Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2444 от 17.06.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1046/2024
Вид
Определение № 2444
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2444 гр. Варна, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 33006/22.04.2024 г. от „Холидей Райзен“ ЕООД, ЕИК 813141699, гр. Варна против Решение № 1000/25.03.2024 г., постановено по гр.д. № 7538/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на ищеца /въззивника/, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да бъде осъден ответника „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ЕИК 103195446 да заплати на ищеца сумата от 8409 лв., представляваща остатък от дължима сума по Договор № 70/02.12.2014 г. за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост и сгради с повече от един потребител на лицензионната територия на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК насрещната страна е упражнила право на отговор.

Въззивният съд служебно констатира допуснато процесуално нарушение по упражняване правото на иск, налагащо подготвителни действия в изпълнение на задълженията по чл. 269 ГПК. Предявен е иск, след изменение по чл. 214 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 8409,00 лева с твърдения, че се дължи по Договор № 70/02.12.2014 г. за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост и сгради с повече от един потребител на лицензионната територия на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Първоначално, в исковата молба ищецът твърди, че за предоставяните от него услуги, съгласно договора, е уговорено да получава ежемесечно възнаграждение, за което в съответствие с разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Договора било направено предложение за актуализирането му. Посочено е още, че считано от октомври 2022 г. ищецът е започнал фактурирането на услугите по актуализираните цени, но заплащането им било в съответствие със старите стойности. Поради това, с исковата молба се претендира разликата между фактурираните стойности и заплатените такива в общ размер на 5036,87 лева. За така посочената обща сума, обаче, не е конкретизиран период, в който е генерирана претендираната разлика. Единствено в обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че претенцията е за целия отоплителен сезон: м. октомври 2022г. - м. април 2023г. и към 1 момента на исковата молба неразплатената сума възлиза в размер на 5036,87 лева. В петитума на исковата молба липса посочване на какъвто и да е период, поради което не става ясно в какво се състои искането на ищеца. Впоследствие в първото открито съдебно заседание, основанието и размерът на исковата претенция са изменени по реда на чл. 214 от ГПК, като претендираната сума е увеличена с твърденията, че процесният период се удължава с два месеца, отново без конкретика кои са те.

В случая, както при началното, така и при измененото сезиране, твърденията за основанието на претенцията се разминават с формулираното искане и това препятства квалифициране на точното искане, отправено от ищеца. Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС). След отстраняване на непълнотата в изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, както и уточняване в какво се състои искането не ищеца, въззивният съд ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на откритото заседание с преценка и на доказателствените искания.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на „Холидей и Райзен“ ЕООД, с която е предявен (впоследствие изменен) иск, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ЕИК 103195446 да заплати на ищеца сумата от 8409 лв., представляваща остатък от дължима сума по Договор № 70/02.12.2014 г. за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост и сгради с повече от един потребител на лицензионната територия на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на осн. чл. 273 вр. чл. 129 ал. 4 ГПК, в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани нередовностите по исковата молба, като:

1. Посочи периода, за който претендира заплащане на сумата в размер на 5036,87 лева.

2. Посочи периода, за който претендира увеличение на иска до сумата в размер на 8409,00 лева и изложи обстоятелствата, на които се основава увеличението на размера на иска.

3. В съответствие с уточненията по т. 1 и т. 2 да формулира надлежен петитум, от който да е ясно в какво се състои искането.

При неизпълнение въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

Делото се докладва след изтичане на срока за изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство по същество.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2