.“ ЕООД, като всеки иск бил предявен като частичен от 120 000 лв. Моли да осъди ответника „Д.“ ЕООД да плати на ищците претендираните от тях суми, ведно с лихва за забава от деня на злополуката до окончателното плащане на задължението. С допълнително писмено становище (л. 127 - л.132 от делото) прави възражения за нищожност или евентуално за унищожаемост на представената по делото от ответника Спогодба от 04.02.2020г., сключена между страните по спора. Моли да им бъдат заплатени разноските по делото.

Ответника „Д.“ ЕООД с.Д., *** счита предявения иск за допустим, но 3 неоснователен. Сочи, че било вярно, че с Разпореждане №116/27.11.2019 г. по описа на ТП на НОИ - гр. С.З. инцидентът бил признат за трудова злополука.

В хода на извършената проверка било установено, че пострадалият въпреки наличието на лични предпазни средства и дългогодишния си опит като дървосекач, нарушил правилата относно извършването на сечта, не е поставил предпазната си каска и последвалият от дървото удар по главата му бил фатален за неговия живот. Твърди, че след настъпилата смърт, работодателят в знак на уважение към починалия и неговите близки, поел изцяло разходите по погребението и заплатил същите на траурната агенция. В последствие, в началото на 2020 г. организирал среща с всички наследници на починалия и поискал доброволно да се уреди въпроса с отговорността му за настъпилата злополука и дължимите във връзка с нея обезщетения. След като наследниците - ищци в настоящото съдебно дело, се запознали с фактите по административното производство, проведено за установяване характера на злополуката и наказателното производство, образувано за установяване на евентуално престъпление, същите се съгласили на извънсъдебно споразумение с работодателя. Твърди, че всеки един от наследниците подписал сключената с него спогодба и получил от работодателя сума в размер на 2000,00 лева в брой на 04.02.2020г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си, че материалното право на обезщетение на ищците е погасено с подписването от тяхна страна на договор за спогодба и с изплащането от страна на работодателя на договореното обезщетение. Оспорва твърдението на ищците, че на починалия А. Л. не са провеждани инструктажи по безопасност и здраве при работа. Работодателят стриктно бил спазвал всички разпоредби на ЗЗБУТ и създал необходимите условия за безопасна работа. Оспорва твърдението, че между починалия и всеки един от ищците е имало силна емоционална връзка и привързаност. Твърди, че единствената причина за настъпване на смъртта била проявена небрежност от страна на починалото лице - неспазване на технологичния процес за рязане на дърва на корен и неизползване на предоставено лично предпазно средство - защитна каска. Молят да им бъдат заплатени разноските по делото.

Предявените са субективно съединени искове с правно основание чл.

200 КТ, съгласно който за вредите произлезли от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Не е спорно между страните, че пострадалият А. С. Л. е работил в ответното дружество по трудово правоотношение. Това се установява от представените по делото трудов договор с № 331/11.09.2017г., Допълнително споразумение №714/02.12.2017г., Допълнително споразумение №726/ 01.01.2018г. и съответно Допълнително споразумение №784/01.01.2019г.

4 между наследодателят на ищците А. С. Л. и ответното дружество „Д.“ ЕООД, като същия е заемал длъжността „резач горски дървен материал“ с основно месечно възнаграждение 560,00 лева.

От представената декларация за трудовата злополука вх.

№116/14.11.2019г. и Разпореждане под № 116/27.11.2019 г., издадено от ТП на НОИ - С.З. се установява, че на ***г., в 12,00 часа, в землището на село Г.Ч., при рязане на клон, който променя посоката си, настъпва удар по главата на А.

Л., който му причинява черепно - мозъчна травма, вследствие на което настъпва смърт. Злополуката е приета от административния орган НОИ за трудова такава, по чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 24.12.2019г.

От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А. Л. е починал на ***г., в 12,00 часа, село Г.Ч..

От Удостоверение за граждански брак от 03.01.2001г. е видно, че А. Л. е бил женен за първата въззивница и ищца Ф. А. Л., а от Удостоверение за наследници изх. №64/13.11.2019г. се установява, че ищците по делото са законни наследници на починалия - негови деца.

По делото е представена Спогодбата от 04.02.2020г., сключена между ищците по делото и ответника „Д.“ ЕООД, представена и в оригинал пред първоинстанционния съд по искане на ищцовата страна. От същата се установява, че страните са се споразумели работодателят, в изпълнение на задължението си по чл. 200 от Кодекса на труда да изплати на всеки един от ищците сумата 2000,00 лева. Според текста на спогодбата наследниците на починалият заявяват, че всеки един от тях е получил в брой сума в размер на 2000 лв. от „Д. „ ЕООД с. Д. и приемат за изпълнено към всеки един от тях задължението на работодателя по чл.200 от КТ. Посочено е, че така получената сума е определена като размер по взаимно съгласие постигнато между всеки един от наследниците и „Д.“ ЕООД с.Д. и удовлетворява напълно всички страни, подписали настоящата спогодба. Страните по спора са се договорили с тази спогодба, че уреждат напълно отношенията си, свързани с отговорността на работодателя към наследниците на работника А. Л., нямат и няма да имат за в бъдеще претенции към него за дължими суми по реда на чл.