Решение № 176 от 23.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 32/25.02.2025г., постановено по гр.д. № 314/2023г., при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, ОС – Шумен е осъдил Гаранционен фонд, гр. София да заплати на Е. Г. Б., ЕГН ********** и на А. Б. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Е. Г. Б., сумата от по 180 000 лева на всеки един, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния наследодател, съответно съпруг и баща, Б.А.Б., настъпила при ПТП на 09.04.2023г., виновно причинено от С. А. Д., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2023г., като исковете им за горниците над присъдените суми до предявения размер от 250 000 лева по иска на Е. Г. Б. и от 300 000 лева по иска на детето А. Б. А. са отхвърлени. Със същото решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на Е. Г. Б. и сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на получени при същото ПТП телесни увреди, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2023г., като за горницата над присъдените 15 000 лева до предявения като частичен размер от 50 000 лева тази искова претенция е отхвърлена, както и Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Б. А., действащ чрез законния си представител Е. Г. Б. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на получени при същото ПТП телесни увреди, ведно със законната 1 лихва, считано от 17.05.2023г., като за горницата над присъдените 2 000 лева до предявения като частичен размер от 60 000 лева искът му е отхвърлен.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

1.Ищците Е. Б. и А. А., чрез процесуалния си представител обжалват решението в частта, в която са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на наследодателя им до размер на сумата от 250 000 лева по предявения от всеки един от тях иск. В жалбата си излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че определените размери на обезщетенията не съответстват на изискването за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е обсъдил и отчел в съвкупност всички относими обстоятелства /привързаността към починалия, обстоятелството, че и двамата ищци са били свидетели на смъртта му, възрастта на починалия и на ищците, установеното им психоемоционално състояние както след загубата, така и към настоящия момент и др./. Сочи се също така, че не са съобразени лимитите на отговорността, предвидени в КЗ, както и инфлационните процеси. Излагат се аргументи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на искове с присъждане на обезщетения за тези неимуществени вреди в размер на по 250 000 лева на всеки един.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от Гаранционен фонд, в който се излага становище за нейната неоснователност.

Третото лице С. Д. не е депозирал отговор.

2.Гаранционен фонд обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на Б.А.Б. за горницата над 120 000 лева до присъдените 180 000 лева на ищцата Е. Б. и за горницата над 140 000 лева до присъдените 180 000 лева на детето А. А., както и в частта относно началния момент на присъдената законна лихва върху уважените главници по предявените искове.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Счита, че присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са прекомерни с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установените по делото обстоятелства. Излага аргументи, че съответните нива на застрахователното покритие са само ориентир за определяне на дължимото обезщетение, като увеличеният им размер от законодателя е в изпълнение на договорните задължения на страната като член на ЕС, а не са израз на конкретната икономическа конюнктура в страната, която следва да бъде взета предвид. Относими към последната според съдебната практика били минималната работна заплата, трудова заетост и покупателна способност на българското население. Относно определената начална дата на дължимата законна лихва се сочи, че решението противоречи на материалния закон и трайната съдебна практика, излагайки аргументи, че дължи такава от 29.06.2023г., когато е отказал да изплати обезщетения по заявените пред него от ищците претенции.

2

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в така обжалваните части и отхвърли исковете за горниците, над обжалваните размери, респ. да определи начален момент на следващата се лихва от посочената в жалбата му дата.

Отговор срещу тази жалба не е подаден от ищците.

В частта, в която искът на детето А. А. за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на баща му е отхвърлен за горницата над 250 000 лева до предявения размер от 300 000 лева, в частта, в която исковите претенции за обезщетения от смъртта на наследодателя са уважени до размер на сумата от 140 000 лева в полза на детето А., съответно до размер на 120 000 лева в полза на Е. Б., както и в частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от двамата ищци искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вр. получените от тях при ПТП травматични увреди, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При разглеждане на делото от настоящата инстанция всяка една от страните поддържа подадената въззивна жалба, съответно отговор.

При извършената проверка съобразно чл.269 ГПК съдът намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

ОС – Шумен се е произнесъл по предявени от Е. Г. Б. и А. Б. А., действащ чрез законния си представител Е. Б., искове с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от тях като наследници на Б.А.Н. и като пряко увредени за получените травматични увреждания от процесното ПТП.

Относимите към настоящия предмет на спора фактически основания, наведени в исковата молба, са че на 09.04.2023г. в гр.Шумен, път І-2 е настъпило ПТП с участието на управлявания от наследодателя им Б.А.Н. л.а., в който пътували и те. В резултат на това ПТП наследодателят им починал, а те получили подробно посочени телесни увреди. Сочат, че виновен за ПТП е водача на л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, С. А. Д., излагайки подробни твърдения за механизма на настъпване на процесното ПТП. Посочено е, че към момента на настъпване на автопроизшествието виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ са предявили пред Гаранционен фонд претенциите си за заплащане на обезщетения за претърпените от смъртта на наследодателя им неимуществени вреди, а впоследствие и за вредите от получените от тях телесни увреди. Въпреки представените доказателства и изискани документи ответникът не се е произнесъл, поради което считат, че същият е отказал изплащането на претендираните обезщетения, обосноваващо правният им интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, ведно с присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на сезиране на Гаранционния фонд. Считат, че дължимите обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди като наследници на починалия Б.Н. са в размер на 250 000 лева за ищцата Е. Б. и в размер на 300 000 лева за А. А.. В тази връзка са изложени твърдения, че внезапната и безвъзвратна 3 загуба на техния съпруг, съответно баща, е едно от най-тежките житейски събития, болката и мъката от нея не могат да бъдат преодолени, а негативните последици ще останат като един дълбок и болезнен отпечатък в живота им занапред. Сочи се, че до инцидента са били едно задружно семейство, всеки е бил щастлив, водили спокоен живот, а наследодателят бил тяхната опора.

След смъртта му освен болката и тъгата, която изпитвали, ищците станали поуязвими, неуверени и несигурни, сприхави и избухливи, затворили се и отказвали да контактуват с други, освен с най-близките си, появили се и физически неразположения – безсъние, сърцебиене, изпотяване, нарушения в концентрацията и паметта. Сочат също така, че обстоятелството, че са били свидетели на смъртта му засилвало интензитета на техните болки и страдания.

Детето А. изпитвало и чувство за вина за смъртта на баща си, защото процесното ПТП се случило докато пътували за негов мач. Твърди се, че към настоящия момент психотравмата от загубата е преминала в тревожнодепресивно разстройство с присъщите му психически и физиологични проявления.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор Гаранционният фонд е оспорил предявените искове с възражения за тяхната неоснователност.

Оспорва се сочения в исковата молба механизъм на ПТП, размера на претендираните обезщетения, както и началния момент на претендираната законна лихва върху главниците. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия – управлявал автомобила след употреба на алкохол, с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, евентуално и без поставен предпазен колан.

На основание чл.219, ал.1 ГПК по искане на ответната страна е конституиран като трето лице – помагач водачът на л.а. „Рено Сценик“, рег. № ****, С. А. Д.. Същият е оспорил предявените искове, поддържайки възраженията на Гаранционен фонд. Навел е и твърдения, че процесното ПТП е настъпило след внезапно влошаване на здравословното му състояние, поради което не е налице виновно поведение от негова страна. Не оспорва твърдението, че към датата на автопроизшествието е нямал действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

На основание чл.15, ал.6 ЗЗкрД е уведомена компетентната ДСП, която не е изразила становище.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящия момент между страните не е налице спор относно наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.558, ал.5 КЗ, ангажиращи отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Б.А.Б. /съпруг, съответно баща/, починал на 09.04.2023г.:

1/ виновно противоправно поведение от страна на незастрахован водач /третото лице-помагач С. Д./ и настъпилата в резултат на причиненото от него ПТП смърт на наследодателя им, установени по задължителен за гражданския съд с влязлата в сила присъда по НОХД № 1/2024г. на ОС – Шумен и проведените по делото СМЕ и САТЕ; 2/ претърпени от ищците 4 неимуществени вреди – душевни болки и страдания от загубата на техния близък; 3/ предявени претенции пред Фонда и липса на плащания към датата на депозиране на исковата молба, видно от представените по делото писмени доказателства, които обстоятелства съставляват процесуалното условие за предявяване на настоящите искове.

Съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания спорните въпроси са относно справедливия размер на следващите се обезщетения и относно началния момент на дължимата лихва за забава върху тях, респ. по присъдените обезщетения за претърпените неимуществени вреди като пострадали пътници.

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при причинена от деликта смърт са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, в т.ч. и получените телесни увреждания, възрастта и общественото положение на пострадалия, родствената връзка и съществувалите отношения между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение, специфичните за всеки отделен случай обстоятелства относно конкретното отражение на настъпилата смърт, определящи характера и интензитета на негативните изживявания и страдания, тяхната продължителност и дали същите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за това служат и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.