Решение № 1328 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500255 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 4 състав, в публично заседание на 3 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове: Мария Яначкова

Десислава Николова при секретаря Р. Йорданова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 255 по описа за 202 2г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264676 от 13 юли 2021г. по гр. д. № 12806/2013г., изменено с определение № 276263 от 1 декември 2021г., Софийски градски съд, ГО, 9 състав е отхвърлил предявените от П. С. Н., И. К. И. и М. К. И. субективно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на "ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД да заплати следните суми:1. на П. С. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 32 372,35 лева, представляваща платени от нея лихви по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 06.07.2007г., между "ОББ"АД и К. И. Н., за периода от м.06.2008г. до м.03.2013г., което представлява вреда, настъпила в резултат от неизпълнение на задължението от страна на ответника да плати на "ОББ"АД обезщетение по щета №JCL 080176 по застраховка "Живот"-полица 2002-Смъртен случай, със застрахован кредитополучател К. И. Н. по кредитен договор от 16.07.2007г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;2. на И. К. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 466, 81 лева, представляваща платени от нея лихви по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 06.07.2007г., между "ОББ" АД и К. И.

Н., за периода от м.06.2008г. до м.03.2013г., което представлява вреда, настъпила в резултат от неизпълнение на задължението от страна на ответника да плати на "ОББ"АД обезщетение по щета №JCL 080176 по застраховка "Живот"-полица 2002-Смъртен случай, със застрахован кредитополучател К. И. Н. по кредитен договор от 16.07.2007г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; 3. на М. К. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на 652,30 лева, представляваща платени от нея лихви по договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 06.07.2007г., между "ОББ"АД и К. И.

Н., за периода от м.06.2008г. до м.03.2013г., което представлява вреда, настъпила в резултат от неизпълнение на задължението от страна на ответника да плати на "ОББ"АД обезщетение по щета №JCL 080176 по застраховка "Живот"-полица 2002-Смъртен случай, със застрахован кредитополучател К. И. Н. по кредитен договор от 16.07.2007г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; осъдил ищците да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 1 985, 69 лв. с ДДС адвокатско 2 възнаграждение (съобразно изменението на размера на разноските ).

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците П. С. Н., И. К. И. и М. К. И. срещу решението по гр. д. № 12806/2013г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав. С доводи за неправилност на обжалваното решение, концентрирани върху необоснован извод, че са били налице предпоставки за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и като резултат нарушение на материалния закон, искат отмяна на решението и уважаване на исковете им.

„ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД е оспорил въззивната жалба на ищците.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявление за сключване на групова застраховка кредитополучателят – наследодател на ищците е декларирал неверни обстоятелства, като е посочил, че през последните 10 години не е имал и не е бил лекуван от: „…заболяване на кръвните съдове, високо кръвно налягане…“, - които се опровергават от събраните по делото доказателства, от които се установява наличие на хипертонични кризи още преди 1983г., както и прием на лекарство за системно лечение на високо кръвно налягане, поради което липсата на амбулаторни листове за извършени прегледи и изследвания, които да констатират действителното здравословно състояние на К. Н., не е основание да се приеме, че е излекуван от установената артериална хипертония. От горното съдът е извел извод за наличие на предпоставки за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.3.1 от Общите условия към застрахователната полица за групова застраховка „Живот“, съответно за липса на противоправно поведение на служител на ответника, тъй като артериалната хипертония, от която е страдал застрахованият, е оказала въздействие за настъпване на застрахователното събитие и са налице предпоставките на 189, ал. 4 КЗ (отм.) за отказ да се плати застрахователно обезщетение.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – разгледани са предявените искове въз основа на обстоятелствата, на които са основани, в това число и 3 след указания на въззивния съд, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно като резултат.

За да се стигне до постановяване на това решение, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, решението, постановено при първоначалното разглеждане на исковете от СГС е било обезсилено – с решение № 1077/08.05.2019г. по в. гр. д. № 998/2018г. на САС, 1 състав, е обезсилено решение от 16.11.2017г., постановено по гражданско дело № 12806 по описа за 2013г. на СГС, Първо ГО, 9 състав, с което „ОББ – Животозастраховане“ ЕАД е било осъдено да заплати на основание чл.242,ал.1 от КЗ (отм.) застрахователни обезщетения по договор за застраховка „Живот“ по полица № 2002/01.10.2006г. по повод настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя К. И. Н. по договор за кредит за ремонт и строителство от 06.07.2007г. в размер на платените от П.

С. Н., И. К. И. и М. К. И. части от погасителните вноски в периода от месец юни 2008г. до месец март 2013г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на иска – 30.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението и върнал делото на СГС за произнасяне по предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от плащане на лихви по главница съобразно погасителния план на договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 06.07.2007г. между ОББ АД и К. И. Н.. САС е постановил решението поради това, че е приел, че правните твърдения на ищците като наследници на кредитополучателя, уточнени и пред САС, са за заплатени от тях лихви в уточнен размер на 37 491, 46 лв. за периода от месец юни 2008г. до месец март 2013г., които не попадат в обхвата на лихвите, за които застрахователят отговаря пред кредитора по силата на разпоредбата на чл.199а,ал.1 от КЗ (отм.), и ищците твърдят, че са вреда в резултат от отказа на застрахователя да заплати на банката застрахователно обезщетение. В нарушение на чл. 80, ал. 6 (понастоящем ал. 7 след. изм. ДВ, бр. 91 от 2020г. ) ПАС делото, след връщането му за ново разглеждане на първоинстанционния съд, не е било образувано под нов номер, въпреки че е разгледано от друг съдия, което не води до порок на самото решение, обжалвано в настоящото производство пред САС.

По доводите в жалбата и в отговора срещу нея, както и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, 4 въззивният съд намира следното :

Ищците П. С. Н., И. К. И. и М. К. И. поддържат, че са наследници на К.

И. Н., починал на 06.05.2008г. от инфаркт на миокарда, който приживе е сключил договор за кредит с ОББ АД с краен срок на погасяване 25.07.2024г.

За срока на кредита той е имал и сключена застраховка „Живот“. Поради това, че застрахователят приел, че наследодателят им е бил диагностициран, но нелекуван системно от артериална хипертония, при нередовен прием на Верапамил 120, – основен рисков фактор за реализиране на сърдечен инфаркт – съществено обстоятелство, за което е бил зададен въпрос за оценка на риска, на който той бил отговорил отрицателно, било отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Ищците считат отказа за неправилен, тъй като основна причина за смъртта на К. Н. е остро настъпил инцидент със запушване на коронарен съд с тромб, като поддържат, че той не е страдал и лекуван от хипертонична болест, за каквато не свидетелстват инцидентни вдигания на кръвното налягане вкл. и в резултат от психоемоционално напрежение, като след 1984г. няма регистрирани високи стойности на кръвното налягане, нито исхемична болест на сърцето или аритмия. След смъртта на наследодателя им – кредитополучател, за периода м.06.2008г. – м.03.2013г. ищците обслужвали кредита като изплатили 10 981, 12 лв. – главница и 40 972, 68 лв. – лихви. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на застрахователна сума в 15 – дневен срок от настъпването на застрахователното събитие ищците считат, че са претърпели вреди, изразяващи се в платените лихви върху главницата. Производството по делото е останало висящо само по исковете на ищците, с които искат от съда да осъди ответника – застраховател да им заплати стойността на платените лихви – понесена според тях вреда от неизпълнението на ответника да изплати на ОББ АД застрахователно обезщетение. Ищците са уточнили, че за периода м.06.2008г. – м.03.2013г. П. Н. е платила по договора сума в общ размер от 43 830 лв., от които 8 396,24 лв. главница и 32 372,35 лв. лихва, И.

К. И. сумата от 6170 лв. , от която главница 1 657,49 лв. и лихва в размер от 4 466, 81 лв., и М. К. И. е платила сума в размер на 900 лв., от която 222,60 лв. главница и 652,30 лв. лихва. В резултат от отказа на застрахователя да плати остатъка от главницата по договора за кредит те претърпели вреди в размер на платените лихви по кредита, за което претендират заплащане на обезщетение, съизмерено с платените лихви. Искат ответника да бъде осъден 5 да им заплати сумите, платени като лихви по кредита, станали изискуеми след датата на събитието, чието плащане не е покрито от застраховката „Живот“ (уточнение в съдебно заседание 16.04.2015г. ), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. В молба от 07.03.2016г. ищците са потвърдили, че доколкото само плащането на главницата по кредита е обезпечено със застраховката „Живот“, с отказа на застрахователя да плати главницата след смъртта на наследодателя им платените от тях лихви се явяват вреда в резултат от този отказ. В молба от 12.04.2018г. ищците са посочили поотделно размера на търсените суми в размер на платените от тях лихви. В молба от 16.12.2019г. ищците отново поддържат, че ако служителите на ответника са изпълнили задължението да разпоредят плащане на застрахователно обезщетение в размер на остатъка от главницата по кредита в 15-дневен срок от настъпване на застрахователно събитие смъртта на кредитополучателя, те нямало да платят търсените суми, представляващи лихва върху главницата за периода от м.06.2008г. до м.

03.2013г. Този отказ бил в причинно – следствена връзка с увреждането им, изразяващо се в изплащане на лихви по кредита.

С необжалвано определение № 18807 от 11.10.2013г. производството по делото е прекратено в частта му по исковете за заплащане на сумата 78 832, 22 лв. – остатъчна главница по договора за кредит.

Ответникът – „Алико Животозастрахователно дружество“ АД с променено наименование „ОББ – Метлайф Животозастрахователно дружество“ АД, впоследсвие „ОББ – Животозастраховане“ ЕАД, последното вляло се в „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД, е предприел защита по същество срещу исковете с възражения, че е налице изключен риск по груповата застраховка с оглед причината за смъртта на кредитополучателя и факта, че той е бил диагностициран през 1983г. и лекуван от артериална хипертония, посочена като болест с давност от 1985г. при описване на причините за смъртта – обстоятелство, от съществено значение за оценка на застрахователния риск, укрито от К. Н.. В тази връзка е възразил, че е налице и признание, че починалият е приемал Верапамил 120. Поддържа още, в това число и в хода на производството, че не е посочено в какво се изразява неправомерното поведение, при положение, че ищците са изпълнявали свое задължение, изплащайки погасителни вноски по договора за кредит, 6