Решение № 67 от 05.03.2020, Районен съд - Нова Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.Нова Загора, 05.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Новозагорският районен съд в публично заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

Съдебни заседатели: Членове: при секретаря: Валентина Колева и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1404 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът чрез процесуалният си представител – адв. К., твърди, че ответника имал открита партида за недвижим имот, находящ се в с. Питово, общ. Нова Загора, обл. Сливен. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по настоящия иск Г.М.П. с абонатен № 60111.

Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпадал в забава и съответно дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Общите условия на ВиК оператора били издадени на основание НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (последно Изм., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г.). Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и Канализация-Сливен" ООД гр. Сливен, били приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Новинар", брой 196 на 21.08.2014 г. и вестник "Сливенски новини", брой 34 на 05.09.2014 г,. в сила от 05.10.2014 г.

В конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.02.2018г. - 28.02.2019г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от ,,Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен" одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране". В чл. 44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора", поради което представляваното от него дружество претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Предвид възникналото задължение представляваното от него ищцово дружество било предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 513/2019г. по описа на PC Нова Загора.

По това дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.02.2018г. - 28.02.2019г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото било постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл. 47 ал. 5 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За периода 01.02.2018г. - 28.02.2019г. представляваното от адв.К. ищцово дружество доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за последния възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизат на: главница -400,37 лева представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2018г. - 28.02.2019г., мораторна лихва върху главницата - 20,50 лева натрупана към дата 03.04.2019г. или общо сумата от 420.87 лева. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното е сторило в заповедното производство възлизащи на 26,00 лева.

Затова адв.К., като процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че вземането му срещу ответника за горните суми съществува.

Моли да му бъдат присъдени разноските и в настоящото производство.

Ответникът в законоустановения срок не представи отговор на предявения срещу него иск, не е дал съгласие делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в с.з.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от извлечение от партидата на ответника от 01.02.2018 г. до 28.02.2019 г. е консумирал предоставена му от ищеца питейна вода на обща стойност 400,37 лева. Изтеклата мораторна лихва върху сумата е в общ размер 20,50 лева. За това си вземане ищецът е подал до РС – Нова Загора заявление на основание чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на 22.04.2019 г.

Съдът е издал заповедта за горните суми – главница и лихва, и разноските от заповедното производство.Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Г.М.П. по реда на чл. 47 ал. 5 от