Решение № 260080 от 14.04.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №260080 гр.Кюстендил, 14.04.2021г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Е.Я СТАМОВА

ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА при секретаря: Галина К., след като разгледа докладваното от съдия Веселина

Джонева в.гр.д.№454/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Е.А. ***, в качеството му на пълномощник на Л.С.И. с ЕГН **********, К.Г.М. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН **********, тримата с адрес ***, против решение №540 от 21.07.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Л.С.И., с ЕГН **********, К.Г.М., с ЕГН ********** и Н.Г.К., с ЕГН **********, тримата с адрес *** против Е.Р.В., с ЕГН ********** и Е. В.В., двамата с адрес *** иск по чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор №***, с.Д., общ.Кюстендил по КККР, одобрени със заповед №РД-18-507/20.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ на частта от 0.987 дка, находяща се по протежението на границата между имоти с идентификатори *** и *** и осъждането им да предадат на ищците владението върху тази част. Със същото решение съдът е осъдил Л.С.И., К.Г.М. и Н.Г.К. да заплатят на Е.Р.В. деловодни разноски в размер на 500 лева, а на Е.Р.В. и Е. В.В. деловодни разноски в размер общо на 534.20 лева.

Производството по делото е било проведено и решението - постановено с участието на трети лица-помагачи на страната на ответника-С.К.Р. и В.А.Р..

Решението се обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е необосновано, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства; че е тенденционно и незаконосъобразно, като се претендира отмяната му и постановяване на акт по същество, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло, а на ищците– да се присъдят разноски. Твърди се, че по делото е бил събран голям обем от доказателства – документи и заключения на вещи лица, на фона на който изложените в решението съображения на първостепенния съд са окачествени като бегли и повърхностни. Счита се, че по делото е било доказано, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ и ликвидацията на АПК наследодателят на ищците Г.Г.е владял явно и спокойно наследствените фамилни земеделски имоти, сред които и овощната градина в местността „****“ в землището на с.Д., с площ от 4.359 дка, като до 2013г. същият не е имал никакви спорове със съседите си, въпреки че по делото се е установило, че още през 2003г. съседът му от север – В.Р. е поискал трасиране на границите на имотите. През 2013г. Р. ***, че И. самоуправно е завзел част от имота му и след проведено досъдебно и съдебно производство в течение на четири години И. е бил оправдан с влязла в сила присъда. Сочи се, че в хода на процеса И. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот, с който същият е отразен с площ от 3.538 дка, но се намира за неправилен изводът на КнРС, че чрез този нотариален акт ищците доказвали анимус и корпус за придобиване на имота именно в посочените в акта граници и площ. Според жалбоподателите, за да направи тази преценка съдът е игнорирал данните по делото, че в хода на воденото наказателно производство наследодателят им не се е признал за виновен и е бил оправдан.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Е.В. и Е. В., чрез пълнмопщника им адв.И.С. от АК-Б., с пълномощно, приложено към отговора, са депозирали такъв.

Изразено е становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на КнРС. Счита се, че жалбата е немотивирана и недоказана, както и, че жалбоподателите умишлено премълчавали, че техният наследодател е придобил/възстановил собствеността с решение на ПК №23/03.07.1996г. върху имот в м.„****“ в землището на с.Д., с площ от 4.359 дка, а в последствие с нотариален акт с №28, том II, дело №141/2013г. същият имот е посочен с площ от 3.358 дка. По делото не били въведени твърдения за владение на процесните 300 кв.м. или на 987 кв.м., според допуснатото изменение на иска, поради което и правилно исковата претенция била отхвърлена. Счита се, че е неоснователно позоваването в жалбата на оправдателната присъда, постановена спрямо Г. И., тъй като същата нямала задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК, нито връзка с повдигнатия спор по чл.108 от ЗС. Наред с посоченото се изтъква, че въззиваемите В. са добросъвестни купувачи на имот с площ от 5.286 дка, като същите не са имали поведение, засягащо правото на собственост на ищците. Излагат се аргументи за обоснованост и мотивираност на изводите на районния съд, както и се възразява срещу съдържащи се в жалбата лични нападки към постановилия обжалвания акт съдия и отправени внушения. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Третите лица

– помагачи не са подали отговор на жалбата, не изразяват становище и в хода на производството.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страни в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на оплакванията и оспорванията, направени от страните в жалбата и отговора, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Л.С.И., К.Г.М. и Н.Г.К., тримата от с.Д., иск срещу Е.Р.В., с ЕГН ********** и Е. В.В., двамата с адрес ***. Ищците са сочили, че са наследници на Г. К. И., починал на 03.04.2017г., който от своя страна е бил наследник на И. П. Г., б.ж. на с.Д., на наследниците на който с решение на ПК-Кюстендил с №23/03.07.1996г. е било възстановено правото на собственост в реални граници върху имот, представляващ овощна градина от 4.359 дка, в местността „****“ в землището на с.Д., масив 16, съставляващ имот с №016055.

Същите са посочили, че съседният от север на така възстановения имот, а именно - имот с №016058, с площ от 4.989 дка се е владеел от В.А.Р., който се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот №195 том I рег.№5077 д.№195/2002г. по описа на нотариус Б.А.

Според ищците, през 2013г. В.Р. започнал да предявява претенции, че Г.Г.самоуправно е завзел площ от около 300 кв.м., представляваща ивица с площ от около 10 кв.м. по протежение на границата между двата имота.По жалба на същия, било образувано досъдебно производство срещу Г.Г.за престъпление по чл.321 НК в хода на което се представил нотариален акт за поправка на нотариален акт с №147 том II, рег.№4126 дело №265/2012г. по описа на нотариус с рег.№325 на Нот.Камара, в който площта на имота с №016058 вместо 4.989 дка да се чете 5.286 дка. Ищците са твърдели, че по образуваното НОХД с №1352/2015г. се установило, че В.Р. е осъществил презаснемане на имота си, а самото производство приключило с оправдателна присъда за наследодателя им. Посочили са, че през пролетта на 2017г. В.Р. продал имота на Е. Р.В., като при извършен в последствие въвод във владение и трасиране северната граница на имота на ищците била преместена на юг по цялата дължина с около 11-12 метра, а площта обхващала един ред от 12 черешови дървета. С тези твърдения ищците претендирали да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че първите са собственици на около 300 кв.м., находящи се по цялата северна граница на имота им, с ширина около 11-12 метра и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху тази част. В течение на производството по делото, по реда на чл.214 от ГПК, е било допуснато увеличение на площта, предмет на предявения иск, а именно – 987 кв.м., изчертани на скица към заключение на в.л.инж.Д.Х..

Ответниците са поддържали теза за неоснователност на иска, като са се позовавали на факта, че са купувачи на имота с идентификатор ***, имот с №016058 по КВС, с площ от 5.286 дка, трасирали са го и го владеят в границите, материализирани на място. Ответниците В. са привлекли като трети лица-помагачи продавачите по договора – В.Р. и С.Р..

От приетите в хода на производството по делото пред първоинстанционния съд доказателства – документи, заключения по съдебно-технически експертизи и свидетелски показания, е установено, че на наследниците на И. П. Г., б.ж. на с.Д., с решение на ПК-К. с №23 от 03.07.1996г. е било възстановено правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху имоти, сред които и имот, представляващ овощна градина от 4.359 дка, седма категория, местност „****“, имот с №016055 по картата на землището, с граници и съседи: имот с №016058, имот с №016054, имот с №016053, имот с №000001 и имот с №016059, като към решението е била приложена скица на имота, неразделна част от административния акт. Установено е още, че наследодателят на ищците –Г. К. И. е един от наследниците по закон на И. П. Г., а Г.Г.е починал на 03.04.2017г. и е оставил за свои наследници ищците по делото.

Изяснено е, че така възстановеният имот с №016055 на север граничи с имот с №016058, който е бил възстановен на наследиците на Й.А.Р.и е бил с площ от 4.989 дка. За същия имот с така посочената площ В.А.Р. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот с №195, том I, дело №195/2002г. по описа на нотариус Д.С. с рег.№146 на Нотариалната камара от 31.10.2002г.

Според служебна бележка от дата 12.04.2003г., издадена от ЕТ „К. А. *** на В.А.Р., през 2003г. по искане на собствениците на имотите в масив 16 в землището на с.Д. е било извършено презаснемане на границите на имотите, в следствие на което имот с №16058 от 4.989 дка е станал на 5.286 дка. Била е извършена частична преработка в масив 16, в резултат на която имотът с №016058 е бил отразен с площ от 5.286 дка, а с нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот с №147 том II, дело №265/2012г. е допусната поправка на площта на имота по нотариален акт за собственост на недвижим имот с №195, том I, дело №195/2002г., която вместо 4.989 дка да се чете 5.286 дка.

Установено е, че в следствие на същата частична преработка на масив 16, площта на имота с №016055 от 4.359 дка е била променена на 3.538 дка. С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давност с №28, том II дело №141/2013г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566 на Нотариалната камара, Г. К. И., на основание наследство от И.Г. и давностно владение бил признат за собственик на няколко имота, сред които и поземления имот с №016055 в землището на с.Д., местността „****“, с площ от 3.538дка.

Със заповед

№РД-18-507/20.02.2018г. за землището на с.Д. е била одобрена кадастралната карта, като данните от КВС са мигрирани в системата на кадастъра без изменение на тяхната конфигурация и характеристики, като имота по КВС с №016055 е отразен като ПИ с идентификатор *** и площ от 3558 кв.м., а имота по КВС с №016058 – като ПИ с идентификатор №*** с площ от 5288 кв.м.

Вещото лице инж.Л.В. в приетото заключение с вх.№22276/11.10.2019г., след трасиране на място е установило, че имот 015058 навлиза в имот 016055 с площ от 845 кв.м., които е изчертало на приложена към заключението скица.

В заключение с вх.№25422/18.11.2019г. на в.л.инж.Д.Х., след извършено обозначаване и геодезическо заснемане на границата между двата поземлени имота с №*** и *** по Кадастралната карта, съотносима към тази, отразена в КВС за периода от 2003г. до 2018г. и границата между имоти с номера 55 и 58, съответстваща на имотната граница между същите в периода от 1996г. до 2003г., е установено, че през 2003г. е настъпило изменение в КВС относно площите и границите на имоти с №№016055 и 016058, за която промяна липсва легализираща изискуема от закона съпътстваща документация за необходимост и осъществяване на мероприятия относно преработка на влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи. От това вещото лице е обосновало извод, че не е била налице предпоставка и законово основание за извършената преработка на картата на възстановената собственост.

Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/582d2c01-200e-4137-84e3-7562d9e6b9eb