Решение № 24 от 03.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Сливен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201238 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В законоустановения срок е постъпила Жалба от „Топлофикация-Сливен – инж. Ангел Ангелов“ ЕАД ЕИК – ......................., със седалище и адрес на управление - обл. Сливен, общ, Сливен, гр. Сливен, бул „Стефан Караджа“, предст. от П. В. К. – изпълнителен директор, п р о т и в Наказателно постановление № 63-47-25 от 18.09.2025 г. на Директора на Регионална Инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/- Стара Загора, който въз основа на: Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 47/17.07.2025 г. съставен от Д. И. И. —Главен експерт в отдел "Контрол на компонентите и факторите на околната среда" към дирекция "Контролна дейност", в направление „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“, с което на жалбоподателя "Топлофикация - Сливен – инж.

Ангел Ангелов“ ЕАД ЕИК – ....................... на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за извършено нарушение на чл.

123в, т. 2, вр. чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева затова, че на 01.01.2025 г в качеството си на оператор по смисъла на §1, т. 43 от ДР на ЗООС, не е изпълнило задълженията си по Условие от Комплексно разрешително (КР) № 510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение № 510-Н1-И0-А2/2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна 1 агенция по околна среда, а именно: Условие 11.2.2 от Комплексно разрешително (КР) № 510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение № 510-Н1-И0А2/2021 г.

С Писмо Вх. № РТЕ - 1384/13.03.2025 г. „Топлофикация- Сливен – инж.

Ангел Ангелов“ ЕАД е представило в инспекцията годишен доклад на инсталацията за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. с резултати от проведените измервания.

По представения верифициран доклад на годишни емисии за 2024 г. на „Топлофикация-Сливен – инж. Ангел Ангелов“ ЕАД и справка за количествените показатели на изразходваното гориво за 2024 г. по месеци на видовете горива, използвани от горивната инсталация, операторът е докладвал годишните емисии от потоци горива/материали за 2024 г., от което се констатира, че общото количество изгорена биомаса е в размер на 107 902,15 т. биомаса, при разрешени 19 029 т.

Оценката на годишните резултати от извършени СНИ е обективирана в Протокол № 013796 от 17.06.2025 г. на РИОСВ- Стара Загора.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят, моли съда да отмени наказателното постановление изцяло, като излага доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност.

АНО, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Страните са депозирали подробни писмени бележки в подкрепа на твърденията си.

Районен съд - Сливен, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 47/17.07.2025 г. съставен от Д. И. И. —Главен експерт в отдел "Контрол на компонентите и факторите на околната среда" към дирекция "Контролна дейност", в направление „Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването“, с което на жалбоподателя "Топлофикация- Сливен – инж.

Ангел Ангелов“ ЕАД ЕИК – ....................... на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 123в, т.

2

2, вр. чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 10 000 /десет хиляди/лева затова, че на 01.01.2025 г в качеството си на оператор по смисъла на §1, т. 43 от ДР на ЗООС, НЕ е изпълнило задълженията си по Условие от Комплексно разрешително (КР) № 510-Н1/2018 г., актуализирано с Решение № 510-Н1-И0А2/2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда.

На посочената дата в присъствието на двама свидетели на нарушението и представляващ нарушителя е съставен горепосоченият АУАН.

Актът е предявен на същата дата за запознаване и подписване от Иван Владимиров, надлежно упълномощен.

В същия ден лицето е получило и екземпляр от АУАН.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение .

В последствие на 18.09.2025 год., след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53, вр. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и издал Наказателно постановление № 63-47-25/18.09.2025 год. Същото е получено от жалбоподателя на 23.09.2025 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: Жалба от „Топлофикация- Сливен – инж.

Ангел Ангелов“ ЕАД, Административно-наказателна преписка, съдържаща:

Писмо до г-н П. В. К. за връчване на НП с изх. № ПО-03-4164/18.09.2025 г., ведно с известие за доставяне № ИД P S 6000 029С42 G от 23.09.2025 г.;

Наказателно постановление № 63-47-25/18.09.2025 г. на Директора на РИОСВ — Стара Загора; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 47 от 17.07.2025 г.; Пълномощно; Покана за съставяне на акт от Директора на РИОСВ-Стара Загора с изх. № КР-01- 4164/02.07.2025 г. ведно известие за доставяне № ИД PS 6000 028GW9 I от 03.07.2025 г.; Констативен протокол № 013796 от 17.06.2025 г.; Писмо от ИАОС до РИОСВ - Стара Загора с вх. № РД05-3891/16.06.2025 г. относно верифициран годишен доклад за емисии на парникови газове; Констативен протокол № 013659 от 13.06.2025 г.; Писмо от „Топлофикация — Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД до ИАОС с вх. № РТЕ1384 от 13.03.2025 г. и приложения към него; Справка от „Топлофикация Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД относно изразходвани горива през 2024 г.

3

Съобразно така установената фактическа обстановка в НП и АУАН от правна страна, съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи да нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Процесното производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административнонаказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид до доказване на противното.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Не на последно място съставеният акт за установяване на административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган.

Жалбоподателят твърди три вида нарушения, обуславящи неправилността, необосноваността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

На първо място се обсъжда неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 и чл. 29 от наказващия орган. Настоящият състав на РС-Сливен счита, че 4

ПРАВИЛНО наказващият орган не е определил случая като маловажен.

Безспорно установена в теорията и възприета в практиката е характеристиката на маловажния случай на нарушение на съставомерно деяние, чиято степен на обществена опасност обаче разкрива по-нисък интензитет в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид. Тази концепция е залегнала при установяването на легалната дефиниция на маловажния случай в текста на § 1, т. 4 ДР ЗАНН. В текста е посочено следното: „Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. ” Настоящият състав на РС-Сливен не намира така извършеното нарушение за маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Това е така тъй като действително оползотворената биомаса е в размер на 107 902,15 т., докато допустимата такава е едва 19 029 т. Същото надвишава повече от 5 пъти допустимите стойности.

На следващо място жалбоподателят сочи незаконосъобразност на НП, изразяваща се в погрешно посочена дата на извършване на твърдяното инкриминирано деяние, доколкото е посочена дата на извършването – 01.01.2025., а на следващо място е посочено като период на извършване на нарушението 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., което представлява съществено нарушение съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. РС-Сливен СЕ СЪГЛАСЯВА с доводите, изложени от жалбоподателя. Действително като период на нарушението е посочен период от 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., а за дата на извършване на деянието – 01.01.2025 г. Установените към съдържанието на АУАН императивни изисквания по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респективно към съдържанието на наказателното постановление такива по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено не са изпълнени. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, за което е наложена имуществена санкция да бъде описано точно, прецизно и ясно, и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушение норма от съответния 5 нормативен акт, като в случая това не е сторено. Нарушено е правото на защита на жалбоподателят, като на първо място е посочен един период на извършване на деянието, а в следващия момент друга дата на нарушението.

Сходен казус е разгледал административен съд – Перник, като в съдебното решение (Решение № 578 от 02.04.2025 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 105/2025 г.) е посочено, че: „В АУАН и НП е вписана дата на извършване на нарушението – 31.12.2023 г. Посочената дата е последния ден от календарната 2023 година и съответно в хипотезата на посочване на средногодишна норма, цитираната дата се явява завършваща годината, за която дружеството докладва неспазването на средногодишната определена му норма за показателя въглероден оксид. Следва да се има предвид, че и в двата акта е посочен периода на докладване, а именно от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. В тази връзка ясно, недвусмислено и категорично става ясно за кой период дружеството не е изпълнило задължението си по КР, и че именно за този период, същото е следвало да спазва това свое задължение. С посочване на задължителния реквизит дата на извършване на нарушението и отбелязвайки допълнително периода на годината на докладване от 01.01.23 до 31.12.23 г., се приема, че са спазени разпоредбите на ЗАНН“.

Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и постановлението, доколкото предопределя преценката за приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство по чл. 34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването и или неточното и посочване представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразност.