Решение № 177 от 27.11.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бяла, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100398 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. Я. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че като кредитополучател на 04.08.2024 г. сключила с ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитодател Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги за предоставяне в заем на сума в размер на 800 лв. за срок от 30 дни, при заплащане на лихва в размер на 27,04 лв. при лихвен процент 3,38% и годишен процент на разходите 49,85%. Сочи, че на основание чл.6 от договора за кредит сключила възмезден договор за поръчителство с Мултитюд Банк – предварително посочено и одобрено от ответника дружество, регистрирано в Малта, тъй като съгласно договорните клаузи получаването на кредита е обусловено от получаването на гаранция. Твърди извършени плащания към ответника в размер на 1458 лв., включително за суми, представляващи лихви, такси и комисионни, за които твърди, че не са предвидени в договора за кредит. Твърди още, че в договора липсва яснота какви компоненти са включени в ГПР. Твърди, че ГПР в договора за заем е 1 посочен в некоректен размер, тъй като в същия следвало да намери отражение и възнаграждението за поръчителството. Твърди, че поръчителството е предоставено от свързано с ответника лице с цел свръхпечалба чрез нелоялна търговска практика в опит да се заобиколи чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаващ размера на ГПР до пет пъти размера на законната лихва. Счита, че по договора за кредит се дължи само чистата стойност на кредита поради недействителност на договора по чл.22 от ЗПК.

При тези твърдения претендира осъждане на ответника да й заплати сумата 658 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****от 04.08.2024 г. Претендира и разноски за производството.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се заема становище както за недопустимост, така и за неоснователност на иска. Ответникът твърди, че ищецът е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като сам е избрал Мултитуюд Банк като поръчител и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Твърди, че ищецът предварително е бил информиран за дължимите суми, включително за тези на поръчителя. Изтъква, че договорът за гаранция е възмездна услуга с трето лице и разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Отрича при определяне на ГПР да са допуснати нарушения. Моли за отхвърляне на исковата претенцията и присъждане на разноски за производството.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява, ответникът също не изпраща процесуален представител. С писмена молба, подадената преди датата на откритото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, заема становище по съществото на исковата претенцията и подновява искането за присъждане на разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Като съобрази твърденията и възраженията на страните и отправеното към съда искане, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.23 вр.чл.22 от ЗПК.

Така предявеният иск съдът намира за допустим, а наведените в тази 2 насока възражения на ответника, че искът не е насочен срещу правилната страна за несъстоятелни – ищецът е предявил осъдителен кондикционен иск, а не иск за прогласяване на нищожност, съответно унищожаемост на договор за гаранция, както сочи ответникът в отговора на исковата молба, изтъквайки, че същият не е страна по договора за гаранция, респективно че искът е заведен срещу ненадлежна страна. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит, който намира за недействителен и във връзка с който претендира връщане на платени суми, с оглед на което ответникът се явява пасивно процесуално легитимиран по предявения иск, тъй като пасивната процесуална легитимация се извежда от твърденията на страните за разлика от материалната легитимация, която е въпрос по съществото на правния спор.

Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните съображения:

С доклада си по делото съдът е обявил за общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт, че предметът на дейност на ответника се свежда до отпускане на кредити със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което обстоятелство е вписано в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен.

За безспорни между страните по делото и ненуждаещи се от доказване съдът е обявил и следните обстоятелства: че ищцата като кредитополучател и ответникът като кредитодател са сключили Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ****от 04.08.2024 г.; че ищцата е получила от ответника сума по договора на кредит в размер на 800 лв.; че ищцата е правила плащания към ответника във връзка с договора за кредит; че във връзка с договора за кредит ищцата и Мултитуюд Банк са сключили възмезден договор за поръчителство; че в ГПР по договора за кредит не е включено възнаграждението по договора за поръчителство.

Видно от представения по делото договор за кредит условията, при които страните са се задължили, са както следва: размер на отпуснатия заем – 800 лв.; срок на погасяване на кредита – 30 дни, лихвен процент по кредита – 3,38%; годишен процент на разходите – 27,04%; 827,04 лева – обща сума, дължима от потребителя по договора за кредит. Съгласно чл.6 от договора за кредит заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк в полза на заемодателя, като договорът за поръчителство следва да се 3 сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В представения по делото Стандартен европейски формат (преддоговорна информация) като основна характеристика на кредита като изискване е посочено изискването за обезпечение, а именно: договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя /т.8/, тоест като задължително условие за сключване на част трета от Стандартния европейски формат е посочено, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, но тази опция е посочена, че касае случаите „когато е приложимо за съответния вид кредит“ /т.4.3/, а в случая като характеристика на кредита е предвидено изискване за предоставяне на обезпечение, тоест сключването на договор за поръчителство/гаранция не е било опция, предоставена на волята на кредитополучателя, а задължително условия, като при посочване на основните характеристики на кредита /част втора/, никъде не е споменато, че кредитополучателят разполага с възможност да избере свой поръчител, както твърди ответникът.

Както вече посочи съдът, страните не спорят, че във връзка с процесния договор за кредит ищцата и Мултитуюд Банк са сключили договор за поръчителство и то възмезден /тоест срещу заплащане на възнаграждение срещу предоставеното поръчителство/.

Спорът между страните по делото се свежда до въпроса следва ли в ГПР по договора за кредит да се включи възнаграждението по договора за гаранция.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съобразно вписаните в Търговския регистър обстоятелства ответникъткредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действала именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по 4 смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Според разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под „общ разход по кредита“ следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и по ясен и разбираем за потребителя начин да се предостави информация на потребителя за оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

От страна на ответника е налице признание на неизгоден за него факт, а именно: че в случая възнаграждение за гаранта Мултитуюд Банк не е включено в ГПР по кредита. Това възнаграждение обаче по своята същност съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора, тъй като с оглед приобщените по делото доказателства предоставянето на гарант или поръчител е задължителен елемент от процедурата за сключване на договора за кредит. Ето защо този разход /възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да се 5 включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния такъв, а съгласно т.55 и т.56 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 на СЕС неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. В този смисъл е и даденото разрешение по гр.дело № 1626/2022 г. на II ТО на ВКС.

След като оскъпяването на кредита чрез добавянето на възнаграждение за договора за поръчителство не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При тази хипотеза чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, която в случая е 800 лв., но не дължи лихва и други разходи по него.

За да бъде уважен искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи /в този смисъл например Решение № 227/22.03.2019 г. по гр.дело № 896/2018 г. на III ГО на ВКС, Определение № 421/25.03.2014 г. по гр.дело № 592/2014 г. на IV ГО на ВКС/.