Решение № 469 от 06.06.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. гр. Хасково, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100372 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Д.В.М. от АК – Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С.Р.Я. и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 А, ет.4 Бизнес център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш., за връщане на заплатени по недействителни договор за потребителски кредит *** г., сключен между Т. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен между Т. М. М. и „Ай Тръст“ ЕООД суми.

Ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит *** г., сключен с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който получила в заем сумата от 4200,00 лева. По силата на чл.4 ал. 1 от него, следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключения договор за потребителски кредит. Така, на същата дата - *** г. ищцата сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, по който следвало да заплати сумата от 2500,00 лева.

Поддържа се в исковата молба, че ищцата заплатила по договор за потребителски кредит *** г., сумата за лихва в размер на 250,00 лева, а по договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 800,00 лева.

1

Според ищцата, договор за потребителски кредит *** г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. Процесният договор не отговарял на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В случая, в договора за потребителски кредит била посочена само абсолютната стойност на ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта и на такса гарант и не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР и въобще какво все включва в ГПР. Не било ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. Така, договорът бил нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК.

Наред с това договорът за потребителски кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като сумата която се претендирала по договора за предоставяне на поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП. В договора бил посочен ГПР, но с включването на възнаграждението, предвидено по договора за гаранция/ поръчителство, към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно или повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи представлявала част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. По аргумент от чл.19 ал.1 ЗПК и § 1, т.1 ЗПК, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Освен това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било „Кредисимо“ ЕАД. Основен предмет на дейност на ответника „Ай Тръст“ ЕООД било извършване на гаранционни сделки, каквато била и процесната, но печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му - „Кредисимо“ ЕАД. С оглед на това, се целяло заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Кредисимо“ ЕАД. Според ищцата, с договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“ ЕАД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.

Със сключването на договора за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 2

ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и на договора за поръчителство. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение и поради нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен.

По отношение на иска спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, ищецът излага съображения за това, че и договорът за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен с втория ответник е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, вр.чл. 19 ал.4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Със сключване на процесния договор за предоставяне на поръчителство се накърнявал принципът на „добрите нрави“, тъй като в случая не била налице еквивалентност между насрещните престации, доколкото сумата която се претендирала като възнаграждение за поръчителя съставлявала сума, която била в размер на над 40 % от сумата на отпуснатия кредит. Така се нарушавали принципите за добросъвестност и справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения. Освен това, сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Тоест чрез него се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

Договорът за предоставяне на поръчителство от *** г.бил нищожен и поради това, че и чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като възнаграждението по него следвало да бъде отразено в определения ГПР.

Договорът за предоставяне на поръчителство, според ищцата е недействителен и на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП. Същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост, водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищцата като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП /. Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което на основание 3 чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 299,84 лева (след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г.), като недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.02.2025 г., до окончателното й изплащане, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 663,60 лева (след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г.), като недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.02.2025 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените съдебни разноски,за което е представен списък по чл.80 ГПК.

И двамата ответници оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на договор за потребителски кредит *** г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Т. М. М. /кредитополучател/, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Т. М. М.. Поддържа се, че договор за потребителски кредит *** г. е сключен между страните за главница от 4200,00 лв., изцяло усвоена от ищцата, която следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 29.48 % и ГПР от 33.81 %.

Общият размер на дължимите по кредита суми възлизала на 5609,04 лева, от които 4200,00 лева – главница и 1409,04 лева – договорна възнаградителна лихва. Същият обаче бил погасен доброволно предсрочно от ищцата и тя не заплатила в цялост уговорената възнаградителна лихва.

Не се оспорва твърдението на ищцата, че във връзка с договор за потребителски кредит № *** г., същата е заплатила по сметка на „Кредисимо" ЕАД сума в размер на 250,00 лв., която е разпределена за погасяването на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД счита, че процесния договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл били неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР, възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.

Оспорва се твърдението на ищеца, че за същия е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД като кредитодател приемал били посочени в цитираната разпоредба и те 4 били (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо" ЕАД щял да разгледа заявлението му, да направи оценка на кредитоспособността му и щял да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК. Оспорва се твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. Във връзка с горното следвало да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете клаузи регламентирали различни хипотези и избор от кредитоискателя при кандидатстване за кредит. Твърди се, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен. Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител", то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита можело да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулирало и клиентът заявявал желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо" ЕАД. Т.е. клиентът имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргумент в насока на твърдението, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. По тези съображения, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 ЗПК.